Конкурсът за изтребители изглежда предрешен, още преди да е стартирал

Конкурсът за покупка на нов тип изтребител за бойната ни авиация изглежда предрешен, още преди да е стартирал. Още преди формално парламентът да го е одобрил и преди да са проведени задължителните процедури по него, което се очаква да продължи близо година, в общественото пространство вече се лансира името на предстоящия победител.

На 16 май правителството рестартира процедурата, като прие проектите за изтребители и бронирани машини за пехотата. Търгът беше спрян първоначално от парламента заради съмнения за това, че е опорочен в полза на единия от участниците - шведските "Грипен". Стигна се дори до преки обвинения за това, че като командир на ВВС президентът Румен Радев е взел подкуп, за да лобира за тях.

Всъщност истинското лобиране започна малко преди конкурсът да бъде спрян.

По време на дебати в Народното събрание от парламентарната трибуна беше направено първото по рода си официално лобиране от политик в полза на определен тип самолет. Шефът на депутатите на ГЕРБ Цветан Цветанов не скри симпатиите си към употребявани F-16. Аргументите му бяха, че в Румъния са купени 8 такива изтребителя през 2013 година, които първоначално бяха договорени за българските ВВС. Северната ни съседка имала намерение да купи още 32 такива самолета. В Гърция на въоръжение пък били 115 Ф-16 и друга тяхна модификация, а в Турция пък имало близо 200 такива изтребителя.

Шведските "Грипен" обаче били провал - в Унгария и Чехия имало скандал, Швейцария отхвърлила с референдум възможността за купуване на шведски изтребители, а в Словакия "имаха съществено неодобрение и там беше приключен мачът". С явна негативна оценка той даде примери и за това, че в момента СААБ са в преговори с Ботсвана, Танзания и България.

"Аз смятам, че когато се взимат важните политически решения, е важно да се вземе предвид и съвместимостта, която да съответства на стандартите на НАТО", заключи в края на 2017 г. бившият министър на вътрешните работи.

Една седмица преди правителството да обяви новата процедура, лансирането на възможен нов фаворит стана по-интензивно. Според в. "24 часа" това са втора ръка модернизирани израелски F-16 C/D, като в този случай обаче трябва да бъде подписан договор освен с Израел и със САЩ. Като причината израелските машини да са фаворит се посочва, че със заделените 1.8 млрд. лв. правителството можело да купи повече бройки.

След като проектът вече беше обявен официално, но без на практика да е задействан след санкцията на Народното събрание, "Дневник" също посочи израелските F-16 като вероятен "победител", позовавайки се на депутати от парламентарната комисия по отбрана. Изданието посочва, че израелските ВВС преминават към следващото поколение изтребители F-35 и "имат доста F-16 за продажба". В статията се лансирра и друг възможен фаворит - нови F-16 от САЩ. 

Всъщност новият проект за изтребители ограничава броя на играчите в конкурса, което е в противоречие с обещанията на военния министър Красимир Каракачанов за отваряне към повече участници. В спрения конкурс те бяха 9, а направените предложения - общо 15. Сега играчите са ограничени до 7 с 13 предложения. 

Възможността за ограничаване на избора на самолети е заложена и в самия проект. В него се посочва, че риск при покупката представлява вероятността да не бъдат купени наведнъж 16 самолета, каквито са намеренията на Министерството на отбраната. Това водело до реална възможност на следващ етап да не могат да бъдат купени същите изтребители. Така на практика се дава предимство на продавача, който в първия етап може да продаде повече от 8 изтребителя или гарантира по някакъв начин, че след няколко години ще има същите машини за продажба.

Друго основополагащо изискване е възможността продавачът да изгради производствени мощности на наша територия, така че обслужването на самолетите да става у нас. Ясно е, че не всички потенциални продавачи на изтребители ще имат такава възможност, която пък дава предимство на един или двама участници в надпреварата.

Към проекта за изтребители е приложена графика, от която става ясно, че 16 новозакупени, но употребявани самолети, биха били на въоръжение до 2038 година или само с десет години повече след свалянето на МиГ-овете от въоръжение. Чисто нови самолети пък биха били на служба до 2062 година.

За да бъде избран кандидат-продавач, е необходимо да бъде мината определена процедура. Проектът трябва да бъде гласуван в Народното събрание, а след това Министерството на отбраната ще трябва да отправи запитвания - искания за предоставяне на информация (RFI), към конкретните участници. В настоящата процедура това са САЩ с новопроизведени F-16 блок 60 (или 70) и нови F/A–18E/F Super Hornet или втора ръка - модернизирани F-16 и F/A–18E/F Super Hornet или F/A–18C/D Hornet; втора ръка португалски F-16 MLU OFP М6; употребявани F-16 C/D от Израел; Италия с втора ръка Eurofighter Tranche 1; Германия - с нови Eurofighter Tranche 3; Франция с нови и употребявани Dassault Rafale и Швеция, които за първи път предлагат освен новопроизведени Gripen C/D и употребявани от Унгария или Чехия.

След получаване на отговорите се прави оценка, а по възможност - се провеждат и разговори с кандидатите. Едва след това може да се пристъпи към класиране на най-вероятните купувачи, като с тях трябва да бъдат проведени допълнителни разговори за уточняване на параметрите и офертите. След този етап се избира и победителят и се подписва договор, който трябва да бъде ратифициран от парламента. Цялата процедура е предвидено да продължи 224 дни, което означава, че договорът ще е влязъл в сила в началото на следващата година.

Ако горецитираните твърдения за нарочен вече победител се окажат верни, то това означава, че предходната процедура с класирани трима продавачи е прекратена в интерес на някой от останалите или некласирани участници. Това определено не е добра новина за българския парламентаризъм. Колкото и добре мотивиран да е финалният избор, на практика ще остане лошият вкус за поредното опорочаване на уж прозрачни процедури, а борбата с корупцията ще изглежда още по-далечна химера.