На фона на протестите на културните дейци през последния месец и на оптимистичните новини, че са договорени чувствително повече пари за култура, един проблем е на път да предизвика последици и да парализира работата на държавни културни институти в цялата страна: Министерството на културата е спряло разплащанията към държавните културни институти. 

За проблема най-напред алармира в социалните мрежи директорът на Драматичния театър „Рачо Стоянов” в Габрово Петко Койчев. В публикацията Койчев изнася данни, които витаеха като публична тайна напоследък - от известно време, въпреки обещанията за повече пари, Министерство на културата просто е спряло всички разплащания към държавните културни институти в страната. Поради тази причина Койчев посочва, че премиерата на спектакъла "Портрет на Дориан Грей" няма да се състои и след това казва, че министерството на практика не е платило до момента на над 50 фирми и повече от 20 артисти, като списъкът с очаквани плащания надвишава 15 страници.

Доц. Христо Павлов е директор втори мандат на един от най-прогресиращите български оркестри - "Симфониета Враца". В навечерието на коледните празници разговаряме за това какво се случва на фона на големите обещания за повече пари в културата.

- Доц. Павлов, напоследък културата сякаш въстана. Организираха се синдикални протести, договорени бяха и нова пари за сектора в следващия бюджет.

- Няма такова нещо като въстание, леко възмущение за момента… но е напълно възможно да предстои или поне ме обхваща такава надежда поради все по-голямото безхаберие на управляващите, които и да са те, по отношение на смисъла на културата като държавна политика, визия и т.н.

"Договорени пари" е някакъв идиом, те така си "договарят" все по-често, а после казват "ама вие не ги изхарчихте"… Само че няма как да бъдат изхарчени нито в последните седмици (както често се е случвало в последните години), нито когато не ги дадат въобще (както е в момента) и после ще кажат "ама вие сте на загуба, защото имате неразплатени от миналата година", нито когато са много милиони за капиталови разходи като миналата година и това се разбере в средата на годината.

Няма как някой да е готов с обществените поръчки, обжалванията и т.н. и само да чака тези пари, защото никой не го е предупредил 6-12 месеца по-рано, че ще има такива средства, та да се подготви всичко точно както изисква законът. Това може да бъде наречено само и единствено антиполитика в културния сектор, не искайте да говоря за други сфери, защото официална компетенция нямам, както например министъра на финансите няма такава компетенция в сферата на културата.

- Какво обаче се случва на терен – в културните институти в страната в момента?

- Истината "на терен" е проста: предният път при тези управляващи имахме "само" едни два-три месеца, в които нищо не се разплащаше, сега е вече втори път по този начин, а са управлявали само шест месеца. Мога да ви дам пример с нашия културен институт: освен годишния си план, подаден предварително, ние всеки месец пращаме подробно какво ще правим следващия месец и колко ще струва. Никога няма възражения, което може да се нарече мълчаливо одобрение и съгласие по смисъла на административно процесуалния кодекс. В момента не само че не са разплатили от наше име към артисти, доставчици и партньори около 450 хил. лева, които са дължими за свършена работа в последните над два месеца, но имат и наглостта да ни питат кои са най-належащи, та другите да ги забавят за кой знае кога догодина, ако въобще ги платят…

Всички са належащи, господа лошо управляващи! Защото това са възнаграждения за отдавна свършена работа, за отдавна доставени материали и услуги. Има дължими командировки на нашите музиканти още от октомври, а те са се хранили по време на тези пътувания с други средства, т.е. явяват се кредитори на бедната ни държава!

Артисти с висок международен престиж, които се мъчим да доведем в България, благодарение на лични контакти и на контакти на наши приятели, за три до пет пъти по-нисък хонорар от това, което взимат обичайно (и редовно, при това в държави, които не са по-богати от нас), те очакват своето възнаграждение вече два месеца и сами се досещайте дали ще дойдат пак въпреки чудесното ни музикално взаимодействие. Което е по-лошо, те разказват после всичко на своите колеги и партньори по света, за съжаление, не само хубавото в музиката, добрата организация и отношение, но и трагичното заплащане.

Артисти, които не работят за първи път с нас, очакват мълчаливо своето възнаграждение, защото вече знаят, за съжаление, че нищо не зависи от нас по отношение на сроковете и в името на доброто ни сътрудничество са склонни да изтърпят това отношение от властимащите, въпреки че прилича малко на рекет – ще ви дадем толкова, ама вие пък няма да мрънкате кога точно ще дойде. Всички, които си вършат работата и очакват своето възнаграждение, са ви кредитори, господа министри! Не вие на тях, а те на вас!

В същото време, мине не мине някой месец, и любезно ни напомнят с писма да не сме си помислили нещо да платим авансово. Как да знаят милите невежи хора, че колкото по-голямо име е един артист, толкова повече се е опарил и си иска предварително хонорара, за да се качи на самолета. Ако обаче нямат идея защо е важно тези артисти да идват в България (което сериозно подозирам), то може да се организира един семинар и ще им обясним заедно с моите колеги - и за изкуството, и за образованието, и защо ще бъдат неизбрани, когато нарасне бройката истински културни и образовани хора у нас, разбира се, знам, че не искат да знаят всичко това, сега им е добре. Само на тях.

- Нека обясним малко на нашите читатели за същността на методиката, по която се разплаща министерството с културните институти. Как се случва това и по какви различни пера?

- Методиката, за която може да чуете какво ли не, в действителност не е същината на проблема. Тя гласи, че продадените от всеки културен институт (оркестър, опера, театър и т.н.) билети на стойност Х лева биват субсидирани по различни коефициенти и така съответният институт „има право да изхарчи“ сума Y. Не че получава една торба с пари, както изглежда отстрани, не получава и тази сума в банковата си сметка да си ги харчи, а получава право да нареди в банката плащания до тази сума, които по благоволение на министерствата на културата и финансите да бъдат някой ден изплатени.

Разбира се, много след като са изхарчени тези средства идва реалната информация от МК колко всъщност е можело да се изхарчат, в зависимост от това дали някой има желание да се прави на цензор или не. Защото в методиката има „предмет на дейност“ на всеки институт и е доста витиевато неговото тълкувание според нуждата. А това е много лесно поправимо и няма да има злоупотреби с това кое изкарва пари и привлича публика за първи път в концертна зала с оркестър и кое е за самоусъвършенстване и развитие на състава, за допир с големи артисти от сферата на твърде сериозната за масите музика, за разнообразие на афиша с нови произведения… Просто се залагат проценти съдържание на концертите – толкова детски, толкова поп, толкова фамилни, толкова „сериозни“ (в кавички, защото според нас всяка музика трябва да се гледа сериозно и отговорно, така мислят и в Лондон, и в Берлин, но у нас е прието, че ако мелодиите са твърде популярни, значи може да се работи несериозно… а това дали отказва публиката да идва пак?).

Нямам идея какво визирате под термина „различни пера“, защото според Закона за закрила и развитие на културата (който основно организира и ръководи нашата работа), разпределението на бюджета на всеки културен институт е задължение на директора. Естествено трябва преди всяка календарна година да е ясно каква част от него отива за дейност, така че да бъдат гарантирани приходите, които дават право на разход! Според мен този е пътят на мислене, защото макар заплатите и въобще доходите на работещите в института да са от първостепенната важност, те се осигуряват от приходите в бюджета на института. Когато знаем как ще осигурим своя бюджет, знаем и колко евентуално можем да увеличим заплащането под една или друга форма.

Нещо, което финансистите могат да разберат, може би само ако дойдат за някоя седмица с нас на турне, е следното: ако можем да набавим необходимия приход с по-малки разходи, реално заплащането на музикантите ще бъде по-голямо, без това да налага увеличаване на бюджета, а също така ще намали натовареността от сегашните поне 100 концерта на година. Няма как да вземем повече пари на хората от публиката, защото толкова могат да платят в момента според своите доходи, няма как да вземем повече пари от държавния бюджет след като е гласуван, но можем да произвеждаме с по-малки разходи, ако се променят разходните стандарти, така както гласи постановление на МС, което МК уж ще изпълни на 95% според собствените им документи, но засега никой не е видял на практика нито левове, нито хартиен носител по този повод, още по-малко дали на всеки полагаемото се увеличение ще е равно или по усмотрение, разбирай послушание и симпатия.

В тази връзка още един риторичен въпрос: Коя държава знаете, в която постановление на правителството гласи, че ще платят от/до, например от 8.5 до 10.5 и какво значи това? Според мен означава точно случващото се в момента – имаме може би едни Х лева, ще им дадем толкова, щом влиза в категорията от/до… И на практика е невъзможно да формирате предварително бюджет, а само гадателски предсказания. Вероятно това работи добре за управляващите, които мислят, че по този начин ни държат изкъсо и щем, не щем, сме съгласни и ги обичаме. Ами не е вярно, надявам се все повече колеги да заявят своите претенции и несъгласие, въпреки факта, че увеличиха заплатите на директорите, надявам се не с умисъл да си траят.

- Проблемите със забавените плащания кога започнаха и с какви аргументи се случва това? 

- Винаги е имало случаи нещо да се забави и винаги причините са две:

Забавени трансфери от Министерство на финансите към министерство на културата;

Забавено оформяне от МК на документите, обикновено с аргумент непризнаване на приходи за субсидиране, поради „предмета на дейност“, т.е. някой е произвел концерти с доста популярна музика или нещо подобно.

Как се решава този въпрос вижте по-горе… Лошото е, че на практика никой не знае основания или причини, а само гадаем, освен когато протестираме с писмо по каналния ред, но поне опитът с този министър показва, че той няма намерение да отговори на такива писма, въпреки че би трябвало да е задължен по закон. Аргументите винаги са прехвърляне на топката в двора на Министерство на финансите, дори когато можем да проследим на база лични контакти и неофициално, че причината не е там.

- Обяснете какво става, когато подобни плащания се бавят с месеци. Какви са последствията?

- Ние сме базирани в сравнително малък град, потенциалната аудитория не стига дори ако правим само поп концерти (не че имаме подобно намерение), за да продадем такова количество билети и на такава цена, че да осигурим необходимите собствени приходи, които след субсидиране да образуват нашия годишен бюджет. Поради това трябва да пътуваме за минимум 40 концерта годишно, дори ако се промени разходният стандарт и субсидирането стане с по-голям процент умножение.

Проблем 1: От години няма хотел в България, който да иска да ни приеме и да очаква с трепет своето заплащане (оставяли са ни на улицата). Това налага да работим през туроператори, които да платят предварително със свои средства на хотела, а впоследствие да чакат благоволението на властта.

Проблем 2: Може би малко хора се замислят, че например във Враца няма нито една автобусна компания, която може да ни обслужва. В Монтана има две, с които ние работим. Налага се винаги да използват свои средства предварително и впоследствие да очакват плащане.

Проблем 3: Описах ви по-горе какви взаимоотношения това поражда с нашите колеги музиканти както от Европа, така и от България, да не говорим, когато става дума за други континенти.

Наричам го злоумишлено разваляне на реномето на българската култура пред всички партньори. Наричам го престъпно бездействие и постепенно унищожаване на всичко, което все още е конвертируемо в областта на културата и образованието. Пълна липса на дългосрочна визия и така вече 30 години. Нямам други думи за подобно поведение.

- Имате ли комуникация с министъра на културата и неговата администрация и какво ви казват оттам?

- С министъра, както ви казах, комуникацията е еднопосочна. Имахме в началото една формална среща, тя на практика е задължителна за всеки нов министър, за да ни каже за светлото бъдеще, да ни предупреди да внимаваме и т.н. Повече нищо, писането на официални писма с входящ номер не дава резултат.

Администрацията в повечето случаи е отзивчива за разговор, но темата приключва до „няма пари“, следователно няма смисъл да им губим времето и на тях, тъй като те са в пъти под необходимата бройка. Пример: на семинар ни обясниха, че имат двама и половина човека във финансите, които се грижат за 100 и няколко културни института, съответно не смогват навреме. Министърът им казал, че ще има бройки, ама друг път. То и бройки да има, за парите, които МК предлага на служителите си, желаещи няма. Аз официално предложих на ръководителя на финансовата дирекция да организирам мои колеги директори и да отпуснем кой четвърт, кой половин щат, и ние да назначим няколко човека при нас, пък да ги откомандироваме в Министерството (нали сме на един бюджет, значи е ОК), но беше възприето като шега, а то е в интерес на всички нас, за да върви работата ритмично.

- Колегите ви от другите културни институти имат ли същия проблем? Има ли някаква идея заедно да търсите правата си и ако да – по какъв начин?

- Всички са в това положение, дори и да има разлики, предполагам са в полза на национални институти, което е нормално, но не трябва да се стига до тук. Макар че вероятно е отново в интерес на властите - „разделяй и владей“ не са го измислили те, но им харесва. „Правата“, както ги наричате, аз наричам да се изпълнява законът. Ако ние работим по този начин, вероятно ще нарушим закони и ще ни търсят отговорност, поне така би трябвало да е, ако властимащите работят така, това би трябвало да е поне административно нарушение, но в България се нарича концепция или идеи за положителни промени…

- Обяснете какво ще се случи, ако финансирането по методиката на събития извън стандартните ви седмични концерти спре? Какво означава това за един оркестър?

- Защо си мислите, че „стандартните седмични концерти“ не са в режим изчакване на плащанията? Артисти от преди два месеца са си изнесли концерта, но не им е платено… Включително чужди артисти, както казах, не че трябва да има различен аршин, но поне „да не се излагаме пред чужденците“.

Осен това „стандартните седмични концерти“, които са именно най-високата ни топка като качество и репертоар, се издържат от другите, които са за приходи и съответно съдържат малко по-популярна музика, но в последните години при нас – на практика предимно популярна класическа, а не дори рок и поп. Ако един оркестър като нашия спре да пътува, ще трябва да се закрие, защото няма как да изкара собствените си приходи, нито дори малка част от тях.

Пример: (забравяме за истинските числа и смятаме според официалната статистика) Враца е с население около 50 хил. души. На един концерт от „ежеседмичните“, с много разнообразна програма от „сериозна музика“, има средно по 60-70 зрители. В София около 1,5 милиона жители, т.е. умножете 60-70 зрители по 30 и получавате около 2000 публика, ами то това е пълна зала България два пъти седмично… колко повече публика можем да привлечем, че и да имаме по-високи цени? Риторичен въпрос…

- Имате ли поглед върху предстоящите промени в ЗЗРК и какво е мнението ви за тях?

- Нямам представа за предстоящи промени в ЗЗРК, но това, което е наложително, е да се отпуши глупавият лимит от 20 лв. средна цена на билета за субсидиране, който преди няколко години министърът на финансите Горанов наложи като лесничък начин да се справи с „нарушителите“ – институти, които имат наглостта да се развиват и растат. Никой обаче не пита защо пари от тези, които са на загуба и не са в правото си да харчат повече, не се пренасочат към другите, които през съответната година са успели да направят по-голям ръст? Ами защото тогава се оказва, че МФ не се интересува от различните второстепенни разпоредители на МК, а само генералният бюджет на МК има значение. Т.е. ако аз съм на загуба, а вие на печалба - вие автоматично почвате да губите, защото двамата общо не сме изкарали собствените си приходи.

Другият глупав лимит, наложен пак тогава, е за 5% годишен растеж. Това означава, че ако сте били по-успешни от консервативните си предвиждания в началото на годината, то трябва да спрете работа някъде през октомври, ноември или декември, защото вече сте стигнали лимита си… защо да има допълнителни възнаграждения или нови инструменти? По-добре чиновнически стоп на устрема ви. Не става дума да похарчите сега повече, ако бюджетът няма възможност, а той обикновено има. Става дума да ви се признаят тези приходи поне за догодина да се разполагате малко по-широко. Защото дори когато инфлацията е 10-20-30 % като напоследък, то вие пак имате право на 5%.

Ето така е сигурно, че ако не ви заобича рязко властта, възнагражденията и всички разходи в културната сфера все ще са си мънички и невзрачни, все повече и повече, но нали това е целта на липсващата държавна политика.