Симеон Христов - Мони от група "Епизод" бе първия гост във възстановеното предаване на Емил Братанов "Музикална кутия", което вече всяка сряда от 19 часа ще се излъчва по OFFRoad Radio.
- Така се случва, че когато започвахме да представяме българските рокгрупи - някъде далеч през лятото и есента на 1987-ма, първата група беше „Епизод”. Даже „Музикална кутия” я нямаше още. Направихме интервюто в репетиционната ви в читалище „Ем. Шекерджийски”, където сте и до сега. Тогава дори нямахте още никакви записи – дори „демо”. По някое време станаха промените в членския състав. Какво завари ти в „Епизод“?
- Тези мъжаги се забавляваха и не им пукаше от нищо. Росен ми заяви: който иска да се занимава професионално с групата да си прибира трудовата книжка от където се води и да се захващаме сериозно. Ние искахме да сме безработни и свободни музиканти от улицата. И да правим наша музика с някакво послание. Вече двадесет и няколко години свирим само наши парчета. Но аз пък казах на останалите, че искам нещата да се правят истински, при това условие бих останал. Репетирахме и искахме да си намерим певец. Започнахме с Митко Аргиров /син на народния певец Илия Аргиров, днес в Италия и е познат на медиите там – б.а./, после групата се разпадна, защото музикантите заминаха в чужбина, само аз останах. Някои като се върнаха, намерихме отново певец.
- Старите ви албуми по текстове на Франсоа Вийон и Бодлер са не само антикварна рядкост, те бяха на касети, не знам какво пазите и при кого е. Нямате ли намерение да презапишете нещо, да го обновите и да го издадете – от онзи „френско-бохемския” период?
- Сега песен по песен може би ще го възстановим.. Имаме едно готово парче по стихове на Вийон. Може и да е малко сурово – днес го свалих от компютъра, нося го направо тук. Премиерата ще е по OFFRoad Radio, песента се казва „На теб се моля аз“.
- Навремето правехте истински „метъл-тиътър”, правехте и шествия за гонене на кризата по улиците – с вашите песни и текстовете на Вийон, още преди да се заемете с българската възрожденска класика. Но аз помня „Универсиада” със сцена на две нива, с хор, гилотина, монаси и какво ли не: беше невиждан спектакъл театър. Мислите ли да го повторите отново?
- Едно време много политици ни скочиха, но ние скоро ще направим подобен концерт, защото душата ми го иска.
- И започнахте да правите музика по текстове на български класици. В последните си албуми поезията е тази на Вазов, Ботев, Яворов… Според мен е силно емоционално и звучат много българско. Но има ли и какви аргументи изкарват срещу това онези, които не ви харесват?
- Кой го казва? Ти прочел ли си такива изказвания? Много хора от български произход вероятно не одобряват песните ни, но досега никой не е излязъл да го заяви.
-Така се получава, че текстовете при вас винаги са стойностни на кого искате да въздействате с тях? И колко работа могат да свършат посланията, изпяти от роксцената?
- Аз се надявам тези текстове да са полезни на нашите деца и те да се държат за корена си. Те са исторически, ние просто ги поднасяме. А последният ни албум е на актуални теми - текстовете отново са на класици, но могат да се открият дори в интернет.. „Епизод“ винаги се опитва да прави добро и да служи на хората. Тогава щастието е пълно и човек помага на хората.
- Добре, но в периода, когато решихте да направите този завой от текстове на Франсоа Вийон към български класици, за какво го направихте; каква беше вашата мотивация?
- На поредното турне, видяхме с очите си, че интереса към песните ни е намалял. Залите бяха полупразни и не ни харесваха. Българите бяха озверели от сиромашията, те искаха нещо актуално, тогава стигнахме до морето и останахме само с китариста. Помислихме и през 1999 г. излезе първата песен - „Левски“. Тогава разбрахме, че това се харесва на хората и продължихме.
- Как ви приемат хората? Вие как виждате тяхната емоция горе от сцената?
- Възрастните хора се насълзяват, но по-младите са нашата най-реална публика и за мен е важно да ни харесват, защото търсенето значи купуване. /Но, освен това, ги търсят от музея на Левски и Фондацията на името на Апостола, от общини, звучали са и по телевизиите на връх 3 март – б.а./. Публиката, която виждаме не е в кожени дрехи. Аз деля концертите на два вида. Едните са на площада, където идват хора, които не ни слушат. Започваме концерт с 20 – 30 рокаджии и накрая площада се изпълва с всякакви хора. Реалният пазарен механизъм, обаче е с реклама и тогава идват хора, които искат да им пееш, тогава разбираш дали хората те харесват. И като дойдат – значи, това което правим, е оценено.
Звуковия файл от интервюто на Емил Братанов в предаването „Музикалната кутия” по OFFRoad Radio може да чуете тук.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари
мнение от IP
Граждански организации против западни дипломати да се срещат с Пеевски
мнение от IP
Недопустимо е магистър да взима колкото хигиенист, каза председателят на Съвета на ректорите
kokoto
Проверяват 40 души за строителни измами във Варна, четирима са задържани
мнение от IP
Доказано ли е, че Земята е кръгла: как се съсипва една обществена телевизия