България все още не е преодоляла значителните проблеми с върховенството на закона и с олигархичното влияние. 

Това показва изследването за Индекса за възприятие на корупцията през 2023 г., направено от Асоциация "Прозрачност без граници". Изследването е направено в 180 държави. 

Отбелязва се още, че въпреки наличието на програми за законодателни реформи на няколко последователни правителства, законодателната дейност на парламента се отличава с две противоречиви характеристики – висок интензитет на законодателните промени и ниско качество на приетите закони.

Страната ни е на 67 място в световната класация и на предпоследно място в Европейския съюз (на последното място за втора поредна година е класирана Унгария с 42 т.). Държавите се оценяват по скала от 100 (ниско ниво на корупция) до 0 (високо ниво на корупция).

В сравнение с предходната година страната ни изменя своя резултат от 43 т. на 45 т. Сравнението за периода от 2012 г. досега показва минимална промяна в стойностите на индекса на страната – от 41 т. през 2012 г. до 45 т. през 2023 г. 

Настоящият индекс на България все още е под средната стойност на индекса за регионите на Централна и Източна Европа и Югоизточна Европа, който е 49,31 т. На фона на положителното развитие при значима част от редица държави членки на ЕС индексът на България откроява тенденция на сериозно изоставане.

Под въпрос остава ефективното приложение на законодателните промени. Оттам дават пример с приетия през 2023 г. закон за защита на лицата, подаващи сигнали за нарушения е пример за порочна законодателна практика и не е способен да постигне поставените пред него цели.

Изостава навлизането на съвременна регулация и на икономически механизми за насърчаване на борбата срещу подкупването в частния сектор и въвеждането на стандарти за добро управление, което е и пречка в усилията за членство в ОИСР.

Резултатите от правосъдната реформа все още са сравнително ограничени по обхват и въздействие. От "Прозрачност без граници" допълват, че са необходими време и последователни усилия, за да се проявят ефектите от предприетите мерки за промени в законодателството и в институциите на съдебната система.

Относно антикорупционната реформа има отсъствие на цялостна визия и реформа по отношение на процесите за противодействие на корупцията. "Националната антикорупционна стратегия за периода 2021- 2027 остава само на хартия, а новият антикорупционен закон, който просто преструктурира КПКОНПИ, като я раздели на две – състояние, което съществуваше и преди, едва ли може само по себе си да даде положителен резултат", заяви изпълнителен директор на Асоциация "Прозрачност без граници" Калин Славов. 

Ключовите закони, които България трябваше да приеме, както поради приемането ни като част от Еврозоната, така и заради изпълнението на "Плана за възстановяване и устойчивост" останаха или неприети или приети само номинално.

Наблюдава се подобряване на плурализма в медийната среда, което е видно от повишената критичност на медиите, поредиците от журналистически разследвания на злоупотреби и намаляване на журналистическата автоцензура.

Наред с тази позитивна тенденция обаче има опити на натиск върху журналисти чрез завеждането на така наречените "дела – шамари".

За последното десетилетие 2012-2023 г. 2/3 от държавите имат индекс под 50, което е показател за сериозни проблеми с корупцията.

Върховенство на правото и корупцията са неразривно свързани – страните с най-ниски резултати в Индекса за върховенство на правото отбелязват и много ниски резултати в Индекса за възприятие на корупцията.

В региона на Югоизточна Европа се откроява тенденция за продължаващо понижаване на индекса на Турция (34), при която се наблюдава сериозно подкопаване на принципите на правовата държава и се установяват трайни авторитарни тенденции в управлението.