България е преживяла най-големия срив на населението си в сравнение с всички останали държави в Европейския съюз за 10-годишния период между последните две преброявания: 2011-а и 2021 г. То е намаляло с 11%, показват данни на Евростат. Следват ни Хърватия с 10%, Латвия с 9% и Литва с 8%.

В 16 държави членки на Съюза населението се увеличава, най-много в Люксембург (+26%), Малта (+24%) и Швеция (+10%).

Прегледът по региони също извежда България и Хърватия на челните позиции с най-голямото намаление. 18 региона в двете страни отчитат между 17% и 25% спад на населението.

Като цяло за 10-те години се увеличава населението в западната и северната част на ЕС и намалява в източната и южната.

Най-голямото увеличение е в румънския регион Илфов (+40 %) и германския Вартбургкрайс (+27%).

На база предварителните данни от преброяванията в страните през 2021 г. най-населената държава в ЕС е Германия (83.2 млн. души), следвана от Франция (67.9 млн.), Италия (59 млн.), Испания (47.4 млн.) и Полша (37 млн.).

В средата е Швеция с 10.5 млн., която изпреварва Португалия (10.3 млн.).

Най-малобройните в ЕС остават Малта (0.5 млн.), Люксембург (0.6%) и Кипър (0.9 млн.).

Градовете с най-голям брой на населението са Мадрид (6.7 млн.), Барселона (5.7 млн.) и Рим (4.2 млн.).

Според последните прогнози за населението, публикувани от Евростат, населението на ЕС ще намалее с 6% между 1 януари 2022 г. и 1 януари 2100 г., което се равнява на 27,3 милиона души.

След намалението през 2020 г. и 2021 г., дължащо се на последиците от пандемията COVID-19, през 2022 г. населението на ЕС започва да се възстановява. Вследствие на масовия приток на бежанци от Украйна в ЕС в резултат на руската агресия срещу Украйна се очаква населението да достигне 451 млн. души на 1 януари 2023 г. Освен това се очаква населението на ЕС да достигне своя пик от 453 млн. души през 2026 г., преди да намалее до прогнозираното ниво от 420 млн. души през 2100 г.