100 платна на един от най-известните ни художници Иван Кирков от утре можем да разглеждаме  в зала „Райко Алексиев” на ул. „Раковски” 125 в София. Неотдавна напусналият ни зограф тази година щеше да отбележи 80 години. И най-вероятно по традиция щеше да изпрати от родния си Асеновград от прекрасното си червено вино.   Столичната бохема и арт приятелите бяха свикнали на Ивановден да изпиват по една чаша страхотен мавруд в галерия „Ракурси”. Знаеха си, че Иван Кирков заедно с платната, праща и елексира. И сега, когато вече го няма, можем да кажем с ръка на сърцето, че бе един от най-забележителните, оригинални и високоинтелектуални творци на съвременното българско изкуство. Работил е в областта на живописта, илюстрацията и монументалните изкуства, а възгледите му за разбирането на модерната естетика у нас са проправили широк път. Свобода – може би това е думичката, която характеризира напълно човекът и творецът Иван Кирков. В документалния филм на режисьора Атанас Киряков, заснет в Асеновград, при корените му през 2009 година, художникът непрекъснато говори за тази свобода. Която трябва да се извоюва, осмисли и заслужи.    Всички знаем, че времето все повече ще осмисля значението на твореца Иван Кирков в изкуството на България от 60-те години на миналия век до днес. Той винаги беше едновременно дистанциран от суетните борби за влияние в рамките на огранизираността на художествения живот у нас и едновременно с това постоянно присъстваше като фактор в развитието на визуалните представи  на няколко поколения творци. Кирков бе и рядък пример за творческа интелигентност и абсолютна артистична освободеност, които, въпреки че никога не можаха да се впишат в образа на т.нар. “априлската линия” и полугласно оставаха встрани от официално толерираните стойности и идеологеми, оказаха силно влияние върху пластическите изкуства от времето на  социалистическия период. Възпитаникът на едни от най-европейските ни художници Кирил Цонев и Илия Петров, Иван Кирков още през 1961 г. участва в Първата младежка изложба с картината “До морето”. И веднага името му става синоним на липса на конформизъм и дързост. Репутацията му на принципен противник на рутината и визуалната пошлост се утвърждава и с първата му самостоятелна изложба през 1969 г. Наистина, творческата  активност на Иван Кирков е изумителна. Кураторът на изложбата Филип Зидаров обръща внимание на този факт. До края на живота си той има невероятната склонност да експериментира в различни области и жанрове. Той е един от най-дискутираните художници на нашето време точно заради щастливото съчетание между интуиция и интелект в творбите му. При повече от 40 годишната му тврческа дейност Иван Кирков се налага като един от най-неординерните български живописци и преподаватели, израства в съзнанието на съвременниците си като явление, фокусиращо в едно дързоста и патоса, възторзите и разочарованията, премереният компромис и предизвикателният риск на едно от най-активните и дискусионни поколения български творци и интелектуалци с неоспоримо място и принос в българската модерност. Преподавателскатата му дейност като професор в Националнато художествена академия оформи артистичния мироглед на десетки известни мена днес в родната живопис. Изложбата се организира от инициативна група, съставена от художници, изкуствоведи и кинодейци под егидата на Съюза на българските художници.  Акад. Светлин Русев е сред най-големите почитатели на творчеството му. Тя е съчетание от много от най-емблематичните за различните периоди от творческото битие живописни произведения на Иван Кирков, събрани от държавни и частни колекции в страната. Това е най-голямата изложба от негови творби след представителната експозиция Националната художествена галерия през 2004 г. През 1987 г. в пространството на днешната зала „Райко Алексиев” се състоя друга голяма програмно звучаща живописна изложба на Иван Кирков. Четвърт век по-късно същото пространство отново представя акценти от неговото забележително творчество.