30 май е официалният Световен ден за борба с множествената склероза (МС). Той ще бъде отбелязан, както и всички останали подобни дни – на борбата с рака, на шоколада, на пицата и на какво ли още не, с балони, концерти, пърформънси, речи на запознати с темата.
Когато става дума за някакво заболяване, събитията обикновено са щедро спонсорирани от фармацевтичните компании.
Сигурно е добре поне веднъж в годината да се сещаме, че има болни и страдащи хора. Но дали това им помага и как? Конкретно за тези с МС ползата е нула. Та някои от тях дори не могат да стигнат до мястото на събитието, поради натрупаните от болестта дефицити и недостъпната, особено в България, среда!
За съжаление, и след този 30 май нищо няма да се промени. Освен броят на хората с МС. Към момента близо 3 милиона души по света страдат от това заболяване. В България се предполага, че са между 10 и 15 000. Никой не знае точно колко са. Просто не ги броят. Заради недостъпната среда и стигмата, нито държавата, нито обществото ги забелязва.
Специалистите определят множествената склероза като най-непредсказуемото, изменчиво и за жалост нелечимо заболяване. Аз бих добавила и зловещо. Защото поразява предимно млади хора, вече дори и деца. От нея не се умира освен в много редки случаи, но тя обикновено води до тежка инвалидизация. За някои това е по-страшно от смъртта.
Целта на моята книга „Присъдата“ е да покаже за първи път как живеят хората с МС в България, как се справят с това огромно предизвикателство, какво ги вълнува, докато търсят изход от лабиринта между отчаянието и надеждата.
Започнах да накуцвам с левия крак, без да съм го травмирал. По настояване на близките ми направих консултация с един професор. Беше ми странно да чувам гласа на професора, да виждам изражението на лицето му. Сякаш ми казваше: „Съжалявам, момче, свършено е с теб”. Все едно ми прочете присъдата. Бях на двайсет и седем.
Така започва разказът на Андрей. За 18 години с диагноза МС е опитал всичко, което предлагат както традиционната, така и алтернативната медицина. Имаше един процент надежда. Миналата година изгуби и него. Отиде си така, както живя – тихо, без да се оплаква, без да обвинява. Неговият откровен разказ за битката с тежката болест обаче, може да помогне на мнозина в това състояние да избегнат грешките и заблудите по криволичещия и изпълнен с всевъзможни препятствия път.
Трудно е човек да извърви сам този път. Затова, ако познавате някой с МС или друго тежко заболяване, обаждайте му се по-често, говорете с него, помогнете му да излезе от дома си, да се почувства ценен и обичан. Чествайте с него не само 30 май или някой друг световен ден за борба с нещо си. Болните и страдащи хора имат нужда от грижа и внимание всеки ден, 365 дни в годината.
Книгата „Присъдата“ на български можете да поръчате тук, а на английски тук.
За автора
Нейка Кръстева е известен български журналист. Работила е като репортер, редактор и специален кореспондент в някои от най-големите за своето време вестници в България като „Вечерни новини”, „Отечествен фронт”, „168 часа”, „Стандарт”. Била е главен редактор на седмичника „Политика” и на англоезичното издание „Europost”.
Автор е на десетки журналистически разследвания, интервюта и коментари по актуални теми, както и на документалния филм „Дългият коридор” (Lifelong Corridor), за нелеката съдба на жените с рак на гърдата.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари
мнение от IP
Граждански организации против западни дипломати да се срещат с Пеевски
мнение от IP
Недопустимо е магистър да взима колкото хигиенист, каза председателят на Съвета на ректорите
kokoto
Проверяват 40 души за строителни измами във Варна, четирима са задържани
мнение от IP
Доказано ли е, че Земята е кръгла: как се съсипва една обществена телевизия