Гаргара, компрес, пилешка супа, разтривки - това е част от "арсенала" на всяка компетентна баба, която смята, че може да лекува внучето с "народна медицина". Кои от "бабините илачи" наистина помагат и кои вредят обяснява д-р Таня Андреева, педиатър, детски ревматолог с дългогодишен опит в лечението на най-малките пациенти.

Помощта на бабите в отглеждането на децата е безценна. Те имат незаменима роля във възпитанието на децата, а опитът и традициите, които пазят имат значима роля в съвременния ни живот и в съхраняването на семейните ценности. Когато детето е болно получаваме хиляди съвети от близки и роднини, по форуми как с домашни методи да помогнем на детето да оздравее. Много от бабините съвети обаче могат да забавят лечението, което да доведе до влошаване на състоянието на детето, а има и методи, които могат да навредят.

Кога "народната медицина" вреди?

Един от най-фрапиращите и опасни методи за лечение на настинка са компресите и разтриването с аспирин. Аспиринът е забранен за деца под 12 години. Втривайки го, медикаментът прониква през кожата и попада в кръвообращението, а това може да има животозастрашаващи последствия за малките деца, особено за кърмачета. Разтривките с алкохол (спирт/ ракия) са опасни за малки деца. Поради добрата абсорбция през кожата могат бързо да предизвикат интоксикация.

Осоляването на бебетата е традиция, която, за съжаление, още се практикува в някои райони на България. Солта води до тежка загуба на течности през кожата и сериозен електролитен дисбаланс, което може да има опасни последствия за новородените бебета.

Изключително популярни са методите за сваляне на температура с оцет, ракия и яйце. Оцетът е киселина, която дразни нежната кожа и дори и разреден може да предизвика обриви. Яйченият белтък е силен алерген, който може да предизвика алергична реакция и обриви. Поставянето на суров белтък крие риск от проникването на инфекции. Често се наблюдават обриви при деца след опити да се свали температурата с подобни методи.

Даването на мед и пчелни продукти на кърмачета, крие риск от алергия и кърмачески ботулизъм.

Стегнатото повиване на крачетата на бебетата, може да доведе до проблеми с тазобедрените стави.

Кога "народната медицина" може да бъде полезна?

Има и бабини съвети, които имат своята медицинска логика и обяснение. 

Гаргара с разтвор на сода при ангина - содата променя pH на средата и я прави неблагоприятна за развитието на бактерии и вируси. Деца над 6-годишна възраст могат да правят гаргара. Нека първия опит да бъде само с вода.

Пилешка супа при настинка - пилешката супа е ценен източник на протеини, нужни на имунната система за синтеза на антитела за справяне с инфекциите. С нея децата приемат и течностите, които са им нужни, за да възстановят загубите поради високата температура.

Неслучайно много от билките, използвани от бабите ни, влизат в състава на съвременни лекарства и хранителни добавки.

Чай от мащерка при кашлица - мащерката има антибактериално, противовъзпалително и имуностимулиращо действие. Намалява секрецията, улеснява откашлянето и подпомага овладяването на кашлицата. Действа облекчаващо при възпалено гърло и засягане на задна фарингиална стена и трахея.

Чай от шипки при настинка - шипката е известна като "царица на билките", защото има антиоксидантен, противовъзпалителен ефект и стимулира имунната система. Най-често се използват плодовете на шипката, които природата е превърнала в своеобразен склад за витамини. Плодът е характерен с високото съдържание на витамин C и по това няма аналог сред другите растения. Съдържа 10 пъти повече витамин С от лимоните. Шипковият плод е богат и на каротин, пектин, витамини B1 и B2, както и от витамините PP и K.

Чай от смрадлика при зачервено дупе - при дерматит, в резултат на ползване на еднократна пелена, бебето (детето) може да постои в леген с отвара от смрадлика. Смрадликата (тетрата) има противовъзпалително и антисептично действие. Може да се използва марля потопена в чай от смрадлика или като компрес за няколко минути при зачервена, възпалена и раздразнена кожа.

Лимони за здраве през зимата - витамин С намалява продължителността на острите дихателни инфекции. Всички цитрусови плодове са с високо съдържание на този витамин. Той повишава устойчивостта на организма към вируси и бактерии. Проявява противовъзпалителен и мощен антиоксидантен ефект. Нивото на витамин С намалява при стрес и инфекциозни процеси и нуждите ни от него се повишават.

Сироп от черен бъз за добър имунитет - имуностимулиращият ефект на черния бъз е познат и се използва още от древността. Действа благотворно по редица механизми - притежава антиоксидантен и противовирусен ефект; нарушава прикрепването и деленето на вирусите; нарушава и самата структура на грипните вируси А и B. Активира имунните клетки и им помага да се придвижват до възпалението. Подпомага защитните механизми в организма. Според проучвания приемът на сироп с плод от черен бъз съкращава времето за боледуване с до 4 дни.

Не бива категорично да отхвърляме или сляпо да се доверяваме на здравните съвети, които ни дават роднини или различни форуми. Добре е да търсим логиката на всеки метод, да не се доверяваме сляпо. Всички горепосочени полезни методи (с изключение на гаргарата, която може да се прави след 6г. и баните със смрадлика, които може да се правят на бебета), са подходящи за деца над 1-годишна възраст.

Преди да приложим някой от бабините методи, нека мислим критично и да го обсъдим с педиатъра на нашето дете, за да вземем заедно решение, дали даден метод ще помогне или навреди.

Д-р Таня Андреева е специалист педиатър и детски ревматолог с над 12 години медицински опит. Има практика в диагностиката и лечението, както на най-честите заболявания в детска възраст, така и на специфичната костно-ставна патология при деца. Дългогодишен лектор е в училища за родители и активист за изграждането на Национална детска болница. Носител е на наградата "Златна ябълка - Герой на децата 2018" на Националната мрежа за децата; депутат в 46-ото Народно събрание; съветник на бившия министър на здравеопазването проф. Асена Сербезова.

От 2006 г. до 2010 г. работи като медицинска сестра в интензивно отделение на клиниката по детска кардиология в Национална кардиологична болница. Завършва Медицински университет София 2010 г.  Специалностите "Детска ревматология" и "Детски болести" придобива през 2017 г. и 2020 г. От 2012 г. практикува и специализира в СБАЛДБ "Проф. д-р Иван Митев" София. Работила е в болница "Здравето" София и МЦ "Диабет", а към момента е част от екипа специалисти на УСБАЛО "Проф. Бойчо Бойчев". 

Д-р Андреева участва в множество педиатрични и ревматологични конгреси и конференции, има научни публикации в областта на детската ревматология. Член е на Българския лекарски съюз, Лекарския съюз на Великобритания и Българската педиатрична асоциация.