Ислямската култура и европейските норми са просто несъвместими

Смятам, че ислямската култура и европейските норми са просто несъвместими. И съм убеден, че насилниците от Кьолн са били водени от дълбоко презрение към европейските нрави, коментира пакистанският журналист Шамил Шамс за "Дойче веле".

Като пакистански журналист в Германия от самото начало гледах доста скептично на решението на германското правителство да приеме в страната стотици хиляди бежанци. При това без да е наясно какви са тези хора.

Разбира се, осъзнавам колко тежко е положението на хора, бягащи от войни, потисничество и насилие, упражнявано от ислямисти или пък от режими като този на Асад. Добре разбирам техните страдания и тяхната болка от това, че са изоставили родината си и най-близките си хора, че са изгубили цялото си имущество в една разсипана страна.

В същото време съм убеден, че притокът на мигранти чувствително ще наруши хармонията и баланса в германското общество. Защото ислямската култура и европейските норми са просто несъвместими.

Сблъсъкът на два свята

Повечето германци реагираха с образцов хуманизъм на бежанската криза, а европейските ми приятели бяха истински възмутени, когато ги предупреждавах, че политиката на Ангела Меркел крие сериозни опасности. Смятах за крайно наивно убеждението на мнозина германци, че всички бежанци от Близкия Изток и Южна Азия ще съумеят да се нагодят към местния начин на живот. Казвах на моите приятели, че имат ограничени и погрешни представи за мюсюлманския свят, но те не обръщаха внимание на моите аргументи.

Най-лошите ми очаквания се сбъднаха, когато стотици мъже с навярно северноафрикански и арабски произход издевателстваха над жени в Кьолн. И чак след тези безчинства Германия най-сетне започна да обсъжда дали е било разумно да се приемат безкритично толкова много хора от чужди култури.

Самият аз съм мюсюлманин. От дълги години живея в Германия, където винаги са се отнасяли към мен с уважение. Тук всякога съм се чувствал много по-сигурен, отколкото в родината ми Пакистан. Имам много германски приятели и никога не съм се чувствал изолиран. Само че сега изпитвам огромен срам. След сексуалните посегателства в Кьолн ми стана ясно, че съм донякъде съотговорен за тези отвратителни деяния. Защото онова, което се случи в Кьолн, е ежедневие в родината ми Пакистан. Мъжете там не се срамуват, не се чувстват виновни, нито пък показват разкаяние за отношението към жените в онзи край на света. А мъжете, които са издевателствали над жени в Кьолн, не са ненормални или невменяеми - те отлично са съзнавали какво правят. И съм сигурен, че са били водени от дълбоко презрение към европейската култура и нейните норми.

Изстъпленията в Кьолн надуха още повече платната на десните екстремисти в Германия. В неделя групичка от 20 души нападна шестима пакистанци и един сириец край Кьолнската гара - място, където винаги съм се разхождал без страх дори в полунощ. Някои от жертвите са били сериозно ранени, а медиите съобщиха, че биячите са от средите на хулиганите. Деянието им е отвратително, но може ли да се очаква нещо друго от десни екстремисти?

Аз можеше да съм на мястото на един от тези пакистанци, които са били пребити. Нападателите едва ли щяха да ми задават въпроси - те просто щяха да ме обиждат и бият. И нямаше да узнаят, че съм атеист и че от над 15 години пиша критични коментари за ислямския екстремизъм. За тях щях да съм просто един мюсюлманин, който застрашава техния начин на живот.

Сега на ход е Берлин

Германското общество се променя - както дяснорадикалните групировки, така и радикалните мюсюлмани стават все по-силни. А това развитие е много тревожно за светското мнозинство от хората в Германия.

Ако федералното правителство иска да защити светските основи на страната, то трябва да проверява по-добре хората, които иска да интегрира в своето общество. Защото интеграция не означава просто да се научи немски език. Познавам много мюсюлмани, които владеят отлично немски, но въпреки това са крайно скептично настроени към западните ценности и светското общество.

Още появата на салафизма даде силен тласък на дяснорадикалните идеи в Германия, а антиислямското движение "Пегида" е само върхът на айсберга. Но онова, което се случи в Новогодишната нощ в Кьолн, би могло да промени завинаги живота в тази страна. Германското правителство е длъжно да предотврати подобно развитие, а аз като чужденец, произхождащ от мюсюлманска страна, също нося отговорност.