Господинът с черен костюм

Понякога човек иска да каже нещо, но то не излиза от устата му.

В такъв случай има два варианта - или да започнеш да псуваш...

Или да изпееш онова, което мислиш.

Е, аз си позволих да изпея една песен, която преживя дълъг процес на създаване - започнах я в средата на месец април, а окончателния и вариант се случва днес, на 10 юли 2020 година.

Песента разказва за онзи черен костюм, който постоянно ни управлява. В него няма глава. Няма мозък. Няма сърце.

Това е канцеларското зомби, което си избираме и което после размахва сърдито пръст от екрана на телевизора.

А ние си избираме друг костюм, после трети, после четвърти.

Нашата страна се управлява не от хора, а от костюми. Скъпи костюми, елегантни костюми без съдържание и без смисъл.

В тази песен се пее за човекът с черния костюм. И тя не е весела. Но не е и тъжна.

Клипът е правен от мен и струва 0 лева и 0 стотинки. Записът, смесването, пеенето, студиото - всичко е направено без пари.

Защото парите за култура днес са 0 лева и 0 стотинки. Култура няма. А министъра на културата май точно днес се сдобива с обвинение, но това е тема за друг текст.

Чуйте песента за човека с черния костюм. И помислете добре - искате ли това да продължава?

Защото аз не искам. Но нямам надежда, че ще изберем нещо друго.

Защото, как беше...по дрехите посрещат. А по ума изпращат. Но за да изпратим някой по ума му, трябва и ние да имаме ум, за да преценим.

А ние имаме ли ум? Защото който има ум, не избира костюм...

Пожелавам ви приятно гледане и слушане.

Ето и текста на песента:

1.Господинът със черен костюм
от ефира поглежда със мрачна гримаса,
в миг издава с устата си шум
и сърдито присвива очи за украса.

Той е твоят велик господар,
той подхвърля трохи, той те дава под наем,
той е твоят личен лихвар,
взема твоите пари и ти дава на заем.

2. Господинът със скъпо сако
от години го гледаш с голяма надежда,
господинът с луксозно палто
от екрана с присвити очи ти нарежда.

Господинът със скъпа кола
управлява света, в който ти си придатък,
той е твоята тъпа съдба
поклони се, покай се и тръгвай нататък.

Припев:
Господинът
със мрачния глас
това не си ти,
това не съм аз.

Господинът,
когото избра,
е твоят спасител
и твоя съдба.

Господинът,
твоя човек
живее чрез теб
през последния век.

Господинът
е нашият край,
той е нашият ад,
той е нашият рай.

3. Господинът със черен костюм
те подслушва, да нямаш неправилни мисли,
ти си свикнал – живееш наум,
той е свикнал – отново капан ще измисли.

Господинът с луксозен чепик
не понася, когато съмняваш се в него
и на своя луксозен език
ще те разпне на кръста на своето его.