"Българи, не ви ли приехме и вас с "Добре дошли"

Българите сякаш са забравили къде се намират над 2 милиона техни сънародници, казва германски експерт. Той вижда проблема на българите с бежанците в манталитета им и тяхната непригодност да приемат хора, търсещи закрила.

Българското правителство трябва да каже открито колко бежанци има в страната и какво струват те на държавния бюджет. Българската общественост трябва да знае също какви средства идват от чужбина за финансирането на центровете за бежанци и с какви средства страната изпълнява ангажиментите си по различните международни договори и конвенции, казва за "Дойче веле" германският изследовател на бежанския проблем в Европа проф. д-р Михаел Шьонхут.

Един бежанец на 700 българи

Антропологът от университета в Трир и съветник на германското Министерство на икономическото сътрудничество и развитие смята проблема с притока на бежанци в България за нищожен. Основание за това твърдение му дават статистиката за бежанците в страната, сравнена с данните за Германия и редица други държави в Европа. „Разбрах, че проблемът на България не идва от съотношението 1 бежанец на 700 българи - за сравнение: при нас то е един бежанец на 80 германци. Проблемът е в манталитета на населението и на институциите, както и в тяхното нежелание или непригодност да приемат хора, които търсят закрила. Затова нека българските власти покажат харчовете си за бежанците и така да убедят хората, че скромният поток на търсещите убежище съвсем не застрашава социалната сигурност дори в една бедна страна като България", казва експертът.

Още по-неотложен, според него, е въпросът с допускането на децата на бежанците да учат в български училища. Проф. Шьонхут предлага българските власти да разглеждат бежанците не само като обект на обгрижване, а и като хора с професии, които са нужни на европейската икономика. „Нека към всеки бежански център в България бъде изградено бюро за оценка на професионалните умения и дарби на хората, които търсят убежище. Получената информация пък да се изпраща в Германия в случай, че българската икономика не може да ангажира професионалистите. Бъдете сигурни, че германските работодатели ще проявят интерес и, след съответно споразумение между двете страни, бягащите от войната кадърни хора ще намерят своето ново поприще“, твърди германският антрополог и консултант на Гьоте-институт и Министерството на икономическото сътрудничество и развитие.

Митове за бежанците

Липсата на достоверна информация за търсещите убежище в България е причина в публичното пространство да битуват много неверни и изопачени твърдения. За това свидетелстват бежанци от центъра за настаняване „Военна рампа“ в София. Според тях е абсолютен мит, че издръжката на един бежанец товарела българската държава с 1 300 лева месечно. След като центровете за бежанци бяха буквално наводнени с изпращани от чужбина храни и консумативи, българските власти вече не изплащат дори заложената в закона сума от 65 лева месечно на всеки признат за бежанец чужд гражданин. Предлогът е, че парите били включени в стойността на раздаваните храни, посочват потърпевши. Бежанец от Ирак разказва, че няма бъдеще в България, където много набързо се убедил, че законите работят срещу него: няма право да работи и започнал да се моли на роднини в Ирак да му пращат пари. На организирана от софийския Гьоте-институт дискусия за бежанците били казани много неща за добрия живот, който бежанците водели в България, но лично той не можел да потвърди подобно нещо. "В общежитието, където съм настанен, условията са лоши. Никой не пръска срещу насекоми и вредители и така успях да науча много за фауната на България“, казва той иронично.

Михаел Шьонхут не смята за реалистичен вариантът, при който България може да се окаже буфер за бежанци, заклещени между Турция и страните в Централна Европа. Подобно опасение наскоро изрази премиерът Бойко Борисов на среща с колегите си от Румъния и Сърбия. “Европейският съюз ще инвестира в изграждането и поддръжката на бежански лагери в Турция, където жертвите на войната да могат да дочакат нейния край. Това ще намали още повече натиска върху България." Експертът припомня, че Германия се въздържа да върне на България няколко хиляди бежанци, които са били регистрирани на територията на страната, след което българските власти са допуснали тези хора да заминат за Западна Европа.

Неоправдани страхове

Според проф. Шьонхут, страховете на българите, че бежанците щели да докарат враждебни на страната им религия и култура, не се потвърждават от опита на Германия, където расте вече трето поколение от мюсюлмански заселници. „Нямаме религиозни войни и междукултурни сблъсъци. Колкото повече българите опознават хора от други култури, толкова по-малко подозрения ще битуват в обществото", казва той и дава пример с Щутгарт, където няма междукултурни конфликти, макар 40 на сто от населението там да са хора с мигрантско потекло. "Обратно - в източната част на страната има много малко бежанци, но страховете, свързани с тях, са непропорционално високи. Това може да се обясни с липсата на опит в мултикултурното съжителство и с исторически причини, свързани с бившата ГДР“, казва професорът.

Според него българите сякаш са забравили собствените си мечти и стремежи от времето, когато немалка част от населението на страната също емигрира. „Много българи дойдоха и в Германия, но не съм чувал дори за един протест срещу тяхната чисто икономическа миграция и настаняването им в германските градове. Посрещахме ги, както сега посрещаме бежанците - с „Добре дошли“. Нима хората в България толкова лесно забравиха в какво положение се намираха при комунизма и след това?“, завършва риторично Михаел Шьонхут.