Асоциацията на европейските журналисти − България следи с притеснение разгръщащата се пълномащабна атака срещу сайта BIRD и пишещите там журналисти. Срещу тях са заведени серия дела от свързания с бившата групировка ВИС Размиг Чакърян (Ами), а освен това държавното обвинение вече трета седмица развива очерняща кампания срещу журналиста Димитър Стоянов, достигнала до безпрецедентно публикуване на служебната му комуникация с източник.

Контекстът е познат − конфликт между криминални авторитети, разтрогнали дългогодишно партньорство, в който се създава впечатление, че прокуратурата взема страна. Всеки, който не подкрепя страната, прегърната от държавното обвинение, става враг на главния прокурор. Видяхме го с КТБ, Васил Божков и братя Найденови. Виждаме го с Къро и Таки.

Проверка на АЕЖ показа, че в Софийски районен съд са заведени общо шест дела срещу журналистите Димитър Стоянов, Атанас Чобанов и колегата им от „Биволъ” Николай Марченко. Ищецът е един и същ − Размиг Чакърян (Ами). Всеки един от исковете е за 10 хил. лева. АЕЖ се запозна с две от исковите молби, които вече са стигнали до ответниците. Те визират публикации, свързани с инфраструктурата около „Капитан Андреево”, широко разпространените съмнения в общественото пространство за тежки корупционни практики, както и свързани със съмненията за убийството на крипто кралицата Ружа Игнатова.

Почти едновременното завеждане на серия от дела с идентични страни, за публикации от кратък период от време в едно и също издание, е сериозен индикатор за „дела шамари” (SLAPP – съдебни процеси за ограничаването на публичното участие).

Серията от граждански дела, заведени от Чакърян, съвпада с друга офанзива − тази на държавното обвинение. В прессъобщение на прокуратурата от 7 април 2023 г. бяха разпространени редица внушения, но също така и лична комуникация на Димитър Стоянов, журналист от сайта BIRD с негов източник на информация, който е задържан под стража като обвиняем за държане на наркотични вещества. Съобщението от петък е продължение на пресконференцията на прокуратурата от 16 март 2023 г., когато с прожектирането на криминално-гротескен сюжет бяха отправени сходни внушения.

Важно е да припомним, че за да вършат своята работа, която по дефиниция е в обществен интерес, журналистите работят и общуват с широк кръг от източници. Възможно е тези източници да са осъждани или разследвани − особено ако работата на журналистите е да разкриват организирана престъпност или корупция. За да спечели доверието на източниците си, журналистите сами избират как ще комуникират с тях.

Водещ в работата на журналистите трябва да бъде общественият интерес. Ето няколко примера от обществен интерес:

Темата каква е съдбата на криптокралицата Ружа Игнатова е от обществен интерес.

• Темата дали над Игнатова е имало прокурорски или полицейски чадър е от обществен интерес.
• Темата дали висши полицаи поддържат връзки с видни представители на престъпния свят е от обществен интерес.
• И последно − какво се случва на най-големия граничен пункт на Европейския съюз също е тема от обществен интерес.

Всички тези теми са обект на материалите от сайта, който публикува работата на Димитър Стоянов.

Самоцелното публикуване от прокуратурата на снимки от комуникация на журналиста Димитър Стоянов е безскрупулно погазване на тайната на журналистическите източници. Разговорите на журналисти с източници не представляват престъпление по подразбиране. Драматургичната конструкция „организирана престъпна група за дискредитиране на главния прокурор” няма как да оправдае подобно скандално действие, което освен, че излага на опасност Стоянов, е предупреждение към всеки журналист и неговите източници.

Припомняме, че от 2019 г. това е поне третият пример, когато прокуратурата играе тази хореография. Въпреки твърденията, че прожектираните чатове, разговори и т.н. доказват тежки престъпления, до този момент по предишни случаи няма осъдителна присъда. Няма дори и годен обвинителен акт (тук, тук или тук).

При подобни постижения държавното обвинение трудно може да убеди, че и делото, по което беше дадена публичност на комуникацията на Стоянов, въобще ще стигне до съд, т.е. целите на аудио-визуалната интерпретация са извън определения от Конституцията мандат на държавното обвинение да повдига обвинения и да предава на съд извършители на престъпления.

АЕЖ настоява прокуратурата незабавно да прекрати опитите да дискредитира журналисти само защото не харесва техните публикации, както и да преустанови практиката да разкрива журналистически източници.