Оказва се, че има такова „животно”! Ама как да го опишеш? Като луди веселяци, криещи в автосарказма си тъмно съзнание и незавехнала любов по експресионистичния артрок от края на 70-те? Или като някакви музикални нихилисти? Които – обаче – съвсем сериозно изживяват страстта си и я поднасят толкова убедително, че те разбиват отвсякъде, когато ги чуеш. Особено пък, ако си слушал някога „Дженезис” от времето на “The Knife”, или „Джетро Тъл” от времето на „Акваланга”. Или Франк Заппа.

Мисията им е едновременно убийствена и самоубийствена. О, има ги още, дори в края на тази седмица в столицата може и да ги видите на живо. Самите те поддържат около себе си /и за самите себе си/ легендата на екзистенциална пародия. Но не и с музиката си. Където се появят – след това остава вкус на интелектуална вакханалия и музикалната философия, към която подтиква творчеството и изпълненията им. Те /и философията, и парчетата им/ може да бъдат превъзмогнати с много бира /или други, още по-силни напитки от ферментирали и преварени плодове/. Хубаво е преди това да поназнайвате нещичко за корените на пристрастията им: едни дЕдовци от миналия век, които – дори живите – не правят точно това, отдавна и за съжаление. Ако още не се сещате нищо за тях, трябва да ми повярвате и да слушате Музикалната кутия тази сряда.

Да, парчетата им са малко. За да има повече звук /освен студийните им тракове, които се побират на пръстите на една ръка/, съм свалил дори от няколко лайфа и клипове, защото колкото повече музика има при гостуването им – надявам се да ни помогне да потънем успешно в образен свят, сравним с литературата на класиците. Или с произведенията на роконачалниците на арта /когато простичко се наричаше само така/ и експериментатори от емблематични академии за музика и изкуство. Лично аз не крия пристрастията си и ентусиазма от това гостуване. „Меланхолията в хола” или посветеното на Заппа парче биха били чест и за самите им вдъхновители. 

Групата се нарича ДУБОТУР, главен виновник за всичко, което се случва или не се случва с нея, е Мони Германов – музикант, китарист, озвучител на театрални постановки, организатор на благотворителни и чисто музикални лайф-каузи. Към него в началото се присъединява Георги Варамезов /бас/; повечето източници на информация причисляват и Иво Пешев/китара/ и Георги Бакърджиев /ударни/ към групата. Хм, не се шегувам; трудно е да научиш нещо конкретно за тях дори в Нета. Услужливо предлагам няколко намерени щриха, явно сътворени от самия Симеон. Ако прочетете само тях и не чуете нищо от парчетата /все инструментали!/, няма да се изненадам, ако предположите „пънк”. Не сте познали, обаче… 

Опит за автобиография. Наистина Авто: Група „Дуботур” е плод на болната фантазия за сюблимно-епохален, рустикално-музикален абцес, породен в ганглиите на неизвестен самозванец, същият като всички нас. Абцесът гноясва дълги години в търсене на съучастници за оперативното си отстраняване, но поради палиативните мерки за набиране на хирурзи процесът се забатачва по нашенски. Желаещи има, можещи – тц. Или пък можещите не кандисват на хилавата примамка. Което поражда въпросителни около фонтанелата на непредубеден наплюдател. 

Опит за изравяне на корените. Анонс към лайф в Чешкия център /освен Германов (китара и мърморене) и Варамезов (барабани и стратегия), за членове този път са обявени Данаил Брезов (бас и бисери), Владислав Петров (китара и спецефекти): “Групата намира своите корени в джунглата на съвременната неясна обстановка по света и у нас. Върху тази безспорно плодородна и леко токсична почва избуяват всякакви съмнения, претворени в кратки пиеси. Групата е неизвестна засега, но се надява да придобие популярност с паузите между композициите си, определено по-дълги от самите композиции. Ориентирите в музикален план варират между фестивалите Ален мак, Лолапалуза и Евровизия за деца и юноши. „Дуботур” черпи вдъхновение от чешката бира, българската политико-журналистическа мисъл и футболните постижения на Микронезия. 

Опит за хронологиране на историята: Проблемата на двуръчие навява нови саги а ла „1001 нощ”; хипарстващата натура на неофита Дидо Брезов запълва дефицита от басиращ пети елемент. Така триото Пенчо, Генчо, Атанас - без аз, прохожда и първото нещо, до което се докопва, е последния благотворителен концерт за Светомир, организиран от Форум.музикант.орг. Следва турне във Вътрешна Монголия и спорадични участия по билото на Сакар. За тях никой не разбира, най-малко самата група, заета с това да определи квадратурата на слънчевите си знаци, от което последва пауза с многозначителна продължителност.

Опит за подтикване на феновете да си спомнят за дЕдовците. Един забележителен гиг в Арт-Хостела отпреди година и половина на „Jeff Groves (саксофон, вокали) и Мони Германов (китара, "буйна коса" и крясъци), които ще представят свои интерпретации” на това-онова:

Изпълнения на "Бийтълс", през "Ролинг Стоунс", "Доорс", реге, меге, Ван Морисън, Марли, "Крийдънс", "The Replacements", "The Animals", "Violet femmes", Жути патета, павета, тънки струни и дебели намеци! Две пари вход срещу: Тексаски мега рейнджър и Софийски гига пейджър, джарим, певаме, радваме, раздаваме се, но пък идеално става за космически срещи от Ъ-ти вид! Кога свършва, никой не знай... Ако не додете, няма да разберете има ли досиета Х и защо Жулиета празнува на Бабин ден! Така че ;-)" 

Опит за споделяне на влиянията и интересите на групата: Ръшец, Кинг Кримсънец, мноо Бийтълсец, тук-таме рочец, по-малко твърдец, старо диско и нови стойки, папа Заппа, олдскуул, модърн балет, тва е. Е как, търсим световната слава и пари за черни дни. 

Ами това е. През 1998-ма Виза Недялкова искала да прави заедно с колежка от „Хр.Ботев” ново предаване за паранормалните светове. Щяло да се нарича „Дуботур”. Наложило се от БНР да пускат официално опровержение на слуховете. Групата „Дуботур” ще гостува в Рокателието ни тази сряда. Този път не е слух.

Понеже вече слушах всичко, което можеше да се чуе, опитах да кажа нещо за музиката им в началото на този анонс. Останалото трябва да проумеем и да му се изкефим в предаването по обичайното време в Оффроуд радио. „Повече – в Музикалната кутия!”, както казваше един приятел – Кембълът (RIP!). И отговорът на въпроса в заглавието е Да!

Записът от вчерашната Музикална кутия с участието на "Ленинград каубойс", "Дуботур" и най-стария "Епизод", може да намерите ТУК!

Още по темата

13/02/2013

Култура

„Музикална кутия” от Монреал: Интервю с Директор на водопад

30/01/2013

Култура

„Музикална кутия”: Studio Unplugged и гости от миналия век

01/05/2012

Култура

Горещи жици в „Музикалната кутия”

27/03/2012

Култура

Група "Кокарда" гостува в "Музикална кутия" по OFFRoad Radio