Прокуратурата заключи: Имало е причина да пребият Октай

Биячите на Октай Енимехмедов са били провокирани от нападението му над Ахмед Доган и това оправдава действията им, които не могат да бъдат квалифицирани като хулигански. 

Това става ясно от постановлението за прекратяване на разследването за побоя над осъдения за нападението на Доган Октай Енимехмедов, което е подписано от прокурор Силвия Соколова. 

Както OFFNews вече писа, разследването, което до последно се води срещу неизвестен извършител, беше прекратено на 13 май 2015 година. След проведени разпити и подробни експертизи държавното обвинение е предпочело да прекрати разследването, защото, въпреки че част от биячите са установени, не е изяснено кой от тях коя травма е нанесъл и как. Нещо повече, деянието им не може да се характеризира като хулиганско, става ясно от прокурорското постановление, с което OFFNews разполага. 

Прокуратурата е успяла да установи някои от биячите поименно: Исмет Исмаил, Танер Али, Джамисет Джафер, Красимир Минчев и Тимур Халилов, които нанесли удари с крак и юмруци по тялото и главата на поваления на земята Октай. Прокуратурата посочва и в конкретика кой какви удари е нанесъл. Така например Кадир Мустафов е нанесъл удари по главата на Енимехмедов с чанта с документи. Докато НСО извеждало нападателя на Доган, Исмаил Кьосеюмер успял да го ритне и удари с юмрук.

В резултат от побоя Октай получил поредица от наранявания по устните, клепачите на двете очи, ухото, едното рамо, имал множество охлузвания и кръвонасядания по тялото, които обаче не били опасни за здравето и причинили само временно разстройство.

Въпреки това, в заключението на съдебно-медицинската експертиза, на която се позовава прокурорското постановление, авторството и механизмът, по който са получени травмите, остават "спорни".  Според експертите не е ясно кой точно удар кое конкретно увреждане е причинил. Това довело до абсурдното заключението на прокуратурата, че въпреки "интензивното въздействие" върху Октай, резултатът бил "незначителен" - "от една страна, заради непохватност на атакуващите" и това, че голяма част от ударите им не достигали целта си, и от друга страна, заради "ловкостта на Октай Енимехмедов", с която той успял да избегне повечето удари.

На фона на тези обстоятелства прокурор Соколова заключава, че са реализирани признаците на престъплението "нанасяне на лека телесна повреда". В същото време обаче действията на биячите не били продиктувани от хулигански подбуди, а заради опитите им да задържат нападателя на Доган. Това заключение прокуратурата прави от показанията на самите биячи и делегати на конференцията на ДПС на 19 януари 2013 г., което очевидно изиграва основна роля в решението за прекратяване на разследването:

Подбудите на лицата, нанесли удари на О. Енимехмедов, видно от техните показания, както и от присъствалите на място свидетели, не съдържат желанието да се наруши обществения ред и да се продемонстрира неуважение към обществото или нагласа за пречене на органите на реда, а обратно - налице е било желание да се възстанови нарушения ред и да се предотврати следващо агресивно действие на пострадалия Енимехмедов.

Именно с мотиви да спрат Октай, биячите му го нападнали заради атаката срещу Доган, "т.е. имало е конкретна причина", заключава прокурор Соколова. Още повече, че нападателите, установени поименно, не са демонстрирали хулиганско поведение и не са проявили умишлено незачитане на установения в страната правов ред. За да придаде тежест на тезата си, прокурорката заключава, че травмите на Октай не са сериозни, което означава, че той не е пребит с проявени цинизъм и дързост: 

От изготвената на Октай Енимехмедов съдебномедицинска експертиза е видно, че му е причинено временно разстройство на здравето, неопасно за живота - лека телесна повреда. Горното обстоятелство изключва изискуеми се за квалифициране на деянието като извършено "по хулигански подбуди" стремеж към открито пренебрегване на обществения порядък, проявяващ се в действия, обладаващи явно неуважение към обществото, цинизъм и дързост, чрез които да цели себеизразяване, смайване и зачудване на останалите, противопоставяне на себе си на общоприетите правила на приличие, прояви на груба сила, гаврене и издевателство над личността на другиго. 

Прокурорката е категорична, че в случая не става въпрос за демонстрация на антисоциално поведение от страна на делегатите на ДПС. Тя се позовава на решение Върховния съд от 1991 година, по което докладчик е бъдещият главен прокурор Никола Филчев. В решението се казва, че "чрез хулиганския си акт деецът иска да "изяви" себе си, като погази установения ред и всичко, което се изпречи на пътя му, той иска да докаже, че може да върши каквото си пожелае, независимо от нормите на обществото". В конкретния случай Исмет Исмаил, Танер Али, Джамисет Джафер, Красимир Минчев и Тимур Халилов са имали лични мотиви за побоя, става ясно от мотивите на прокурор Соколова. Тя заключава, че престъпление има, но наказателно производство в случая би трябвало да започне по жалба на пострадалия.