Позволено ли е на един музикант да бъде различен?
Разрешено ли е на музикантите да бъдат различни? На първо четене ще си кажете: „Разбира се! Рок групите няма как да пробият, ако не са различни и разпознаваеми по някакъв начин!“. Нека обаче да помислим до каква степен е вярно това.
Така нашумелият напоследък жанр „Djent”* провокира хиляди банди да следват светлия пример на Meshuggah и впоследствие Periphery. И доста голяма част от тях са вече известни. Направо чудо! По какъв начин обаче се различават те една от друга? Звучене, записи? Ни най-малко! Програмирани барабани, двоен "noise gate", 7, 8 или понякога 9-струнни китари. Резултатът? Много добре продуцирана електронна боза, която отива в щайгата с останалите бутилки боза, за да се закара до близката баничарница, наречена Youtube. Всяка една от тези групи прави всичко възможно да елиминира човешкия фактор от изпълненията си. Казано иначе - свиренето на живо. Факт е, че крайният продукт звучи убийствено като продукция, обаче също така е факт, че хората не са роботи.
За седмица в студиото и половин година обработка от най-добрите ни приятели – звуковите инжинери – сами можете да си направите сметка кой влага повече усилие в създаването на един албум. Брус Дикинсън (Iron Maiden) е записвал с дни САМО крясъкът си в началото на Number of the Beast, отново и отново – как звучи крайният продукт? Истински! Днес Youtube действително може да се нарече най-голямата баничарница на планетата с възможно най-безбрежния избор от бози. В крайна сметка обаче, почти всички групи от тази щайга си имат фенове. Защо? Дори имената им са едни и същи...
Тъжната реалност е, че групите в днешно време пробиват не защото са различни, а защото са същите, еднаквите, или много подобни на останалите в кюпа. Всички следват абсолютно едни и същи правила, песните им са с една и съща конструкция – тема, куплет, припев, тема, куплет, соло, тема, край.
Огромна част от изпълнителите днес изглеждат идентично, държат се еднакво на сцената, свирят по един и същ начин. Да, обикновено прогресиите им са различни до някаква степен, но рамката за всички е една и съща. А тази рамка е сложена от самите нас.
http://variety.com/2014/music/news/degy-entertainment-breaks-down-artist-booking-fees-1201189498/
Това е списък с хонорарите на много от съвременните изпълнители и групи, от който става пределно ясно, че възможно най-НЕразличните такива взимат най-голямо парче от пая. В този си вид, музикалната индустрия просто не стимулира идеята да си различен и да се опитваш да изразиш себе си по малко по-нестандартен начин – тя иска от теб да бъдеш като всички останали. В противен случай да бъдеш музикант винаги ще бъде само едно изключително скъпо хоби, без особен шанс за професионална реализация, освен някой и друг концерт в кварталната кръчма през няколко месеца, където ще дойдат ВСИЧКИТЕ ти фенове.
Тази закономерност обаче не се ограничава само с Djent. Ако сравним Godsmack и Disturbed например, ще намерим изключително много общи неща, като най-основното между тях са феновете. А феновете и на двете банди не са различни, а са подобни едни на други. Не мисля, че тук дори има смисъл да намесваме поп изпълненията, защото там приликите са още по-очевидни - пак тема, куплет, припев, тема, куплет, соло, тема, край - стандартната формула на една песен, установена вече като физичен закон.
След дългогодишно усилие от страна на радиата, телевизиите, човешкият мозък вече е програмиран да търси повторения в тази поредица и независимо от съдържанието, винаги ще се намерят хора, на които "тази" песен ще допадне. Обаче ако я няма, подсъзнателният рефлекс е просто да се откажете да харесате различната музика, дори и да не искате. А Музиката – едно сложно и изтънчено изкуство, пътят към душевна свобода и спокойствие, отдушникът на хора и артисти, начинът, по който звучат чувствата – днес прогресивно деградира към една проста машина за трупане на пари в сметките на онези, чиято цел е абсолютно всичко, но не и казаното дотук. Те нямат за цел да изразяват себе си, нямат за цел да дадат каквото и да е послание на публиката си, нямат за цел да създадат специфично настроение, дори нямат за цел да си изпълнят песните поне като хората. И за какво да си дават зор, като има playback и autotune? Единственото, което се постига, е да предразполагат младите поколения към друсане, препиване, пушене и секс - много по-рано, отколкото е допустимо в житейския път. Ама какво значение има? Нали в сметката ми има многоцифрени суми, аз проблеми нямам!?
Затова мисля, че най-голямо внимание трябва да се обърне на хората, които НЕ правят музика за пари, а изразяват себе си и споделят чрез музиката неща, за които думи още не са измислени.
*DJENT е модерен музикален жанр, базиран върху заглушени power акорди и много ниски китарни строеве