КОЙ си иска социализма

Калин Манолов 04 април 2015 в 13:05 9008 6

Калин Манолов

Напълно е прав правосъдният министър Христо Иванов, че извънредното законодателство е лоша идея и до него трябва да се прибягва в краен случай. Той каза това по БТВ по повод на приетите спешно и единодушно промени в Закона за банковата несъстоятелност, с които стана възможно преди КТБ да бъде обявена в несъстоятелност, в нея да бъдат назначени временни синдици с право да искат от съда разваляне на сделки, сключени преди влизането на поправките в сила. Мярката беше по идея на премиера Бойко Борисов, който обяви, че банката се разграбва заради бавната работа на съдебната система по казуса.

Иванов не беше във възторг и от втората „поправка КТБ“, внесена от депутати от ГЕРБ, която ще позволи на главния прокурор да атакува пред съда и да замразява за 48 часа сделки между частни лица, „когато е заплашен държавният или общественият интерес“. Това „връщане на прокуратурата в играта“, ако използвам любима на управляващите лексика, пък бе във връзка със заявките на наскоро създаденото дружество LIC33 да купи дялове в 6 дружества със значение за националната сигурност на България, за които се смята, че са свързани с Цветан Василев.

Че КТБ се разграбваше бавно – или може би не толкова бавно, имайки предвид големината й, под носа на съдебната система, специалните служби, управление „Банков надзор“ и ред други институции, виждахме всички. Че руският французин Луврие нито иска, нито може да плати 900 милиона евро дългове, за да придобие шест компании за едно евро, също беше очевадно. Но частните случаи не могат да бъдат оправдание за приемане на закони, с помощта на които се посяга на частната собственост. Частната собственост върху средствата за производство, която стои в основата на капитализма, и публичната собственост върху средствата за производство, фундамент на комунизма, са ясно разграничени. Те не могат да бъдат сбъркани една с друга, не могат да бъдат смесени или комбинирани, не е възможно чрез постепенни промени да се премине от едната към другата. Те са взаимно несъвместими. По отношение на едни и същи средства за производство може да съществува или само публичен, или само частен контрол.

Наистина при пазарната икономика обикновено съществува двувластие – спонтанният ред на пазара, където няма принуда, съжителства с властта на правителството, създадено именно за да упражнява принуда. Поради това много хора твърдят, че правителството е длъжно да се намесва на пазара всеки път, когато „свободното взаимодействие на пазарните сили“ доведе до условия, които изглеждат „социално“ нежелателни. Тези хора приемат за даденост, че именно правителството трябва да определя във всеки един случай дали даден икономически факт трябва да се смята за нежелателен от „социална“ гледна точка, и дали състоянието на пазара изисква правителствена намеса. Много от тях вероятно не осъзнават, че подобна програма води до социализъм.

Социализмът е неизбежен резултат от икономическите действия на некомпетентни или злонамерени чиновници, които насочват производството и потреблението в посока, различна от определената от свободния пазар. Това става чрез законодателството. Ограниченията върху това, какво можем да купуваме и продаваме, от кого можем да го купуваме и продаваме и при какви условия, къде да живеем, какво да ядем и да пием, зашеметяващо се размножиха през последните години. Крайният резултат е връщане към социализма, който живяхме половин век. Искаме ли го отново? И готови ли сме да платим цената – в най-буквалния смисъл? Защото всеки лев, който правителството, парламентът, прокуратурата харчат, са от нашите данъци. Плащаме ги, защото не смеем да се съпротивляваме на данъчните власти. Защото знаем, че всяко неподчинение или съпротива са безнадеждни, тъй като държавата притежава монопол върху насилието.

Знаят ли това обаче Делян Пеевски, Цветан Василев и ония три – четири хиляди души, които според сръбския главен прокурор могат да бъдат вкарани в затвора, ако депозираните при нотариус показания на Цветан Василев видят бял свят? Съмнявам се. Те притежават държавата. Те са над закона. С наше съгласие. Давали сме им го парче по парче, когато сме позволявали на държавата да върши на пазара нещо, което надхвърля легитимните й функции на предотвратяване на насилия и измами. Време е да си ги вземем обратно – и доверието, и държавата.

Останалото, както пламенно рецитираха пионерчета с червени връзки, е фашизъм.

Чуйте анализа на журналиста и председател на Института за свободен капитализъм "Атлас" - Калин Манолов, в предаването "Конструкция" по БНР

    Най-важното
    Всички новини
    X

    За политиката