91% от българските студенти са застрашени от трудова експлоатация при лятна работа в чужбина.

Това сочат резултатите от проучване на международната неправителствена организация "Кампания А21", проведено сред 1140 студенти от седем университетски града в периода март-април 2014 г.

В рамките на проучването, проведено по време на “Национални дни на кариерата” в градовете София, Пловдив, Варна, Бургас, Велико Търново, Русе и Свищов, студентите са били помолени да отговорят на 6 въпроса, които уж проверяват готовността им за временна работа в чужбина през лятото. Истинската цел на въпросите е била да провери дали анкетираните виждат некоректни работодателски практики в иначе безобидно формулираните въпроси.

Оказва се, че едва 9% от студентите откриват такива.

Проучването показва, че най-застрашени от трудова експлоатация са студентите в Бургас и Свищов, където съответно само 5% и 7% от всички запитани са дали правилни отговори.

"Бяхме изключително неприятно изненадани от резултатите – никой от екипа ни не очакваше толкова високи нива на риск сред българските студенти", коментира изпълнителният директор на "Кампания А21" за България Кира Гордън. "Поразително е каква огромна част от младите българи са небрежни към детайлите в договорите и условията, при които отиват да работят в чужбина. Това, за съжаление, е сигурен знак, че стотици от тях ще бъдат експлоатирани и това лято".

Над 62% от анкетираните студенти не виждат никакъв проблем в това да подпишат договор за временна работа, написан само на английски език, въпреки че често работодатели използват този подход, за да подведат младите хора да парафират неразбираем и пълен с некоректни клаузи договор. Най-висок този процент е в София и Бургас, съответно 70% и 69%.

53% от студентите признават, че биха извършвали и друга дейност, ако работодателят ги помоли, без да е уточнено какво се има предвид под "друга дейност". Такава нагласа води до ситуации, при които наетите зад граница млади хора са принуждавани да извършват неприятни и несвойствени за съответната позиция дейност.

Най-много студенти са готови да извършват друга дейност в Свищов – 63%, а най-малко – в Русе – 44% от анкетираните.

Нереално високи очаквания за заплатата си имат 18% от студентите. Доста по висок е този процент в София, където 1/4 от запитаните са посочили, че за временна лятна работа в чужбина очакват месечна заплата от над 2,000 евро. Подобни нагласи често карат студентите да кандидатстват по съмнителни обяви, обещаващи им нереално високи доходи за предлаганата позиция – един от основните методи за въвличане в трудова експлоатация.

За да популяризира проблема и да предпази повече млади българи от трудова експлоатация в чужбина, “Кампания А21” стартира за втора поредна година инициативата Summerjobs.

В рамките на кампанията със скрита камера беше заснет видеоклип, в който няколко млади българи отиват на интервю в българска фирма, предлагаща лятна работа в чужбина. Там, за тяхна изненада, попадат в ситуация, в която насила са карани от шефа на фирмата да подпишат неизгоден за тях договор. Целта на видеоклипа е повиши запознатостта на младите хора с проблема и да ги насърчи внимателно да проверяват условията, при които заминават в чужбина.

Вижте го:

"Кампания А21" дава следните съвети на младежите, които планират лятна работа в чужбина:

- Увери се, че организацията, чиито услуги ползваш, е лицензирана от Агенцията по заетостта за представяне на българи с цел образование или работа в чужбина.

- Визата ти трябва да е със съответния статут - туристическата и визата за временно пребиваващ не дават право на работа.

- Договорът за образование или работа трябва да бъде написан в две копия, на език, който разбираш добре и на езика на страната, в която ще пребиваваш.

- Провери внимателно заявените в договора условия за работа, задълженията на двете страни, продължителността на работния ден, почивните дни, условията за живот, медицинска застраховка, име и адрес на работодателя, условията за прекратяване на договора.

- Не допускай в договора да бъдат вписани неясни формулировки от типа на «друг вид работа» или «всякакъв вид дейност по усмотрение на работодателя»

- Винаги имай под ръка контактите на организацията, занимаваща се с проблемите на емигрантите в страната, в която отиваш.

- Намери и запази контактите на българското представителство в страната, в която отиваш.

- Предостави детайлна информация за това къде ще се намираш на семейството и приятелите си – адрес, телефон за контакт, копия от договора и паспорта си. Полезно е също така да им дадеш и снимки на себе си и на хората, с които заминаваш.

- Подготви си всички необходими документи за пребиваване в чужбина и направи по няколко копия от всеки.

- Никога не давай документите си на друг и винаги, винаги носи със себе си паспорт или лична карта.

- Дръж си очите и ушите отворени и уведомявай хората, на които имаш доверие, за всяко нещо, в което се усъмниш.

- Препоръчително е по всяко време да разполагаш с малка сума пари, около 150 евро, за евентуални спешни случаи.

- Научи поне няколко фрази на езика на страната, в която ще пребиваваш – «моля, помогнете ми», «къде се намира полицейският участък» и др.

- Наизусти телефонния номер на поне един член на семейството си.

- Информирай се какъв е номерът за спешни случаи на страната, в която ще пребиваваш.