Доц. Г. Лозанов: В листите от всички страни проплакват партийни бебета

Тази седмица излязоха партийните листи за депутати. Общото им послание, вън от клюкарския интерес – кой докъде се е добрал, е, че идват първите постполитически избори у нас. Заварените партийни разделения, идейни ориентации и персонални биографии сякаш съвсем са загубили значение. Всеки може да е всякакъв. Не само може да пристане на опонента до вчера, но и да твърди, че най-после е намерил себе си. Въпросът е предизборно да се превърнеш в политически новороден или пък наистина да си такъв. В листите от всички страни проплакват партийни бебета. Вероятно така политическият ни елит се опитва да се спаси от тежката криза на доверие и предлага нова сделка на електората – липса на политика срещу липса на памет.

Започна официалната едномесечна предизборна кампания. Отдавна е известно обаче, че традиционните й форми в медиите не вършат работа. Големите удари са извън тях. За целта трябва да произведеш поразяващо опонента събитие и да го вкараш в новините. Като Костинбродската афера. В нея фактите не бяха важни, тъй като един ден преди вота нямаше как да бъдат проверени. Важен беше само ефектът върху избирателите. Днес бихме я нарекли типичен пример за постистина. Какви ли примери ще предложи тази кампанията? Опитите започнаха още преди началото й с разправията между представители на двете водещи партии кой е виновен за ученията на НАТО в Черно море. Как да има виновен, че страната изпълнява международните си ангажименти? След като и те могат да станат жертва на предизборна постистина, значи всичко ще е възможно. Тъкмо когато си мислeх, че ако върви така, може да се стигне и до въпроса кой е виновен за влизането ни в НАТО, то взе, че се случи. С опипващата фраза „преразглеждане на членството ни”. Тя тръгна от представител на политическа сила, за която подобна позиция не е изненадваща. По-обезпокоително е, че мина през устата и на служебния вицепримиер и министър на отбраната. Струва ми се, че единственият политически критерий в тези избори трябва да е: какво не си готов да загубиш, за да ги спечелиш.

Тази седмица в галерия „Сезони” е изложбата на карикатури „Дело 113”, в която участват звездите в жанра – Христо Комарницки, Чавдар Николов, Ивайло Нинов, Иван Кутузов... Те сякаш единствени в медийната ни среда, омотана в зависимости, кръгове, манипулации и конформизъм, останаха извън подозрение. Извоюваха си правото през смях да казват най-горчивите истини и то с имена и лица. Ако някой се надява, че смехът им омаловажава истините, много бърка. Той просто дава шанс да ги понесеш без да губиш кураж, че можеш да им се съпротивляваш.

Коментарът на доц. Г. Лозанов е от предаването му „Необичайните заподозрени“ по Bulgaria ON AIR.