Нотр Дам и избирателната ни мъка
Седмица след злополучния инцидент, при който изгоря покривът на парижката катедрала Нотр Дам, страстите вече се уталожиха и е време за по-широк поглед над случилото се и неговото значение.
За щастие, станалото не е толкова тежко и непоправимо, колкото се стори на медиите и обществото първоначално. Подобни масивни сгради са оцелели векове наред, защото са строени с камък, който не може да бъде съсипан от един пожар. Освен напълно унищожения покрив, стените, основите, витражите и дори интериорът са непокътнати и катедралата ще възвърне предишния си блясък скоро.
Страданието на ближния
Ако може да бъде извлечена полза от трагедията обаче, тя би била да се замислим върху страданието на много по-злощастните народи и култури от нашата, които нямат възможността да съберат 800 милиона евро дарения за ден, за да вдигнат на крак животите и страните си.
Докато западният свят гледаше с ужас изгарянето на покрива на Нашата дама, както гласи преводът на името на катедралата, медийната и обществена реакция засенчиха отзвука на почти всяка друга културна и хуманитарна трагедия, разиграла се през последните години в Либия, Йемен, Афганистан, Сирия, Ирак и Палестина.
Помните ли Палмира? Помните ли манастирите Мар Елиян и Мар Бенам? Помните ли Хатра? Помните ли Ниневия? Помните ли Нимруд? Помните ли музеите, библиотеките и джамиите на Мосул? Помните ли десетките разрушени църкви в Сирия?
Вече са само спомен. И те бяха каменни, също като Нашата дама, но ги вдигнаха във въздуха с експлозиви. 
Едно от многото разрушени културни и архитектурни богатства в Палмира. Снимка: JOSEPH EID/AFP.
Да си помогнем сами
Няма как да не бъде отбелязана добронамерената, но леко комична помощ, която България реши да даде на измъчения френски народ. Започнахме да събираме пари. Поморие гласува да дари 5000 евро помощ на Париж. Стара Загора също събира пари от закуски. Бойко Борисов обяви, че праща най-добрите български реставратори в Париж, за да се погрижат за Нашата дама. Все още не е сигурно дали това последното не беше заплаха, в случай че Макрон не оттегли пакета „Мобилност“.
“Sacré bleu! Добре, че беше България, иначе Нотр Дам беше загубена”, сигурно е реагирал президентът на Франция, слисан от могъщата подкрепа, която малката Балканска държава изпраща. Камериерката във Версай дори споделя, че се обмисля пред парижката катедрала да бъдат издигнати статуи на Колю Фичето и Борисов. Единият реставрирал Нотр Дам преди 200 години, другият сега.
Само че за изгорелите покриви на Тютюневите складове в Пловдив и Царските конюшни в София не се намериха пари за общински дарения и реставратори. Нито за стотиците къщи-паметници на културата и църкви из цялата страна, които се рушат дори в момента. Ние обаче сме космополити. Не ни интересуват посредствени балкански постройчици. Нотр Дам е със световна културна и архитектурна важност. Нищо, че повечето от нас знаят за съществуването ѝ благодарение само на Виктор Юго. Освен Борисов, който сигурно е гледал филмчето на „Дисни“, защото със сигурност във „Винету“ за катедрали не се говори.
Нотр Дам, след като бъде реставрирана от нашите експерти, експресно пратени от Борисов в Париж да помагат. Колаж: Иван Червенков / Фейсбук.
Да си извадим поука
Без съмнение, изгарянето на покрива на Нотр Дам е тъжна новина. На практика обаче всичко е документирано и от архитектурна гледна точка ще бъде възстановено по начина, който е бил преди пожара. А може и по по-добър. Емоционалните щети са доста по-големи, поне на пръв поглед. Милиони хора приеха изгарянето на катедралата за знак. За прокоба. Дори Ванга го е предрекла, пишат някои журналисти, които е спорно дали са журналисти. Казаха, че е изгоряла частица от европейската и световната култура и душа.
А какво изгоря от световната и европейска култура и душа в Близкия изток и Северна Африка? Европа е Йерусалим. Европа е Дамаск. Европа е Багдад. Европа е Бейрут. Европа е Кайро. Който си мисли, че корените на нашата цивилизация не започват и не завършват там, няма елементарни познания по история.
Естествено е, че емоционално българите и останалите западни народи в момента сме по-обвързани с Франция отколкото с азиатски страни или дори със собствената си родина (за този провинциален комплекс ще се говори друг път). Затова реагирахме много по-остро на атентата срещу „Шарли Ебдо“, отколкото на поголовните и ежедневните убийства, изнасилвания и продажба в робство на йезидите и християните в Сирия и Ирак. Реагирахме на пожара в Нотр Дам много по-остро, отколкото когато Ислямска държава обезглави 81-годишния археолог Халид ал-Асаад насред неговата любима Палмира (паметник на културата на ЮНЕСКО), след което я взриви.
Покривът на Царските конюшни в София изгоря и от месеци безценната сграда се руши, но властите и хората не се притесняват от това. Снимка: БГНЕС.
Все пак би било хубаво, ако обзелите ни чувства покрай случилото се в Париж се трансформират в рационални действия и мислене, вместо да си останат сурова емоция. Ако пожарът в Нотр Дам ни накара да обърнем взор към своите собствени проблеми в културното наследство, а сетне да отправим поглед и към тези, които страдат много повече и по-незаслужено от нас.
Защото „Когато човек вникне в изкуството на съзерцанието, той може да проследи духа на епохата и характера на краля дори и само от мандалото на една врата“ – Виктор Юго, „Парижката Света Богородица“.