Автор: Емил Братанов

Май повече от 2 месеца не сме преслушвали новостите от каталога на маниашката рок-компания Frontiers Records, представлявана от приятелите от „Рива Саунд”, които пък редовно предоставят в Музикалната кутия най-любопитното. Подреждаме от една страна европейските (по-често: скандинавски) и северно-американски проекти, които засега не познаваме достатъчно, но звучат обещаващо. И в другата купчинка – най-новите дискове на прочути и достолепни динозаври, които (нали рокът ръжда не хваща) във възстановен състав, или със съвсем различни приятели, пак са посегнали към китарите, жиците, тътнещия звук на любовта и професията. За радост на меломаните, естествено.

Преди края на годината: около Коледа с последен прослуш – след като се убедим, че маите не са имали предвид онова, което си мислехме, че имат предвид, време е да отделим място за есенния урожай. В поредното Рокателие на Оффроуд радио тази сряда. А тук в Нюза – с някои подсказващи факти, снимчици, обложки и услужливи подробности. Щракваме копчето, но оставяме за финал на Програмата "Оркестърът на електрическата светлина”. Това трябва да е достатъчен жокер. Но, още няколко примера, преди маестро Джеф Лин.

ECLIPSE - шведските хард-рокери се завръщат с дългоочаквания им трети албум, озаглавен “Bleed & Scream”. Групата си спечели широка популярност и много фенове с изключително успешния си втори диск “Are You Ready to Rock” от 2008-ма. Освен това, те се радваха и на успеха на проекта W.E.T. реализиран през 2009-та, в който, като фронтмен, продуцент и композитор, участва вокалистът и китарист на Eclipse - Erik Mårtensson. През 2010 г. музикантите взеха участие на фестивала Firefest и направиха турне съвместно с Deep Purple. Междувременно Ерик активно продуцира и пише песни за имена като: W.E.T., Toby Hitchcock, Giant и Jimi Jamison.

Започват работа върху “Bleed and Scream” година назад. Летвата е вдигната високо и целта им е да направят още по-добър албум.

“Знаехме, че в новия диск всичко трябва да е на по-високо ниво. Ако не бяхме се справили с целта нямаше да го издадем. Слава Богу всичко се получи добре! Когато приключвахме работа върху песните, усетихме, че това ще е чудовищен проект!” споделя китаристът Magnus Henriksson. “Всяка от песните е потенциален сингъл. Вокалите на Ерик са много по-добри. Звученето на китарите е страхотно.”

Резултатът според критиката е повече от впечатляващ. Ендрю Мак Нийс, от сайта Melodicrock.com, пише за проекта: „Това е един от най-добрите хард рок албуми, които съм слушал откакто администрирам сайта вече повече от 15 години. Превъзходни парчета. Необходимо е малко време да се възприеме цялостно този албум, да се усетят всички негови достойнства, но в крайна сметка удоволствието остава за слушателя.”

HESS: “Living in Yesterday”. Хари Хес е вокалист, композитор и продуцент, който в продължение на 17 години е бил фронтмен на известната и много уважавана канадска рок формация HAREM SCAREM. Между Аляска и земите на Звездния флаг също виреят динозаври. Групата и Хес са точно такива. Да кажем, малко в сянката на по-именитите си сънародници от „Ръш”, примерно. Дискографията на групата наброява 15 студийни, 6 концертни албума и множество компилации. Музиката им търпи колизии с годините – от твърд и прогресив рок до пауър поп в последния си диск от 2009 г.

“Living in Yesterday” е вторият самостоятелен албум на Хари Хес, след “Just Another Day”, издаден отдавна, през 2003-та. Новият е фокусиран върху модерния мелодичен рок с по-сериозно присъствие на електрическите китари, а вокалите са емоционални и мощни. Записите са реализирани в собственото му студио в Торонто, а песните са резултат от пътуванията по света на Хес през последните няколко години. Гост музикантите включват бившите му колеги – Пийт Лесперанс – китара и бас, Крейтън Дуейн – ударни както и имена като Томи Денандер, Магнус Карлсон и Хауи Саймън. 10 фантастични парчета, без пълнежи и залитания, просто мелодичен рок от висша класа.

LOVERBOY - със своята запазена марка: червени кожени панталони, шарени кърпи, величествен рок саунд и атрактивни концерти, LOVERBOY са продали над 10 милиона албума и получили 4 мултиплатинени отличия в Щатите още от едноименния им дебютен диск от 1980 г. и за Get Lucky (1981), Keep It Up (1983) и Lovin’ Every Minute of It (1985).

През 1982 г. LOVERBOY печелят 6 награди Juno (канадския еквивалент на Грами) и до разпадането им през 1989-та са една от 5-те най-успешни концертиращи банди в света. Те са първата канадска група носител на наградата на Columbia Records – „Кристална Ръкавица”, за продадени над 5 милиона плочи извън родината им. 1992-ра бележи завръщането им на сцената и излизането на компилацията „Loverboy – Classics” – но след него те отново спират. Практически, издават първия си нов студиен диск след близо 10-годишна пауза, озглавен „VI”(97). През 2001 г. след трагичната смърт на басиста им Скот Смит, те правят трибютно турне в негова памет с новия член Кен „Спайдър” Синейв и издават най-големите си хитове в концертно изпълнение „Live, Loud & Loose”. През март 2009-та, групата е въведена в канадската Зала на славата по време на връчването на наградите Juno.

Към днешна дата, освен основателите - вокалиста Майк Рино и китариста Пол Дийн, в бандата са и оригиналните членове – пианиста Дъг Джонсън и барабаниста Мат Френете, както и новия басист Кен Синейв.

Албумът “Rock 'N' Roll Revival“ е записан в студиото на Брайън Адамс във Ванкувър с оригиналният им инженер и продуцент, легендарния Боб Рок. Групата записва три нови песни, “Heartbreaker”, “Rock 'N' Roll Revival“ и “No Tomorrow”, които добавят към девет от най-големите си хита, записани отново в нови аранжименти. В момента петимата са на турне с Journey и Pat Benatar, което ще продължи до края на годината.

DOKKEN завладяват хард-рок и хеви метъл сцената в началото на 80-те в Лос Енджълис. Класическите им албуми като “Tooth and Nail”, “Under Lock and Key” и “Back for the Attack” стават мулти платинени. Песни като "Alone Again", "Just Got Lucky", "Into the Fire", "In My Dreams", "Burning Like a Flame" и "Heaven Sent" и днес са считани за най-добри в жанра. Споделяли са сцената с имена като AC/DC, Metallica, Aerosmith, Judas Priest, Van Halen, Kiss, Scorpions и Bon Jovi.

Групата е основана още по-рано: в далечната 1976-а от Дон Докън – вокали и Джордж Линч – китари и след конфликт между тях се разпадат през 1989 г. След преодоляването на конфликтите между двамата музиканти, групата се реформира през 1993 г. А след ново близо 4 годишно прекъсване през 2008 г. издават „Lightning Strikes Again” за новата си компания Frontiers Records.

И ето го 11-ят им студиен албум „Broken Bones”. Той е истинско завръщане към класическия саунд в апогея на карирета им и без съмнение ще допадне на феновете на ранните им албуми, които си падат по класическото звучене на бандата.

Дон Докън винаги се е събирал с талантливи музиканти, достатъчно е да споменем китаристите му – от George Lynch, Reb Beach, Alex de Rosso, до John Norum и Jon Levin.

Последният е в групата от 2003-та и макар да не е Джордж Линч, той е невероятен китарист по свой начин и без съмнение е звездата на албума. Останалите членове на групата днес са басиста Шон Мак Наб и безкомпромисния барабанист Мик Браун. Тавата може и да не представя групата в нова светлина, но феновете им май очакват точно това, което получават с тази нова продукция.

А сега да надуем фанфарите. Или по-скоро да вдигнем шалтера и електрическата светлина да огрее сцената с един оркестър. Който, така и се нарича: „Илектрик Лайт Оркестра”. Но сега под прожекторите е само легендарният Джеф.

JEFF LYNNE: “Long Wave”. Роден на 30 декември 1947 г. в Бирмингам, Джеф започва музикалната си кариера в края на 60-те години на миналия век като фронтмен на групата Idle Race. През 1970 приема поканата на лидера на Move, Рой Ууд да се присъедини към тях и двамата споделят идеята за смесване на електрическия рокендрол с класически оркестрации. Тази концепция води до сформирането на Electric Light Orchestra. През 1972 г. Рой напуска ЕЛО, за да основе Wizzard. А Джеф става едноличен лидер на оркестъра. В периода 1971-1980 г. групата издава 10 албума с множество Топ-Тен хитове в Щатите и Великобритания. Вече през 80-те, Лин променя звученето на формацията като налага яркото присъствие на синтезаторите за сметка на оркестровите акустични струнни инструменти. От този период са албумите „Time”, “Secret Messages” и “Balance of Power”.

В ново приключение е съосновател на звездната банда The Travelling Wilburis заедно с George Harrison, Bob Dylan, Roy Orbison и Tom Petty. А освен това, продуцира записи на The Beatles, Brian Wilson, Roy Orbison, Dave Edmunds, Del Shannon и Randy Newman.

През 1990-та издава първия си солов албум “Armchair Theatre”, а през 1994-та Джеф сбъдва мечтата си да работи заедно с тримата живи Битълси върху поредицата „Антологии”. По-късно продуцира записи на Ринго Стар и Пол Маккартни.

Всичко това не го оставя без признанието, което действително британците му дължат за всичко което прави – и собствената си музикална кариера, и „Оркестърът” някога, и продукциите, които подготвя в късните си творчески години. През1996-та получава за втори път престижната награда Ivor Novello за забележителни заслуги към Британската музика. Заради активната му работа като продуцент само преди 4 години „Вашингтон Пост” го поставя на 4-то място между най-добрите съвременни продуценти в компанията на Джордж Мартин, Фил Спектър и Куинси Джоунс.

А тази есен, днес, втория самостоятелен албум на Джеф Лин “Long Wave”идва като своеобразен поклон към песни и композитори, които са го вдъхновявали в първите му стъпки като изпълнител и творец /по негови думи/. Той включва 11 парчета, изцяло изсвирени и изпълнени от Джеф. А те са на други динозаври като Синатра, Чък Бери, Рой Орбисън, Нат Кинг Коул, „Ролинг Стоунс” и дори Шарл Азнавур. Както издателите му споделят, резултатът е едно вдъхновяващо любовно послание към музиката и деликатно ни води до размисъл за начина, по който песните променят живота ни.

Ако остане време, ще сместим и Survivor-ската легенда Jim Peterik с новия диск на Pride of Lions, които вече наближават 10-годишния си юбилей. Цялото предаване от снощи, вече може да се слуша ТУК!