Варненският и Великопреславски митрополит Йоан, който изпълнява временно длъжността митрополит на Сливенска епархия, се опита да убеди протестиращия вече четвърти ден отец Иван Янков да прекрати гладната си стачка. Разговорът на четири очи в Сливенската митрополия обаче се оказа безплоден.

Отец Иван и последователите му от църквата "Света Троица" в сливенския квартал "Речица" протестират срещу касирането на избора за Сливенски митрополит. Духовникът не е съгласен и с отношението на митрополитите към свещениците и редовите християни. Според него дядо Йоан ще е новият патриарх, а Пловдивският митрополит Николай - "сив кардинал", за това са се обединили в Светия синод. 

След срещата дядо Йоан обяви, че в седмицата на поста има три важни думи – покаяние, пост и молитва, и църковните въпроси, какъвто е и изборът на митрополит, трябва да се реши в църковна обстановка, а не на улицата. Той се надявал, че няма да се стига да дисциплинарни мерки срещу свещеника и че всичко е още на фаза разговори.

"Преди всичко на мен ми се ще да използвам всички възможности на разумен и конструктивен диалог, за да се реши този въпрос. Но в крайна сметка нещата са двустранни", обясни митрополитът, цитиран от БНР.

"Предложих на дядо Йоан, всички сливенски свещеници, които разбрах, че са 99 на брой ги призовавам да дойдат да се подпишат тук за или против Йеротей и тези листи дядо Йоан да ги вземе да ги занесе в Светия синод да види Светият синод какви са предпочитанията на сливенското духовенство", посочи отец Иван.

Днес митрополит Йоан обяви, че е поискал съдействие от кмета Стефан Радев здравословното състояние на отец Иван да се проследява няколко пъти дневно. Срещата между духовника и сливенския градоначалник бе при закрити врата.

Преди два дни Агатополския епископ Йеротей изпрати писмо до отец Иван Янков, в което го призова да преустанови гладната стачка и да прояви "послушание към свещеноначалието", за да даде "добър пример за смирение, вяра и упование в Божията промисъл".

Ето пълния текст на писмото на епископ Йеротей:

Възлюбени в Господа, о. Иване,

С тревога в сърцето си се обръщам още веднъж към Вас, след като Ви писах и посъветвах да проявите търпение в този труден за всички ни момент.

Сега отново Ви призовавам да преустановите гладната стачка, която сте започнали, и да проявите послушание към свещеноначалието, като вярвам, че по този начин ще дадете добър пример на смирение, вяра и упование в Божия промисъл!

Нашата борба не е против кръв и плът, а против поднебесните духове на злобата, затова и нашите оръжия са други. Нека си препашим кръста с истина и се облечем в бронята на правдата, …да вземем щита на вярата (Ефес 6:13-18), и молитвата с вяра ще угаси нажежените стрели на лукавия. Разбира се, в историята на Църквата има много примери, когато при гонение християните избирали смъртта пред отстъпничеството, но сегашният момент не е аналогичен.

Вашето действие, макар и подтикнато от ревност по правдата, не е облечено в благоразумие, към което всички сме призвани да се стремим, особено сега, по време на Великия пост! В Духа Христов "целта не оправдава средствата"! Защото Негово творение сме ние, създадени в Христа Иисуса за добрите дела, що Бог е предназначил да вършим (Ефес. 2:10). Но добрите дела се постигат с добри средства. Не е добре да се разпалват антицърковни и антиклерикални настроения сред хората.

Св. Ефрем Сирин, чиято великопостна молитва ни води в пътя на покаянието, ни поучава: нашият Господ поставя по-високо от всяка добродетел любовта, но кой е богат с любов, ако не смиреният? Със смирението се придобиват както любовта, така и вярата, и надеждата…, смирението прави жертвата угодна на Бога… За смирения дори да съгреши, е лесно да принесе покаяние, а гордият, дори да е прав, трудно се обръща към покаянието и лесно става плячка на врага. А Господ дойде, за да ни даде живот в изобилие (Йоан. 10:10).

Вразуми се от всичко това, учениче Христов, и отхвърли всяка гордост и избери за себе си смирението.

Добре е да вземем пример от светиите, които са понасяли със смирение и търпение множество скърби и клевети, какъвто е бил и нашият съвременник св. Нектарий Егински. И ако искаме да бъдем Христови поборници, нека бъдем готови да понасяме връхлитащите ни бури с дълготърпение и упование в Божия промисъл!

Нека се стремим да живеем в Духа Христов, който е правда, мир и радост в Христа Иисуса! Приятно и сладостно е игото на смирението; който го носи върху си, нему Бог дава благодат…

Моля Ви, о. Иване, нека не даваме повод да се мисли, че един християнин може сам да посегне на живота си, а още повече свещеник! За един православен вярващ не е допустим такъв отчаян акт, като гладната стачка, която в случая е равносилна на самоубийство.
Нека да пазим вярата и любовта и да не спираме да се уповаваме на Бога с надежда на Неговата велика милост!

С обич в Христа:

Агатополски епископ Йеротей

Рилска св. обител