"Целта на археологията не са находките, Индиана Джоунс е един иманяр, само че учен иманяр. Него го интересува да вземе някакъв ценен предмет и хората си мислят, че ние правим това".

Това заяви в интервю за OFFNews директорът на Националния археологически институт с музей (НАИМ) при БАН доц. д-р Людмил Вагалински. 

Той обясни за най-интересните обекти и исторически открития от настоящия археологически сезон, за борбата с иманярството и корупцията по най-високите етажи на властта, защо половината от съвременните български градове не са градове и каква е разликата между истинската археология и да се биеш в гърдите за всяко намерено "пръстенче и гребенче".

Какви обекти се проучват в момента или ще бъдат проучени през този археологически сезон?

Обектите в България като проучвания се делят на планирани и спасителни археологически проучвания. От планираните много малко са започнали, парите, дай Боже, до седмица-две най-после да бъдат преведени по план сметките, за да се започнат разкопките в цялата страна.

В момента текат разнообразни спасителни разкопки. По АМ „Струма“ вече ги завършихме, предстоят по АМ „Хемус“ да започнат, като завършихме вече други на „Хемус“. В района на Стралджа в Югоизточна България – между Недялско и Лозенец, имаме 5 археологически обекта, които скоро ще бъдат проучени, въпросът е да бъдат преведени парите в най-скоро време. Националната компания „Железопътна инфраструктура“ има амбициозна програма с европейско финансиране в цялата страна, не са големи отсечките, но са многобройни. Там ще бъдем ангажирани, но това ще стане есента.

Да не пропусна един много голям и важен за България археологически обект, който е свързан с подводни проучвания. Подписахме договор между Центъра за морска подводна археология в Саутхемптън, Великобритания, и Центъра за подводни проучвания в Созопол, в тях ще участват и хора от НАИМ. Договорът е от септември и е за 3 години напред, с много солидно финансиране. Ще се проучва черноморската акватория на България и то с дълбоководно проучване, с каквато апаратура българските подводни археолози не разполагат. Екипът ще бъде смесен с български, британски и скандинавски учени, които ще са в рамките на британската група. Това е нещо ново и интересно, защото за пръв път се прави международен проект за българското черноморско крайбрежие само за подводна археология. Очакваме, че резултатите от обектите – главно кораби и потънали селища, ще бъдат страшно интересни, те даже биха могли изобщо да променят европейската история.

По-интересните обекти от праисторията са Провадия-Солницата, където се проучва добивът на сол, който са правили хората през праисторическото време – неолит, халколит най-вече. Смята се, че именно този добив на сол лежи в основата на първото обработено злато на земята от Варненския некропол от халколита.

Край Каблешково, поморийско, има селищна могила от халколита с много интересни резултати за живота на древните хора. Ще правим и теренно издирване във връзка с АМ „Черно море“, по чието трасе трябва да се види дали има археологически обекти и да ги локализираме, за да бъдат проучени преди началото на строителните действия. Доста надгробни могили от предримския и римския период ще бъдат проучени – могилите при елховско и тополовградско са такъв пример. На Кабиле ще се работи пак, където има град от праисторическата епоха, известен от римския си период и късната античност, там се обучават и студенти по археология. Големите антични обекти няма да бъдат неглижирани – Деултум край Бургас, който е най-старият римски град у нас, и тази година ще се проучва. Това е единственият археологически обект на България, който е признат за Европейско културно наследство.

Рупите, пернишко, е единственият гръко-македонски град на наша територия, който се проучва. Основан е веднага след смъртта на Александър Македонски, после вече е станал римски. По Дунава има много интересни проучвания, свързани с римската граница. На 18 км северно от Велико Търново се намира Никополис ад Иструм – много известен римски град, който не е ходил, го съветвам да отиде. Наричат го „Българския Помпей“, много неща в него са консервирани, представени – улици, обществени сгради и др. Не бива да се пропуска и Никополис ад Нестум край село Гърмен, гоцеделчевско. Той е идеално пригоден за туристи и е в много красива местност.

В Созопол ще продължат разкопките, в Плиска вече се работи на 5 добре избрани обекти – тайните проходи под земята, които са свързвали дворците с крепостта и с други обществени сгради от Първото българско царство. Там е имало каменна баня, канализация, каквито в Западна Европа по това време изобщо не е имало, но нашите ханове са имали. Проучва се Голямата базилика, за която толкова много се вдига шум и с право, там се проучва свещеният кладенец, за да може отново да функционира и да стане привлекателен. Базиликата е с огромни размери, от този период – 9 век, е по-голяма от това, което има Константинопол. Пари ще бъдат отделени за Трапезица, за крепостта Хоталич край Севлиево, която е отлично запазена, в нея има запазени оригинални обекти, няма възстановки и прекалени догаждания, там има запазени оригинални по няколко метра високи постройки от 2-3 век, 6 век, което страшно впечатлява туристите, особено чуждите, които умеят да ценят автентичността и не желаят да им се представят прекалено много доизградени и префасонирани обекти.

Справяме се добре с колегите от Агенция „Пътна инфраструктура“. На много места по магистралата се взимат мерки, за да се запази това, което е разкрито – има едно много интересно селище от неолита с изключително правилна планировка, абсолютен хит и изненада за цяла Европа. Нямаме големи катаклизми, има неща, заради които не може да се мести магистралата, информацията е взета, начертано е всичко, дигитално е подготвено, до момента не се е случвало да променяме маршрута на магистрала заради археологически обект, трябва да е нещо изключително, за да стане това.

Какво интересно е открито досега от разкопките тази година, от Урвич се даде информация, че има интересни неща?

Урвич е проект, който много дълго време се проучва, медиите трябва да търсят разнообразни източници и да покрият целия диапазон от археологически обекти и находки. Малко укорно звучи, но е така - ако всеки един обект тръгне да говори за всяка монетка, всяко пръстенче и гребенче, Бога ми, на всички български медии няма да ви стигнат възможностите да го отразите. Да вземем например Дебелт, който е римска колония и огромен град, най-старият римски град у нас, нещо като София по римско време в България. Там ежедневно излизат стотици такива предмети. Понеже едни са много по-активни, да не кажа агресивни, всички са ми колеги, разбира се, имат си своите силни страни и слабости, така че не ме питайте за такива неща. Донякъде е малко смешно – днес намерихме една монета, утре намерихме пръстенче, и какво от това?

Говорим за цялостна информация, за историята на конкретния обект, кога и какво му се е случило, как е документирано, как е доказано, а не да си играем на отделни предмети, несериозно е и обществото ни трудно го разбира това, но с помощта на медиите може и да променим този антикварен подход, който е много смешен. Целта не един обект не е, че са намерени отделни находки – разбира се, публиката иска все златни маски и др. - а е информацията, която успява да се извлече от тях и те да обогатяват знанията за историята на тези земи. Какво като разнасяш някакво предметче и се снимаш. Значи химия, физика, геофизика, всякакви интердисциплинарни други проучвания и накрая получаваш тази информация – това е историята и археологията. Археологията не е просто да извадиш някакъв предмет, предметите не ни трябват самоцелно изобщо, трябва ни контекстът, да разкажеш какво се е случило, кога се е случило, защо, като обогатиш историческото познание, което е доста сложен процес. Трябва с общи усилия с медиите да научим хората на това, защото беше доста корумпирано общественото мнение, ние сме си виновни повечето археолози, но все пак се учим, въпреки че основната ни дейност не е да сме популяризатори, гледаме да си свършим работата, затова не трябва да се скача за всяко нещо, което си извадил. Миналата година в Дебелт само за един от дните сме извадили примерно 300 монети. Ако за всяка монета трябва да Ви говоря – и какво? Въпросът е тия 300 монети защо са там, какво е събитието, какво говори това за историята на този огромен град. Това са интересните неща и историческото познание, към което трябва да се стремим, това ни е работата.

В такъв случай какво интересно като исторически данни е било установено?

Ако говорим за тази година, все още е рано, историческият сезон е в началото си. В Мурсалево е намерен един много интересен съд от глина, антропоморфен, във вид на жена оформен, което е хубаво, интересно е да се види, но не това е основното. Основното е, че имаме планиране на селище през неолита - говорим за 6-то хилядолетие преди Христа - което е планирано ортогонално, под прав ъгъл, улици със страхотна планировка, първо на геофизика се видя, след това на разкопки. Това е абсолютен шок, защото в цяла Европа такова нещо не е намирано. Това е много по-важно като информация, защото следва обяснение кои са тези хора, на каква степен в развитието си са били, каква социална йерархия са имали, как може да се докаже с останалите находки този доста сложен процес, какво ги е мотивирало и накарало по този начин да строят, защото по онова време се е строяло малко хаотично или спираловидно, радиално, но не с тази ортогонална система, която и досега някои наши градове нямат. Стара Загора например има, защото са я изгорили турците и след това на чисто чехите са я проектирали добре ортогонална, под прав ъгъл. Това е най-доброто за комуникиране, а говорим за 6-то хилядолетие пр. Хр. Ето това е интересното, а не, че е намерено едно пръстенче или една златна малка пластинка, която наистина е рядка.

Друг пример е Хераклея Синтика, този гръко-македонски град, при който установяваме, че е рухнал при свирепо земетресение в края на 4-и век, след това градът не се е възстановил. Разбираме, че не е бутнат от варвари, както обикновено се обяснява, че после животът като център на Средна Струма се пренася под днешния Сандански. Но преди това 700 г. център на живота е бил този Хераклея Синтика, тоест „Градът на Херакъл от племето на синтите“. Иначе от там мога да извадя всякакви неща – бронзови статуетки на божества, монети, оръжия, ала-бала. Не е това задачата на археолозите. Задачата е да покажат през кои периоди какво се е случило, ние разбираме защо градът е замрял, защо след това се погребват между руините му, знаем, че причините не са били варвари, земетресението е продължило дълго и жителите са имали време да се оттеглят, няма човешки жертви, няма скрити предмети, но е рухнало тотално. Това е историческата информация.

Въпросният неолитен град, който споменахте...

Не го наричайте град, тук има едни спекулации, трябва много да внимавате, когато започнат да Ви говорят за уникално, най-старото, най-древното и др. - трябва доста добре човек да го документира. Защото що е това град, как се доказва какво е град и дали можем да приложим едно такова понятие, аз лично много се съмнявам. Нека го наречем добре планирано селище. Иначе ги чувам и мои колеги, за съжаление – най-старият град, най-историческият град, и защо, защото е имало крепостна стена ли, това достатъчно ли е? Ако приложим сегашните изисквания за град, трябва да има ВиК, публични пространства, които да е доказано, че са публични, освен това и добро планиране, и куп други неща. По тази категория половината от нашите градове не са градове, те нямат ВиК.

Кой народ се предполага, че го е обитавал това селище тогава?

Кой народ, това е добър въпрос. В онези епохи, говорим за 6-то хилядолетие пр.Хр., преди 8 хиляди години – какъв народ? Можем да говорим само за хора от някаква материална култура, които се опитваме да проследим. Както досега изглеждат нещата, тези хора са се придвижвали от Мала Азия, дошли са на Балканите през Дарданелите, през нашата територия и са донесли сравнително развита вече земеделска култура, за която не можем да твърдим, че се е развила изконно на Балканите, по-скоро се е оформила като такава в Мала Азия и Близкия изток, това е интересната история, за която говорим. Следва една планировка, извори, извори, извори, гледаме керамиката развита ли е, с украса, с форми, няма предистория, идва сравнително наготово – и се прави страхотен извод. А не - „намерих една монетка, намерих една пръчка“. Това е много жълт ПР и е тъжно, защото в един момент зрителите и читатели почват да се смеят, защото изглежда панаирджийски, подобно нещо би трябвало да обижда публиката.

Какви археологически обекти предстоят в София?

Сега пред „Шератон“, казващ се вече хотел „София Балкан“, където е паркингът, ще се започнат разкопки по инвестиране и настояване на Столична община от наш екип, за да се проучи какво има, там е бил самият център на древна Сердика, и евентуално след това да се експонира. Ще бъдат доста трудни и интересни разкопки, очакваме страхотни резултати, може би дори по-интересно от това, което беше открито при метростанцията на ЦУМ. Като включим екипи, детайли, огради, трябва да започне другата седмица (бел. ред. - интервюто е взето на 3 юли), има срокове, в които това трябва да се свърши, за да може да се види по-натам как да се продължи. Каквато и геофизика да прилагаме, каквото и друго да четем и търсим, това е хубавото на археологията – винаги може да те изненада и то обикновено е приятно. Не говоря само откъм находките, целта на археологията не са находките, Индиана Джоунс е един иманяр, само че учен иманяр. Него го интересува да вземе някакъв ценен предмет и хората си мислят, че ние правим това.

Като споменахте иманярството, как върви борбата с него?

Борбата с иманярството е много трудна в България. 90-те години беше ад, разпиляха българските археологически паметници, няма могила, която да не е разкопана и нарушена. Страшен бизнес, страшно много пари, след дрогата и проституцията е на трето място. Доста мощни структури и публични личности, които се правят на меценати, са замесени. В последно време има положителна тенденция към ограничаване, намаляване, правоохранителните органи се взеха в ръце, но те могат да се вземат в ръце само когато техните началници по цялата изпълнителна и не само власт наистина имат воля. Когато една власт има желание и воля, тя може да се справи с всякаква престъпност, когато няма воля и е корумпирана, и самата тя е включена в иманярството като поръчване и организиране, тогава няма да има ефект. В последните 10 години има бавно, бавно подобряване, но сме далече от вкарването на иманярството в някакви приемливи рамки, защото то не може да бъде изкоренено. То и проституцията са най-древните професии, все пак проституцията вероятно е малко по-древна била. В България продължаваме да сме за посмешище в това отношение в рамките на цяла Европа и не само.

Залети сме от правоохранителните органи с всякакви справки и молби като експерти да участваме в дела срещу такива хора, очевидно все по-активно работят. Това, разбира се, са дребните, малките изпълнители, не се посяга на организаторите и дилърите на високите нива и прочие. При такъв подход няма как да се спрат нещата. Съсипаха се изключителни неща за България. Не може да превъзпиташ някого, то е болестно състояние, жълт блясък в очите, стремеж да забогатееш ей така – малко мързеливо и много бързо.

Важно е младите хора, които не са инфектирани от това нещо, да имат една непримиримост, защото то става пред очите им. Местните хора знаят кой прави, какво прави и ако те не реагират, няма как да се справят и силите на реда. Може да си построиш нов завод, да го разрушиш и да си направиш нов, може да изколиш кравите, да ти измрат, но да си направиш ново стадо – не, че е лесно, но става. Но не можеш да върнеш това, което е унищожено, това историческо минало, то като се разруши, не можеш да си го купиш. Виждал съм драстични неща. Няма да забравя преди 1-2 години по bTV са застанали двама и показват едни римски вещи и обясняват: „Какво е това, нищо не е, значи това, ако го продадеш, ще му вземеш 250 лв., за какво ни преследват, к'во толкова сме направили, ето тука при нас са, с дребни неща се занимаваме и ще променят закона уж да ни затягат, ха-ха-ха“. Водещите и те се смеят - „Ха-ха-ха, гледай сега какви глупости стават“. Никой не си задава въпроса, за да изкопаят тия 5 или 10 канички, че са унищожени стотици погребения. А в тези погребения са намерени да не разправям какви предмети, а да не казвам и каква информация е загубена. Не е едно и също да ми донесе тази каничка и да ми каже: „Изкопах я, намерих я и Ви я давам на музея“, с това археологът да каже на кой е този гроб, къде е живял, дори къде се е родил, на колко години е, от какво е умрял, да възстанови историята. И ми беше тъжно, че това става по национална медия. Важното е все повече хора да спрат да бъдат пасивни пред това, което се случва пред очите им, защото археологическото наследство е на всички, то е държавно. Няма частни археологически обекти, тия, които ги рушат, работят за джоба си и го попиляват, за да се обогатят. От последния изкопчия долу, до онея там горе баровци и милионери, които в публичното пространство се кичат с думата „меценат“. Мила татковина.

Май с всичко е така.

Не е с всичко така, зависи от нас. Както казваше дядо ми: „Една капка мастило да сложиш в кофа чиста вода и тя става сива“, защото капката мастило се забелязва по-лесно и успява да оцапа цялата кофа с вода. Но хората, които са чистата вода в кофата, са много повече, въпросът е да не бъдат мълчаливи.

Още по темата

10/07/2015

Интервю

"Държавата активно разрушава паметниците на културата"

30/06/2015

Общество

Археолог откри неизвестна досега крепост в Ропотамо

27/06/2015

Интервю

Забравеното, настоящето и бъдещото културно наследство на София

25/06/2015

Култура

Откриха предполагаемия гроб на първия български княз-мъченик