Изложбата "От вестника до музея", която включва около 150 български карикатури от годините на социализма в България, вече е открита. Експозицията има за цел да покаже изкуството от тоталитарния период, както и какъв образ за политическия, обществен и културен живот в България от 1944 до 1989 г. изгражда карикатурата.

В експозицията намират място карикатури на Илия Бешков, Александър Жендов, Борис Ангелушев, Стоян Венев, Борис Димовски, Доньо Донев, Асен Грозев, Георги Анастасов, Цветан Цеков-Карандаш, Георги Чаушов, Стефан Десподов и др. "От вестника до музея" е съвместен проект на Националната галерия и Музея на изкуството от периода на социализма, а куратор на изложбата е заместник-директорът на Националната галерия Николай Ущавалийски.

"Искахме да покажем рамките, в които на българина е било позволено да се смее", обяснява кураторът пред БНР.

В този период тематичните рамки на карикатурата са регламентирани от идеологическия апарат на партията и държавата. По това време изкуствоведът твърди, че темите за политиката на БКП и политиката на СССР и социалистическия лагер, и изобщо - всичко свързано с идеологическа доктрина на комунизма, са абсолютно табуирани.

"Трябва да гледаме на карикатурата от онова време като механизъм за изпускане на напрежението в обществото в момент, в който има много нагнетено недоволство. Тя изглежда като много лежерен начин на страниците на вестниците да бъде направен визуален коментар", смята заместник-директорът на Националната галерия.

Прицелните точки на карикатурата от социализма кураторът твърди, че стоят далеч от висшите ешелони на партията и държавния апарат. Държавата е подложена на критика до най-ниските административни нива – чиновниците в сферата на обществените услуги. Негативни явления като бюрократизъм, лошо обслужване, неефективност и ниско качество на производството, формално отношение към работата – това са мишените за карикатуристите.

"Темите са ориентирани към ежедневно битийните неуредици обществения живот на гражданите, които съпътстват целия живот на българина близо половин век", отбелязва Ущавалийски.

По думите на изкуствоведа карикатурата в първите 10 години от социализма у нас, които той нарича "най-мрачното време в новата българска история", е силно застрашена да стане "фризирана, парфюмирана и нагласена", губейки своите оръжия - пародията, сатирата и сарказма.  

"Издигат се лозунги, че карикатурата трябва да се занимава с положителните герои и да изобразява усмихнати и оптимистични работници. Ако това се случи, този жанр на изкуството влиза в противоречие със собствената си същност. В същността си карикатурата търси негативните явления и личности в обществото. Нейната роля е да ги разкрива", твърди още той.

Според Ущавалийски България има поколения карикатуристи на световно ниво, които умеят с изкуството си да изразяват проблемите, които са на фокус за големи маси от хора. Към днешната карикатура обаче той е скептичен, защото смята, че тя се занимава само и единствено с политическата злоба на деня.

Карикатурите според куратора на изложбата могат да помогнат на младите хора за разчитането и разбирането на историята.

"Чрез изкуството онези поколения българи, които не са живели в тази епоха и не я познават, имат възможност да очертаят за себе си нейната същност. Карикатурата е един от малкото чисти канали, които могат да пренасят информация от епоха в епоха. Това са документите на времето", смята той.

Трудно е обаче от днешна гледна точка да вникнем в техния смисъл, да се настроим на тяхната честота, без да познаваме историята и същността на времето, в което са създадени. Точно това изправя карикатурата от периода 1944-1989 г., която дълго е живяла на страниците на издания като "Щурмовак", "Часовой" и "Стършел", пред опасността да стане неразбираема за младите хора.

Комичното като естетическа и етична категория отдавна се превръща в мощен инструмент за въздействие, за пропаганда и налагане на идеи и идеологии. Тоталитарните общества използват умело и превръщат в оръжие тази уникална способност на човешкото същество – да се смее. Изложбата "От вестника до музея", която показва какво е било мястото на карикатурата по време на социализма у нас, ще се помещава до края на месец март 2024 г. под покрива на Музея на изкуството от периода на социализма.