Историческата реч на Карни за лицемерието на съвременния международен ред

В пространна реч на Световния икономически форум в Давос канадският министър-председател Марк Карни изобличи лицемерието на "Великите сили", които използват международния ред за фасада на своите цели.

"Великите сили започнаха да използват икономическата интеграция като оръжие, митата – като лост, финансовата инфраструктура – като средство за принуда, а веригите за доставки – като уязвимости, които могат да бъдат експлоатирани", заяви Карни. 

Той посочи, че пътят на Канада е в честността, разчитане на собстените сили и истинско международно сътрудничество между държавите, които той нарече "средни сили". "Могъщите имат своята мощ. Но и ние имаме способността да спрем да се преструваме, да назовем реалността, да изградим силата си у дома и да действаме заедно", каза канадският премиер. 

Публикуваме цялото изказване на Марк Карни на годишната среща на Световния икономически фроум в Давос, Швейцария.

Реч на канадския премиер Марк Карни 

Днес ще говоря за разрив в световния ред, за края на една приятна фикция и началото на една сурова реалност, в която геополитиката – в която голямата, водеща сила – геополитиката – не се подчинява на никакви граници, на никакви ограничения.

От друга страна, бих искал да ви кажа, че останалите държави, особено средните сили като Канада, не са безсилни. Те имат капацитета да изградят нов ред, който да обхваща нашите ценности – като зачитането на човешките права, устойчивото развитие, солидарността, суверенитета и териториалната цялост на различните държави.

Силата на по-слабите започва с честността.

Изглежда, че всеки ден ни се напомня, че живеем в епоха на съперничество между Великите сили, че основаният на правила ред отслабва, че силните вършат това, което им позволява силата, а слабите търпят това, което им се налага.

И този афоризъм на Тукидид се представя като неизбежен – като естествената логика на международните отношения, която отново се налага.

Изправени пред тази логика, има силна тенденция държавите да се нагаждат, за да оцелеят, да се приспособяват, да избягват проблеми, да се надяват, че подчинението ще им купи сигурност.

Е, няма да стане!

И така, какви са нашите възможности?

През 1978 г. чешкият дисидент Вацлав Хавел, по-късно президент, пише есе, озаглавено „Силата на безсилните“. В него той задава един прост въпрос: как комунистическата система се е задържала?

И отговорът му започва с един зарзаватчия.

Всяка сутрин този търговец поставял на витрината си табела: „Пролетарии от всички страни, съединявайте се“. Той не вярвал в това, никой не вярвал, но въпреки това поставя табелата – за да избегне неприятности, за да покаже лоялност, за да се впише. И тъй като всеки продавач на всяка улица прави същото, системата продължава да съществува – не само чрез насилие, а чрез участието на обикновените хора в ритуали, за които те лично знаят, че са лъжливи.

Хавел нарича това „живот в лъжата“.

Силата на системата не произтича от нейната истинност, а от готовността на всички да се държат така, сякаш тя е вярна. А нейната уязвимост идва от същото място. Когато дори един човек престане да участва, когато зарзаватчията махне табелата, илюзията започва да се пропуква. Приятели, време е компаниите и държавите да свалят своите табели.

В продължение на десетилетия държави като Канада просперираха в рамките на това, което наричахме международен ред, основан на правила. Ние се присъединихме към неговите институции, възхвалявахме принципите му, извличахме ползи от неговата предвидимост. И благодарение на това можехме да провеждаме външна политика, основана на ценности, под неговата закрила.

Знаехме, че разказът за международния ред, основан на правила, е отчасти неверен – че най-силните си запазват правото на изключения, когато им е удобно, че търговските правила се прилагат асиметрично. Знаехме и че международното право се прилага с различна строгост в зависимост от това кой е обвиняемият или жертвата.

Тази фикция беше полезна, а американската хегемония в частност допринасяше за предоставянето на обществени блага – свободни морски пътища, стабилна финансова система, колективна сигурност и подкрепа за рамки за разрешаване на спорове.

Затова поставихме табелата на прозореца. Участвахме в ритуалите и в голяма степен избягвахме да посочваме разминаванията между риториката и реалността.

Тази сделка вече не работи. Ще бъда директен: ние сме в разгара на разрив, не на преход.

През последните две десетилетия поредица от кризи – във финансите, здравеопазването, енергетиката и геополитиката – разкриха рисковете на крайно глобализираната интеграция. Но напоследък Великите сили започнаха да използват икономическата интеграция като оръжие, митата – като лост, финансовата инфраструктура – като средство за принуда, а веригите за доставки – като уязвимости, които могат да бъдат експлоатирани.

Не можеш да живееш в лъжата за взаимна полза чрез интеграцията, когато самата интеграция се превръща в източник на твоето подчинение.

Многонационалите институции, на които средните сили разчитаха – Световна търговска организация, ООН, Конференция на страните – самата архитектура на колективното решаване на проблеми е под заплаха. И в резултат на това много държави стигат до сходни изводи: че трябва да изграждат по-голяма стратегическа автономия – в енергетиката, храните, критичните суровини, финансите и веригите за доставки.

Този импулс е разбираем. Държава, която не може да се изхранва, да се снабдява с енергия или да се защитава, има малко възможности.

Щом правилата престанат да те защитават, остава да се защитиш сам.

Но нека бъдем наясно накъде води това.

Един свят на крепости ще бъде по-беден, по-крехък и по-малко устойчив. И има още една истина: ако Великите сили захвърлят дори фасадата на правила и ценности и се отдадат на неограничено преследване на собствената си мощ и интереси, печалбите от чисто транзакционните отношения ще стават все по-несигурни.

Хегемоните не могат безкрайно да монетизират своите отношения.

Съюзниците ще разширяват партньорствата си, за да се застраховат срещу несигурността.

Те ще купуват „застраховки“, ще увеличават опциите си, за да възстановят суверенитета – суверенитет, който някога беше основан на правила, но все повече ще се опира на способността да устояваш на натиск.

Тази зала знае, че това е класическо управление на риска. Управлението на риска има цена, но тази цена на стратегическата автономия и суверенитета може да бъде споделена.

Когато държавите инвестират заедно, за да бъдат по-устойчиви, това излиза по-евтино, отколкото всяка да си строи собствена крепост. Общите правила намаляват разпокъсаността. Общите стандарти намаляват фрагментацията. Допълващите се способности водят до положителен общ резултат.

И въпросът за средните сили като Канада не е дали да се адаптираме към новата реалност – ние трябва. Въпросът е дали ще се адаптираме, като просто изградим по-високи стени, или можем да направим нещо по-амбициозно.

Канада беше сред първите, които чуха сигнала за събуждане, което ни доведе до фундаментална промяна в стратегическата ни позиция.

Канадците знаят, че старите ни удобни предположения – че географията и съюзническите ни ангажименти автоматично ни носят просперитет и сигурност – вече не са валидни. И новият ни подход се основава на това, което президентът на Финландия Александър Стуб нарича „реализъм, основан на ценности“.

Или, казано по друг начин, ние се стремим да бъдем едновременно принципни и прагматични – принципни в ангажимента си към основните ценности, суверенитета, териториалната цялост, забраната за използване на сила, освен когато това е в съответствие с Устава на ООН, и зачитането на човешките права; и прагматични, като признаем, че напредъкът често е постепенен, че интересите се разминават и че не всеки партньор ще споделя всички наши ценности.

Затова подхождаме широко и стратегически, без илюзии. Действаме в реалния свят, такъв, какъвто е, вместо да чакаме някога да стане такъв, какъвто ни се иска.

Калибрираме отношенията си така, че тяхната дълбочина да отразява нашите ценности, и приоритизираме широкото ангажиране, за да увеличим влиянието си – предвид динамиката на света в момента, рисковете, които това поражда, и залозите за бъдещето.

И вече не разчитаме само на силата на нашите ценности, а и на ценността на нашата сила.

Ние изграждаме тази сила у дома.

Откакто моето правителство встъпи в длъжност, намалихме данъците върху доходите, капиталовите печалби и бизнес инвестициите. Премахнахме всички федерални бариери пред междупровинциалната търговия. Ускоряваме инвестиции за един трилион долара в енергетика, изкуствен интелект, критични суровини, нови търговски коридори и други. Удвояваме разходите си за отбрана до края на това десетилетие – и го правим по начин, който развива нашите вътрешни индустрии.

И бързо разширяваме и разнообразяваме присъствието си в чужбина. Сключихме всеобхватно стратегическо партньорство с ЕС, включително присъединяване към SAFE – европейските механизми за отбранителни обществени поръчки. Подписахме още 12 търговски и отбранителни споразумения на четири континента за шест месеца. През последните дни приключихме нови стратегически партньорства с Китай и Катар. Водим преговори за споразумения за свободна търговия с Индия, АСЕАН, Тайланд, Филипините и Меркосур.

Правим и още нещо. За да помагаме в решаването на глобални проблеми, следваме подход на „променлива геометрия“ – с други думи, различни коалиции за различни въпроси, основани на общи ценности и интереси. Така например по отношение на Украйна сме основен член на Коалицията на желаещите и един от най-големите дарители за нейната отбрана и сигурност на глава от населението.

По въпросите на арктическия суверенитет стоим твърдо зад Гренландия и Дания и напълно подкрепяме тяхното изключително право сами да определят бъдещето на Гренландия.

Ангажиментът ни към член 5 на НАТО е непоколебим, затова работим с нашите съюзници в НАТО, включително чрез Северно-балтийската ос, за допълнително укрепване на северния и западния фланг на Алианса – включително чрез безпрецедентните инвестиции на Канада в надхоризонтни радари, подводници, авиация и военно присъствие на терен, включително в Арктика.

Канада решително се противопоставя на митата, свързани с Гренландия, и призовава за целенасочени преговори за постигане на общите ни цели за сигурност и просперитет в Арктика.

В областта на многостранната търговия работим за свързване на Транстихоокеанското партньорство с Европейския съюз – ход, който би оформил нов търговски блок от 1,5 милиарда души. По отношение на критичните суровини създаваме клубове на купувачите, закотвени в рамките на Г-7, за да може светът да се отдалечи от концентрирани доставки. А в сферата на изкуствения интелект си сътрудничим с единомислещи демокрации, за да не бъдем принудени в крайна сметка да избираме между хегемони и хипермащабни корпорации.

Това не е наивен мултилатерализъм, нито пък разчитане на остарели институции. Това е изграждане на работещи коалиции – въпрос по въпрос, с партньори, които споделят достатъчно общи позиции, за да действат заедно.

В някои случаи това ще бъде огромното мнозинство от държавите.

Това, което се постига, е създаването на гъста мрежа от връзки – в търговията, инвестициите, културата – на която можем да се опрем при бъдещи предизвикателства и възможности.

Средните сили трябва да действат заедно, защото ако не сме на масата, сме в менюто.

Но бих добавил и още нещо: Великите сили засега могат да си позволят да действат сами. Те имат размера на пазарите, военния капацитет и лостовете за налагане на условия. Средните сили – не.

Когато обаче преговаряме само двустранно с хегемон, ние преговаряме от позиция на слабост. Приемаме това, което ни се предлага. Състезаваме се помежду си кой ще бъде по-отстъпчив.

Това не е суверенитет. Това е имитация на суверенитет, докато приемаме подчинение. В свят на съперничество между Великите сили държавите „по средата“ имат избор – да се конкурират помежду си за благоволението на силните или да се обединят, за да създадат трети път с реално влияние.

Не бива възходът на твърдата сила да ни заслепява за факта, че силата на легитимността, почтеността и правилата ще остане значима, ако решим да я използваме заедно – което ме връща към Хавел.

Какво означава за средните сили да „живеят в истината“?

Първо, това означава да назовем реалността. Да спрем да призоваваме към международния ред, основан на правила, сякаш той все още функционира според обещанията си. Да го наречем такъв, какъвто е – система на засилващо се съперничество между великите сили, в която най-мощните преследват интересите си, използвайки икономическата интеграция като средство за принуда.

Означава да действаме последователно, да прилагаме едни и същи стандарти към съюзници и съперници. Когато средните сили критикуват икономически натиск, идващ от една посока, но мълчат, когато той идва от друга, ние продължаваме да държим табелата на прозореца.

Означава да изграждаме това, в което твърдим, че вярваме, вместо да чакаме старият ред да бъде възстановен. Означава да създаваме институции и споразумения, които действително функционират така, както са описани. И означава да намаляваме лостовете, които позволяват принуда – а това значи изграждане на силна вътрешна икономика. Това трябва да бъде незабавен приоритет за всяко правителство.

А международната диверсификация не е просто икономическа предпазливост – тя е материалната основа за честна външна политика, защото държавите печелят правото на принципни позиции, когато намалят уязвимостта си към ответни удари.

И така – Канада. Канада има това, което светът иска. Ние сме енергийна суперсила. Разполагаме с огромни запаси от критични суровини. Имаме най-образованото население в света. Нашите пенсионни фондове са сред най-големите и най-усъвършенстваните инвеститори в света. С други думи – имаме капитал, талант… и имаме правителство с огромен фискален капацитет да действа решително. И имаме ценности, към които много други се стремят.

Канада е плуралистично общество, което работи. Нашето публично пространство е шумно, разнообразно и свободно. Канадците остават ангажирани с устойчивото развитие. Ние сме стабилен и надежден партньор в свят, който е всичко друго, но не и стабилен – партньор, който изгражда и цени дългосрочните отношения.

И имаме още нещо – осъзнаване на случващото се и решимост да действаме в съответствие с него. Разбираме, че този разрив изисква повече от адаптация. Той изисква честност за света такъв, какъвто е.

Ние сваляме табелата от прозореца. Знаем, че старият ред няма да се върне. Не бива да го оплакваме.

Носталгията не е стратегия. Но вярваме, че от разлома можем да изградим нещо по-голямо, по-добро, по-силно и по-справедливо. Това е мисията на средните сили – онези държави, които губят най-много в един свят на изолирани крепости и печелят най-много от истинско сътрудничество.

Могъщите имат своята мощ.

Но и ние имаме способността да спрем да се преструваме, да назовем реалността, да изградим силата си у дома и да действаме заедно.

Това е пътят на Канада. Избираме го открито и уверено – и това е път, отворен за всяка държава, готова да го извърви заедно с нас.

Благодаря ви много.

Следете новините ни в GoogleNews