Арх. Янко Апостолов е главният проектант на реконструкцията на Националната галерия "Квадрат 500", която беше открита официално 28 май.

OFFNews се срещна с него по време на разходката за медии на 25 май, за да разбере повече за работата му по проекта и мнението му за новия музей.

Имахте ли проблеми при работата си по Националната галерия „Квадрат 500” с кураторския екип и по-конкретно господата Светлин Русев, Валентин Старчев или някой друг, както се появи информация от един от членовете на работната група по изготвянето на концепцията ѝ - Петко Дурмана, и какви?

Не бих коментирал конкретно изказванията на художника Петко Дурмана поради простата причина, че не намирам темата, която повдига, за релевантна. По отношение на работата ми с кураторските екипи мисля, че нещата се получиха изключително добре и имаше диалог от самото начало. Разбира се, когато има работа върху такъв сложен проект с толкова много различни аспекти, има различни виждания, но в процеса на работа всички тези неща бяха изгладени и сега съм доста впечатлен от начина, по който изкуството се вписва в архитектурата. Това е конкретно за начина, по който аз оценявам успеха на постигнатото. Разбира се, не съм изкуствовед, а съм архитект и приемам нещата от конкретен професионален ъгъл.

Архитектурно, доколкото знам, музеят черпи идеи от МоМА в Ню Йорк?

Проектът черпи идеи от много други музеи, които имат отворено общо централно пространство като скулптурния двор, който имаме тук. Дворът ще бъде използван за специални събития, за излагане на изкуство и за всякакъв вид обществени прояви. Това всъщност е символичното сърце на музея. Разбира се, това „серце“ ще затупти едва когато се завърши последния етап - крило Юг, което за съжаление в момента не е никак гарантирано поради липса на финанси.

^{Една от залите в "Квадрат 500". Снимка: Асен Емилов.}

Подът на двора всъщност е таванът на депото за картини, който издържа до 500 килограма на квадратен метър, доколкото знам. Има ли опасност да се срине под тежестта на скулптурите?

Вижте, доста сериозен проблем е, когато хора, които не са архитекти, не са конструктори, се изказват по тема, която е извън тяхната компетентност. Когато един художник прави подобни необмислени изказвания в общественото пространство се създават излишни недоразумения. Сравнете това примерно, ако аз започна да се опитвам да образовам нацията за историята на българското изкуство. Би било нелепо.

Но нека погледнем конкретно вътрешния двор на музея: настилката му е от каменни плочи, издигнати на пиедестали, защото това е единственият начин, по който може да се постигне идеална хоризонтална повърхност. Защо е необходима тази идеална хоризонтална повърхност – защото вътрешният двор е една изложбена зала на открито. Всички елементи, които виждате, участват в общата композиция – каменните повърхности като стени и под, интегрираното изкуствено осветление и хореографията на различните скулптури, които виждате. Сложените в момента произведения са сравнително леки и товарите им са разпределени, така че няма никакъв проблем и така сме го предвидили. Това, което не е използвано в момента и в бъдеще може би ще даде голяма гъвкавост и възможности за различни кураторски проекти, е, че самите каменни плочи могат да бъдат изваждани и на тяхно място може да бъде инсталиран друг вид елементи или да се създават всякакъв друг вид инсталации на изкуството в двора. Но това е в бъдещето.


^{Изглед към Северното крило на музея, погледнато от двора му. Снимка: Асен Емилов.}

В момента се открива само първия етап на музея. Какво предстои и как виждате бъдещето на музейната институция?

Да, така е, в момента се открива само частта, съдържаща постоянната колекция на музея. Южното крило - близо една четвърт от общия комплекс, около 6000 м2 , тепърва предстои да се реализира. Но това никак не е гарантирано, защото е необходимо отново щастливо да се съчетаят двата благоприятни фактора, а именно: наличието на европейско финансиране и наличието на политическа воля. Разбирате, че след смяната на пет кабинета брез последните 4 години, изпитвам доза скептицизъм относно завършването на комплексът така, както е проектиран. А завършването му е необходимо, защото без последното крило, в което са съсредоточени временните експозиции, образователния център, библиотеката и аудиториума, музеят никога няма да може да разгърне истинската си дейност на съвременен културен институт.

Накратко, бъдещето за момента е неясно, но се надявам, че постигнатото до момента ще предизвика необходимата обществена подкрепа и политическа ангажираност, за да може и България най-накрая да има една истинска Национална галерия.

Още по темата

28/05/2015

Култура

"Четох в един сайт, че се открива нов музей със стари картини"

25/05/2015

Култура

Откриха „Квадрат 500“: Недовършен и със стари картини (галерия)

30/04/2015

Култура

"Квадрат 500" си търси директор

24/04/2015

Интервю

Дурмана: Какво няма да бъде "Квадрат 500" (III част)