Известната видинска крепост "Баба Вида" е включена в списъка за реставрация с европейски средства, обяви Вежди Рашидов в отговор на въпрос на депутата Вили Лилков, предаде БНР.

"Трябва да се направи цялостната реставрация и консервация, за което са необходими около 5-6 милиона лева. Трябва да се отводни горната тераса, да се дореставрират стените. Това е въпрос на проект, в чието подготвяне участват и архитекти, и реставратори, и археолози, всякакви специалисти", коментира Фионера Филипова, директор на Регионалния исторически музей във Видин.

Министърът на културата добави, че видинският и други региони в страната ще ползват приоритетна ос 6 "Регионален туризъм" на ОП "Региони в растеж - 2014-2020", за да се заемат с "опазването и популяризирането" на културното им наследство.

Обявяването на процедурата по приоритетната ос е планирано за декември. През февруари е създадена работна група, която да предложи проекти за кандидатстване, допълва Рашидов, цитиран от БНР.

Историята на крепостта

"Баба Вида", наричана също "Бабини Видини кули", е средновековна крепост във Видин. Считана е за единствената изцяло запазена крепост в България.

Строежът на същинската крепост е започнал през 10 век на място, където преди това е имало древноримски наблюдателен пункт, като са установени няколко периода на строителство.

Крепостта застъпва мястото, където се е намирала римската крепост Бонония, която е строена през 3 век. По-късно тя става основната, най-укрепената част (използвана за замък на местния владетел) от градската крепост, опасвала тогавашния град (най-стария днес видински квартал "Калето").

Средновековната крепост е построена върху съществуващи основи на римската крепост. Тя е дело на българското строителство. Първите строителни дейности по крепостта датират от края на Първото българско царство. Във византийските хроники е записано, че видинската крепост издържала на обсада, продължила близо 8 месеца. При тази обсада византийските войски са предвождани от император Василий II. От постройките от онзи период днес са останали сравнително малко. Най-запазени са стената и кулите, които са разположени към река Дунав.

Почти през целия период на Второто българско царство видинската крепост е най-важното укрепление в Северозападна България. Най-голямо разширение на крепостта е по време на управлението на цар Иван Срацимир, управлявал Видинското царство. Той обитава Видинската крепост като феодален замък. През този период са построени значителен брой вътрешни стени и кули. Именно тогава крепостта добива вид, близък до този, който тя има днес.

Турците са я наричали „девствената крепост”, защото никога не е била превземана.

Крепостта Баба Вида играе важна роля и през османското владичество. През онзи период са осъществени редица строителни работи. В края на 18 век крепостта вече не се използва за отбранителни цели, а служи предимно за оръжеен склад и за затвор.

Легендата за името ѝ

Според една легенда, наименованието Вида идва от името на момиче, живеело по тези земи. Тя била дъщеря на богат болярин, който владеел земите от Стара планина до Карпатите. Имала две сестри – Гъмза и Кула, които не сполучили в браковете си. Те разделили владенията помежду си и се омъжили, след като баща им умрял. Заради неуспешните бракове на сестрите си (мъжете им пропилели тяхното наследство), Вида не искала да се омъжи и отхвърляла всички предложения, които и отправяли кандидатите. Построила замъка и останала в него до края а живота си. Поданиците на Вида били много доволни, защото ги защитавала от враговете. След нейната смърт те кръстили крепостта „Бабини Видини Кули“ в знак на почит и благодарност.

Друга легенда гласи, че на мястото е живял богат владетел, който имал двама сина (Коста и Гъмзо) и две дъщери (Вида и Кула). Те не се разбирали помежду си и се разделили, като създали свои собствени градове: Костолец, Гъмзиград, Видин и Кула.

Има и легенда за две сестри – Кула и Вида. Втората била изключително красива и всички искали да се оженят за нея. Тя не си избрала никого, независимо че Кула постоянно я съветвала да се задоми. Вида не слушала съветите и постоянно се карала с нея. Тогава Кула се принудила да напусне родното си място и създала град Кула. Вида цял живот не се омъжила и останала да живее там, където се е родила. Когато остаряла, турците започнали да превземат българските земи. Тя събрала своите хора и им казала да построят кули, с които да се защитават. Нарекли ги „Бабини Видини Кули“.

Още по темата

08/06/2016

Интервю

Чинция Бруно: Ларгото е като древен пергамент, минат с химикалка

31/05/2016

Интервю

Проф. Попов: Заразихме се от Македония с мания за бутафория

20/05/2016

Култура

След изложбата в "Лувъра": Рекордно нисък брой чужденци в музеите ни

13/05/2016

Култура

Спукаха се стъклата на купола над Ларгото (обновена)