"Гледах как падат къщите - 40-50 на нашата улица"

Разказът на Георги Гечев от Мизия пред Нова тв

Вчера аз се прибрах от София - тъй като знам, че майка ми е сама в къщата - някъде към един и половина. В уличката имаше съвсем малко вода, може би да има - 5 см, нямаше и 10. Влязохме вътре, започнахме да почистваме, но никой не мина да ни предупреди. И друг път се е случвало - малко вода се появи в уличката до 50-60 см и толкоз, обаче този път не беше така. Някъде към 3-4 часа (следобед, б.а.) имаше вода около 60-70 см. Започна да се запълва улицата и след 7-8 часа (вечерта) започна доста да навлиза вода в дворовете. Към 10 часа вече беше страшното - тогава се отприщи някаква вълна метър-метър и нещо. Навлезе много силно и имаше две лодки и взимаха хора. Бяха ни обещали, че и нас ще ни вземат. Към 10 и половина обаче никой не минаваше по улицата. От 10.30 до 5.00 часа сутринта сме стояли на втория етаж, водата дойде чак на втория етаж.

Аз им се обаждам на 112 от 10.30 до 5.00 часа сутринта - над сто пъти. Комшиите дойдоха при нас - добре, че дойдоха - къщата им се събори цялата в три часа през нощта. Ако бяха там, щяха да са мъртви. Аз се обаждам и казвам - момичето даже чу как пада къщата, силен тътен. Аз се уплаших, защото нашата къща е здрава, но това нищо не значи. По едно време се уплаших като падна другата къща, да не удари нашата къща. Водата беше 1.50 - два метра. От 11.00 часа никой не мина, часове наред. Казаха, че пожарна ще дойде, лодки ще дойдат - нищо не дойде. В 5.00 часа дойдоха. Благодаря на едни момчета, дойдоха с една моторна лодка, момчетата влязоха с риск за живота си. Първо вземаха майка ми, която е на 80 години. Водата беше до втория етаж и от втория етаж направо си бяхме в лодката.

В пет часа беше най-тежкият момент. Аз гледах как падат къщите - 40-50 къщи може би паднаха из нашата улица. На всеки 2-3 или 5-10 минути падаше къщата. Не можете да разберете, беше страшно.