Галъп: 55% от българите вярват, че ще се справим добре с Председателството

55% от хората у нас вярват, че страната ще се справи добре с европредседателството. 62 на сто имат доверие в ЕС, а 38% в НАТО. През миналата година доверието в Евросъюза бе спаднало под 50%, а в НАТО не превишаваше 30 на сто. 

Това показват данни на Галъп Интернешънъл в обобщение на отиващата си 2017 г. Те са базирани на ежемесечния „Политически и икономически индекс на „Галъп интернешънъл“ – независимото от външно финансиране изследване с десетки индикатори, което тече всеки месец вече повече от четвърт век чрез преки стандартизирани интервюта „лице в лице“ с извадки 1000/800. Данните са от последната вълна на изследване - между 30 ноември и 7 декември 2017 г. с ретроспекция много години назад, съобщават от „Галъп интернешънъл“, които единствени разполагат с подобни данни.  

Новият български еврокомисар Мария Габриел е още сравнително непозната, но има нелоши дялове на доверие -  около 25%, показват още цифрите. 

През 2017 г. доверието в обобщения образ на Европейския съюз в България възстанови своите позиции, след като в предходната 2016 г. беше достигнало по-ниски стойности. През тази година в няколко ключови за Европа избори надделяха проевропейски кандидати в сблъсък с евроскептици - това вероятно допринесе за възстановяването на доверието през 2017 г. Влияние може би оказва и мобилизацията около и след изборите на политически сили, които ползват по-скоро прозападни послания.

Неодобрението за ЕС у нас през 2016 г. достигна най-чувствителната си фаза, поне от началото на века. През 2016 г. подействаха няколко причини за загуба на доверие, свързани с продължаващите ефекти на бежанската криза, Брекзит и другите кризи. 

Влияние вероятно оказа и по-общото противоборство между Запада и Русия в този период. Въпреки всичко обаче и през 2016 г. ЕС остана със силно положителен имидж, макар и не в познатата степен. 

Наред с моментните фактори за разколебаване на авторитета на ЕС, в масовите очи, действат и дълготрайни фактори, например закономерното вглеждане в детайлите на Евросъюза, което постепенно дойде след стремежа за присъединяване; плавното затихване на идеализациите, присъщи за масовото съзнание и почти незабележимо като скорост износване на авторитета на ЕС.

Българският еврокомисар

Данните сочат, че през 2017 г. новият български еврокомисар Мария Габриел е още сравнително малко позната. В края на годината неразпознаваемостта остава значима – повече от една четвърт от пълнолетните българи признават, че не са чували или не са запознати с личността на Мария Габриел. Доверието в нея е 25%, недоверието – 28%. Останалите се колебаят. Това са все пак сравнително благоприятни на фона на политическия процес стойности на доверие. 

НАТО

2016 г. създаде известна опасност и за доверието у нас в НАТО, но 2017 г. не потвърди тази тенденция. По традиция образът на НАТО се възприема с повече противоречия в сравнение с този на ЕС. Това може би се дължи на традиционно високите симпатии към Русия в обществото ни, както и на факта, че става дума за военен съюз. Нарасналите външнополитически амбиции на Русия, която е в период на обтегнати отношения и информационни противоборства със Запада, вероятно също дава известно отражение. 

В годините прави впечатление по-скоро резервираното отношение на привържениците на левицата към НАТО, а дори в известна степен - и към ЕС. Националистите също не показват ентусиазъм по тези теми.

Затова е и възможно положителните сигнали в данните за НАТО и ЕС през 2017 г. да идват и от сериозната следизборна позитивна инерция в нагласите в полза на ГЕРБ.

Председателство

Традиционният негативизъм към българските институции не се пренася към очакванията за председателството. Разбира се, по-оптимистично настроени са привържениците на ГЕРБ, но и привържениците на БСП не споделят сериозен негативизъм.