Moscow Times: Малкият ни брат България се държи неприлично

Изострените дебати за или против строежа на газопровода „Южен поток“ на българска територия отново повдигнаха темата за митологизираната славянска дружба. Имат ли място международните отношения в братската връзка на славянските народи и защо България предаде жертвоготовната Русия за благоговението на САЩ?

Това пита журналистът от „РИА Новости“ Пьотр Романов, чийто полемичен текст със заглавие „В крайна сметка славяните не сме братски народи“ бе публикуван в The Moscow Times.

Публикуваме материала с незначителни съкращения:

Нямам идея как ще завърши ситуацията с газопровода „Южен поток“.

Естествено разбирам логиката на случилото се... България е под външен натиск, принуждаващ я да се оттегли от проекта.

Ясно е кой и защо приложи този натиск. Само най-големият наивник ще пропусне връзката между зачестилите визити на американски сенатори и последното изказване на българския министър-председател Пламен Орешарски относно „Южен поток“.

Имам предвид предсказуемостта на българското решение за оттегляне от проекта. България се е отказвала по подобен начин в продължение на векове. Братята от България на няколко пъти в миналото меко казано продадоха Москва за жълти стотинки.

Всеки път действията на България спрямо големия й брат потвърждават, че жертвите на Русия в името на славянофилията не са нищо повече от неизличими ментални проблеми тип Достовески, които нямат общо с истинските руски политически интереси.

Само си спомнете колко много руски животи са пожертвани за сметка на България, Сърбия, Чехия, Словения и Черна гора – и колко безсмислено изглежда това днес.

Най-подходящият термин за този феномен е „достоевщина“ - в смисъл героите на Достоевски. Това се отнася до някой, който безкористно спасява другите, знаеки, че няма да получи дори благодарности за това. Дори, казва писателят, е възможно да отнесеш някоя и друга ругатня.

Обикновените руснаци имат лесен начин да разрешат проблема: те просто изтриват от паметта си тези неприятни епизоди от историята. Например, фактът, че България воюва срещу Русия и в двете световни войни.

Малко хора си спомнят този интересен факт. И ако се случи да бъде напомнен, те веднага ще те смъмрят и ще кажат: „Е, малкият ни брат се държи малко неприлично. Животът е такъв понякога!“.

Може би именно това непрекъснато опрощаващо настроение подтиква нашите славянски братя многократно и открито да отхвърлят Русия. Междувременно диалогът между Москва и София, Белград и Прага често прилича на този между братята в книгата „Облакът Атлас“.

Ситуацията с „Южен поток“ се различава от останалите и се усложнява от факта, че България също има интерес от потока на руски природен газ. Разбира се, София иска да угоди на Вашингтон, но не може да изкара зимата без топлина.

Иначе казано: или нов „по-стар доведен брат“ ще трябва да помогне на София, което изглежда малко вероятно, или България ще трябва неохотно, ако ще временно, да сключи мир с кръвната си роднина. Москва отново ще отвори ръцете си за нея. Това е то братската дружба!

Много от нашите „братя“ потърсиха членство в Европейския съюз и НАТО и дори се присъединиха към санкциите за Русия. Разбира се, те имат правото да участват в "Европейския концерт на сили", ръководен от маестро САЩ.

И, разбира се, те никога не ще свирят първа цигулка в този оркестър, но биха се наредили да звънят по триъгълника от време на време.

Добре ще е Русия най-накрая да се успокои и да помисли за своите собствени интереси. Всъщност не е само добре, но е и крайно време да се случи, тъй като народът на Русия чака това от дълго време.

И между другото повечето руснаци също са славяни и ще е хубаво московските лидери най-накрая да покажат малко любов и към тях.