Вероятността жителите на Тува и Бурятия да загинат във войната в Украйна е 30-40 пъти по-голяма от тази за московчани. До този извод може да се стигне, като се съпоставят последните данни за загиналите руснаци, събрани от Би Би Си, "Медиазона" (призната от руските власти за чуждестранен агент) и екип от доброволци, с гъстотата на мъжкото население в регионите.

"Сърцето на Алима Болат-оловна не издържа, не можа да се примири със смъртта на единствения си син", пише в групата "Паметник на воините от Република Тива".

Жената почива четири дни след погребението на 28-годишния си син, който загина в Украйна.

Алима умира едва четири дни след смъртта на сина си Айдаш. Колаж: Би Би Си

Година по-рано подобна ситуация се случва в Тува, където погребенията на Владимир Шабалин, убит на фронта, и майка му Зинаида Александровна са в един и същи ден. Тя починала веднага след получаването на "бележката за погребение".

Установени са имената на 37 686 руски военнослужещи, загинали по време на инвазията в Украйна. Реалният брой на жертвите със сигурност е по-голям, тъй като авторите са разчитали на публични данни: медийни съобщения, публикации в социалните мрежи и данни от гробищата.

По отношение на абсолютния брой на загиналите лидери са Краснодарският край, Свердловска област, Башкортостан и Челябинска област. Но ако се вземе предвид гъстотата на мъжкото население във всеки регион, списъкът е различен.

Социологът, който е проучил събраните данни, отбелязва и няколко тенденции в промяната на националния и социалния състав на загиналите в сравнение с миналото лято - т.е. преди мобилизацията и масовото изпращане на руски затворници на фронта.

Разликата между регионите

Би Би Си е преизчислила броя на потвърдените военни смъртни случаи на всеки 10 000 души мъжко население в регионите на възраст между 16 и 61 г. Така първите пет позиции са заети от Тива (48,6 смъртни случая), Бурятия (36,7), Ненецки автономен окръг (30), Република Алтай (26,5) и Забайкалския край (26,2).

За сравнение списъкът се допълва от Санкт Петербург (2,5) и Москва (1). Това означава, че за жителите на тези градове вероятността да загинат във войната е десетки пъти по-малка, отколкото за жителите на някои региони на Сибир и Далечния изток.

"Голям дял от жертвите се пада именно на предимно бедните региони, които нямат природни ресурси", казва Алексей Бесуднов, социолог от университета в Ексетър, който е проучил данните.

Например Татарстан, който има развита петролна индустрия, показва много по-малък брой жертви на глава от населението, отколкото икономически по-слабо развитите Бурятия, Тива, Алтай и Северна Осетия.

Но в същото време Ненецкият автономен окръг, който също има развита петролна промишленост, е претърпял голям брой загуби на глава от населението.

"Но петролната индустрия не носи нищо на коренното население. Напротив, тя унищожава екологията и това, с което те се изхранват - еленовъдството и рибарските стопанства. Съответно, намирайки се в плачевно икономическо положение, хората са принудени да се присъединят към армията", казва Мария Вюшкова, бурятска активистка и служителка на Научно-изчислителния център на университета "Нотр Дам" (САЩ), в интервю за изданието "Хората на Байкал" (признато за чуждестранен агент).

Национален въпрос

Военен парад в Тива. Снимка: RTYVA.RU

Изчисляването на дела на смъртните случаи по региони не позволява да се сравни смъртността по етнически групи. В събраните данни не се посочва етническата принадлежност на починалите, а делът на титулярните етнически групи е различен в отделните национални републики.

Така например в Бурятия около 60% от младите мъже са етнически руснаци, в Тива делът на руснаците е около 10%, а в Чечения и Ингушетия - по-малко от 1%.

Но през октомври м. г. и през април т. г. социологът Бесуднов анализира етническата принадлежност на руснаците, убити по време на война, като използва разработен от него метод. Той използва първото и фамилното име като маркер за етническата принадлежност на загиналите. Този алгоритъм има редица недостатъци. Той не работи за някои етнически групи с русифицирани имена (като например чуваши или коми). Освен това етническата идентичност не може да се сведе до име, така че алгоритъмът може да се използва само за приблизителни оценки.

Въпреки това социологът успява да установи няколко тенденции.

На първо място, мнозинството от загиналите в Украйна военнослужещи са славяни и преди всичко руснаци.

Като цяло техният дял сред загиналите е приблизително равен на дела на руснаците в мъжкото население на Русия. Тук е трудно да се направи по-подробно разделение, тъй като е трудно да се разделят руснаците, украинците и беларусите въз основа на информацията за имената и фамилиите: много украинци имат фамилни имена от руски произход, както и руснаците имат украински фамилни имена.

Същевременно с продължаването на войната делът на славянските имена сред загиналите нараства. През пролетта на 2022 г. той е 75%, а година по-късно - вече 85%. Изследователите отдават това на мобилизацията и набирането на пленници на фронта.

Втората важна констатация е, че двете групи с най-висок относителен риск да бъдат убити по време на война са бурятите и тувинците. Техният дял сред загиналите е около четири пъти по-висок от дела им в общото население на Русия, отбелязва Бесуднов. В същото време процентът на бурятите и представителите на севернокавказките етнически групи сред всички загинали във войните постепенно намалява.

За Северен Кавказ този процес е особено показателен - Бесуднов отбелязва спад в тази категория от 11% на 2%.

Доколкото е известно, жителите на Бурятия, Дагестан и Чечня често са изпращани да служат като договорни войници в руската армия преди инвазията. Подразделенията, в които те обикновено са избирали да служат, са претърпели тежки загуби в ранните етапи на войната.

"По-голямата част от договорните войници в руската армия са хора от периферията, това не е югът, не е Северен Кавказ, това е цялата периферия - средни и малки градове, градчета и села", обясни професор Наталия Зубаревич, специалист по социално-икономическо развитие на регионите.

Данните показват, че етническите различия в смъртността в рамките на националните републики са значително по-малки, отколкото в Русия като цяло.

Например в Русия рискът от смърт в Украйна за бурятите надвишава риска от смърт за руснаците около четири пъти (400%). Но в самата Бурятия рискът за бурятите надвишава риска за руснаците само с 5%.

В Тува рискът за тувинците превишава риска за руснаците с 4%. А в Татарстан например притежателите на руски имена и фамилии загиват във войната с 27% по-често от притежателите на татарски такива (но е важно да се вземе предвид, че в републиката има висок процент на смесени бракове, така че тези данни трябва да се разглеждат с повишено внимание).

Снимка: RTYVA.RU

Бесуднов стига до извода, че в повечето национални републики показателят за относителен риск е близък до единица - това означава, че в рамките на републиките разликата във вероятността от смърт за руснаците и титулярните етнически групи е незначителна.

Значително по-високата смъртност сред жителите на Тува и Бурятия може да е свързана с факта, че мъжете от тези републики имат по-малка вероятност да намерят стабилна и добре платена работа в сравнение с жителите на по-проспериращите региони.

Съответно мъжете от Тува и Бурятия имат повече стимули да се присъединят към армията. Възможно е те да са по-склонни да се запишат като доброволци и поради обещанието за обезщетение и многобройните придобивки.

"Армията е важен работодател за онези райони, където е почти невъзможно да се печелят пари. Влизането в армията дава стабилна заплата и сигурност", отбелязва Зубаревич.

Нивото на престъпност в икономически необлагодетелстваните райони на Урал, Сибир и Далечния изток е доста високо, което също може да създаде предпоставки за набиране на затворници от този район.

Националните републики, особено в Северен Кавказ и Тува, имат по-висока раждаемост, което може да доведе до увеличаване броя на младите мъже, годни за военна служба.

Всички тези особености са характерни не само за руската армия, която в момента воюва в Украйна. В армията на САЩ по време на войните в Корея, Виетнам и Ирак войниците от по-бедните щати и квартали са по-склонни да загинат (те по-често се присъединяват към армията), а латиноамериканците са по-склонни да загинат в Ирак, отколкото белите или афроамериканците.