Христо Иванов: Имперският балет ни стига, няма нужда от танкове

"Ами наистина не е "с ракети и танкове". При нас и десант на зелени човечета не е нужен, стига и гастрол на имперския балет, който дори няма да сваля пачките и цвичките. Ракетите и танковете са за места, където хората имат държава и се отбраняват".

Това написа във Фейсбук бившият правосъден министър Христо Иванов в коментар за решението на съда България да плати 620 милиона евро на Русия заради провала на АЕЦ "Белене".

По-долу може да прочетете целия му пост без редакции:

Ами наистина не е "с ракети и танкове". При нас и десант на зелени човечета не е нужен, стига и гастрол на имперския балет, който дори няма да сваля пачките и цвичките. Ракетите и танковете са за места, където хората имат държава и се отбраняват.

Където териториите са под контрола на криминализирани тайфи, става с дребни суми, които накрая населението само си плаща, при това с лихвите, както личи от това арбитражно решение. Схемата е обидно проста. Бомбастични супер-проекти, ("плановете на Остап бяха големи: заприщване на реката Нил...") с неясна икономическа логика, нулева прозрачност и висока корупционна добавена стойност. Всичко това се маскира с напоителни "гео-политически" лаф-моабети, цитати от Лихачов и Ванга.

Не зависимо дали проектът се реализира или спихва (а най често ту спихва, ту се възражда) - корупционните бонуси не се губят, не се губи и пропагандното обработване на "масите". Накрая, сметката тихомълком се прехвърля на населението (но балонът беше огромен и много червен, а гърнето беше пълно с първокласен мед, драги Йори).

Впрочем - самият плоцес на плащане на тая сметка ще бъде превърнат в нов рог на корупционното изобилие, ще почнат сега едни бартери, едни тристранни схеми, едни консултантствания, едни вояжи в Иран и незнам кой-си-стан, едни славянски братства и единства, напоителни представяния на книги, планове за нови мощности край аязмото в Плиска, една размяна на плакети между главните прокурори на Белорусия и Болгария, съвместни мерки за борба с международния троризъм (която борба вече успешно замества асамблея "знаме на мира") и прочее културна дипломация... Та, да си преговорим вечно ненаучения урок: Изчистването на държавата от корупция, култивирането на политическа класа и бюрократична върхушка, които носят отговорност пред националния интерес и в рамките на демократичен политически процес, а не едни пред други в рамките на общата омерта и зад гърба на поредната еднолично овластена корпулентна фигура, изграждането на силни институции - всичко това е въпрос на национална сигурност.

И все повече въпрос на колективна сигурност. Крайно време е "нашите партньори", които ентусиазирано се снимат, потупват по рамото, и размахват знаменца от някое корабче с всеки, който отвори вратата в София и срещу дребни услуги се правят на неразбрали, да почнат да осъзнават това.