Обществена поръчка за ремонт на "Братска могила - паметник на загиналите в борбата против фашизма и капитализма 1923-1944" обяви Община Шумен. Прогнозната стойност на ремонта, който пазарната икономика (капитализмът) на XXI век ще направи на символа на борците срещу капитализма е 107 хиляди лева, гласувани при промяната на бюджета на общината още миналата есен.

За тези пари, според текста на заданието, трябва да бъдат извършени строително монтажни работи – високо строителство, свързани с почистване, възстановяване и поддържане на обект „Паметник на свободата“, както е записана в обществената поръчка братската могила на партизани и ятаци, на територията на град Шумен. С ремонта ще се постигне повишаване сигурността на паметника и подобряване на визията му.

Паметникът е построен през 1965 година по проект на скулптора Любомир Далчев, брат на поета Атанас Далчев, който е автор и на част от композицията Паметника на Съветската армия, известен през последните десетилетия като Монумента на окупаторите от Червената армия – МОЧА.

Произведението представлява стена, зидана от отделни геометрични блокови квадри от варовик. Отразява борбата на комунистическата партия от създаването й до нахлуването на Съветската армия в България - първите социалисти, селянин с брадва и работник, държащ знаме, септемврийци, след това вързани въстаници, партизанин, хвърлящ бомба, друг държащ пистолет, партизанка с пушка, посрещане на съветските войски и войници по време на втората световна война.

Една от характерните фигури е на комунист седнал, с ръце отзад. окован в белезници, с изправена глава и поглед, устремен напред. От фигурата по авторовия замил лъха смелост и решителност. На централния постамент, върху висок пилон се извисява мъжка скулптурна фигура с разперени нагоре и встрани ръце, отворена уста и развят плащ. На пояса му висят две гранати. Лицето изразява възторг и радост. Зад централната фигура се разгръща каменна стена под чупка, в лявата страна на която е развит барелеф, символизиращ деветосептемврийската победа.

На южната страна на барелефната композиция има костница, в която са пренесени тленните останки на дейците на комунистическото движение преди 9 септември 1944 година Август Димчев Попов, Тодор Петков Радев, Иван Кръстев Ивански, Герчо Маринов Дончев и Живко Тотев Гергански, както и на други неупоменати в плочата ятаци и партизани.

Разперко отдавна е част от градския фолклор, а днес е изгубил за обществото първоначалната си символика и от по-младите е възприеман просто като скулптурна композиция и част от градската среда. „Никнеймът“ му идва от разперените ръце, които са повод за градски фолклор още преди 1989 година.

В условията на авторитарно управление и планова икономика, когато дефицитът е добре позната дума, говорят, че вдигнатите ръце на партизанина, слязъл от гората означавали „И в склада няма“.

Преди демократичните промени градинката е място за разходка на курсантите с възлюблените им, най-често студентки, бъдещи учителки, или ученички от Икономическия техникум в града. Тук са последните минути, преди бъдещите офицери да се приберат във Военното училище и, евентуално да получат някоя целувка или мила дума на ухо. Над тях бди Разперко, който, си казвал: „Ако видя чеснъ ши плеснъ“

Като място на идеологически култ Разперко продълтава да бъде експлоатиран в лявата пропаганда от представителите на БСП, които организират в подножието му чествания на годишнини от 9 септември 1944 година и, за които юнакът отгоре вече си викал наум: „Аман, бе, от тия!“