Да познаем Радев по делата, не по Първото слово

Понеже съм участвал в писането на Първо слово и съм се ядосвал, че някои мои (преценявам ги - дори и да звучи нескромно - като силни) идеи отстъпиха пред обтекаемостта и правилността, за сметка на държавничеството и точността, мога да кажа чисто субективно, че убиването на политическото и визионерството, изхвърлянето на принципите и лидерството за сметка на баналността и произнасянето на общоизвестни скучнотии, засилват тенденцията всяко следващо Първо слово да е по-слабо от предходното...

Но Първото слово не бива да се надценява. То е резултат от липсата на ясна представа какво предстои на държавния глава,
от слабостите на поведението преди изборите, където се говори, за да се съблазни избирателят, от кризата на политическото ораторство у нас и от несработеността на екипа на президента.

Първото слово е някакъв механичен сбор именно от идеи на екипа, от негласната битка вътре в този екип кой кой е и за сърцето и милостта на Началника.

Важното е, знам от личен горчив опит, какво предстои, ще съумее ли президентът да надскочи своя винаги ограничен индивидуален ръст. Ще се справи ли с предизвикателството да разшири скромната си човешка персона (а ние като правило избираме точно такива скромни персони за държавен глава, сякаш вече нямаме вяра в себе си като народ) до мащабите и размерите на мисията Държавен глава.

Затова лично аз ще стисна зъби и ще преглътна сивичкото, притеснено, без искра и пламък, на моменти наивно, тук-там блудкаво и понякога менторско Първо слово.

По-добре да не го познаваме по Първото слово, за да не се разочароваме. А да го познаем по делата му.

P. S. А дали националната сигурност започва с външната политика?

Мнението на проф. Николай Слатински е публикувано на личния му фейсбук профил.