Студенти от УАСГ и Технически университет - София, които изучават специалност "Хидростроителство", посетиха ВЕЦ "Клисура" и ВЕЦ "Бързия" в деня на отворените врати на двете водноелектрически централи. Събитието даде възможност на младите хора да проследят на живо процеса на производство на енергия.

В деня на отворените врати взеха участие съпредседателите на асоциация "Хидрология" - Данаил Каменов и Радослав Славов, който е и изпълнителен директор на ЕНЕРГО-ПРО. Друг ръководител на компанията - Радослав Иванов също присъства на събитието наред с инж. Тодор Ташев, инж. Георги Табаков и инж. Стилиян Тарлев.

Двете хидроцентрали, които са част от каскадата "Петрохан", са собственост на "ЕНЕРГО-ПРО БЪЛГАРИЯ".

Компанията инвестира няколко десетки милиона лева за рехабилитацията на трите ВЕЦ-а в монтанско - "Клисура", "Бързия" и "Петрохан". Вдъхването на нов живот на  водноелектрическите централи, построени през 50-те години на миналия век, отнема няколко години - от 2014 - 2017 г., а инвестицията е внушителна.  

Водосборът от южния склон на Стара планина снабдява с вода групата от ВЕЦ-ове. Трите водноелектрически централи работят общо 8400 часа годишно и за това време произвеждат 60 млн. киловатчаса електроенергия. Те предлагат системни услуги на Електроенергийния системен оператор (ЕСО). Това позволява при ремонтни или аварийни дейности ВЕЦ-овете да захранят региона, докато ЕСО възстанови мрежата си.

За година ВЕЦ "Клисура" работи 3800 часа, а производителността на сравнително малката хидроцентрала възлиза на около 11,5 млн. киловатчаса енергия.

След като "ЕНЕРГО-ПРО" придобива трите ВЕЦ-а започва пеоцес по тяхната рехабилитация, защото оборудването вече е морално остаряло. Машинната зала е снабдена с чисто нови турбини. Генераторите са основно ремонтирани - запазен е само корпусът им. Системите за хидравлично управление и смазване са изцяло подменени с нови съвременни такива, които са по-екологични и по-лесни за обслужване. Трите трансформатора на ВЕЦ "Клисура"също са нови. Днес системите за управление са от съвременен тип - с компютърно управление, релейни защити, възбудителни системи. Самата сградоцентрала също е ремонтирана и боядисана.

"В рехабилитацията е подменено всичко на 100%", обясни инж. Стилиян Тарлев - ръководител на отдел производство, експлоатация и поддръжка на ВЕЦ към "ЕНЕРГО-ПРО".

Съвременните технологии дават възможност мощността и ефективността на централите да бъде повишена.

"С по-малко количество вода се произвежда повече енергия", уточни Тарлев.

Направената от компанията инвестиция гарантира безпроблемната екплоатация на трите хидроцентрали за период от 15 години.

"Цифровизацията налага и по-чести рехабилитации. Електрониката не може да изкара 20 години. Системите си имат експлоатационен живот, след 15-ата година става неразумно да бъдат използвани", обясни изпълнителният директор на "ЕНЕРГО-ПРО" и съпредседател на управителния съвет на асоциация "Хидроенергия" Радослав Славов.

Управлението на хидроцентралите е централизирано. От гледна точка на комуникационната свързаност ВЕЦ "Клисура" е обезпечен от оптичната връзка по електропровода с другите две водноелектрически централи от групата. Той се явява диспечерен център и за други електроцентрали на чешката компания.

Хидроенергитиците обясниха на студентите, че възможността енергийните нужди на страната да се задоволяват изцяло от възобновяеми източници на енергия засега изглежда много далечна. Все пак, ако слънчевата енергия зависи до голяма степен от метеорологичните условия, а дали и колко вятър ще има е трудно да се прогнозира, производството на електроенергия във водноелектрическите централи е по-устойчиво. 

"От 2 до 5 минути отнема, за да се стартира ВЕЦ като "Клисура" и да започне да се освобождава енергия. Това е предимството на ВЕЦ-овете спрямо традиционните източници на енергия като топлоелектрическите централи", изтъкна Тарлев.

На свободния пазар зеленият ток, произвеждан във ВЕЦ "Клисура", не би бил по-евтин от средната борсова цена на електроенергията за страната. По думи на ръководителите на "ЕНЕРГО-ПРО" това се обяснява най-вече с непреките разходи, или голямата първоначална инвестиция за рехабилитацията на ВЕЦ-овете от групата.

"Спекулира се, че цената на електроенергията е 50-100 лв./мВтч. Вече няма такива цени. Тази година цената на енергията, която произвеждаме, е близка до действителната борсова цена на електроенергията в България - 200-250 лв./мВтч", отбеляза Радослав Славов.

Предимството на водната енергия е не цената, а нулевият въглероден отпечатък на процеса по нейното производство, смятат хидроенергетиците. По думите им частично излъчване на въглеродни емисии се наблюдава единствено в подязовирните ВЕЦ-ове. Според съпредседателя на асоциация "Хидроенергия" Данаил Каменов най-големият проблем, пред който се изправя секторът, е, че развитието на хидроенергетиката в последните години не е приоритет за държавата. По думите му не се осъзнава в пълна степен мястото на водноелектрическите централи в енергийната система.

"Водната енергия в последните години е поставена в отбранителна позиция. Към момента се ангажираме с опазването на вече направените инвестиции. Не мислим за нови инвестиции, защото има редица регулаторни пречки, които държавата поставя пред сектора. Заради тях, тази година, например, не се очаква въвеждането в експлоатация на нов ВЕЦ. Изключително трудно е да бъдат издадени разрешителни за водоползване. Държавата не придвижва тези проекти от строителна гледна точка. Има няколко построени ВЕЦ-а, които така и не са приети за експлоатация от ДНСК", обясни Каменов.

"Считаше се, че тук въпросът е решен и не е необходимо секторът да бъде подпомаган", допълни Радослав Славов от "ЕНЕРГО-ПРО".

Пред студентите експертите отбелязаха, че друго предизвикателство за водноелектрическите централи е погрешното разбиране на обществото, че те "пият водата".

"След като водата отдаде своята кинетична енергия, която ВЕЦ "Клисура" използва за произвеждането на електроенергия, тя отива в язовир "Среченска бара", който отговаря за водоснабдяването с питейна вода на Монтана", поясни Стилиян Тарлев.

Бъдещите хидростроители бяха въведени в машинните зали на ВЕЦ "Клисура" и ВЕЦ "Бързия" , където имаха възможност да проследят процеса по производстовото на енергията отблизо. По време на обиколките стана ясно, че машинната зала на ВЕЦ "Клисура" е оборудвана изцяло с българско оборудване, включително генераторите, системата за управление, възбудителната система и  турбините тип "Францис", подходящи за ниско напорната деривация на водноелектрическата централа.

ВЕЦ "Бързия" произвежда отколо 20 млн. киловатчаса енергия при инсталирана мощност 6,4 мегавата. Иначе казано, производителността му е почти двойно по-голяма от тази на ВЕЦ "Клисура". По-високият напор при деривацията на ВЕЦ "Бързия" обаче изисква друг тип оборудване. По-добрата цена за необходимите турбини тип "Пелтон" е предложена от чешка фирма.

"Посещението на ВЕЦ-овете днес беше много интересно за мен. Със сигурност ми е полезно. Беше любопитно да видим съоръженията на живо", сподели Здравко Дамянов - студент в УАСГ.