По всичко личи, че войната в Украйна преминава в позиционен стадий. Независимо, че и руските, и украинските военни говорят за скорошно настъпление, което да измени крехкото равновесие на фронта, много фактори свидетелстват, че противостоенето може да се затегне за много месеци напред. При това Западът все по-решително се консолидира на страната на Украйна, което доказва че санкциите срещу Русия не само няма да бъдат отменени, но дори няма да бъдат смекчени.

За краткосрочните прогнози за състоянието на руската икономика към средата на 2023 г. са важни два аспекта:

Системният – засяга общата представа за перспективите за развитие и обликът на Русия през 2023 г. Постсъветският период, независимо от бедността и икономическите катаклизми, за милионите стана период на надежди и промени, на свобода и чувство за собствените възможности. Но в близките години нито благосъстоянието, нито свободите в Русия ще нараснат. За това е необходимо не да се сравняваме с миналото, а без емоции да оценим нашите перспективи в този своеобразен, трети етап на постсъветската история на Русия.

Количествените показатели също не предизвикват вдъхновение.

Кризата, в която навлизаме е уникална, с главна особеност, че „няма дъно”.

Развитието на ред отрасли: авио- и автомобилостроенето, тежкото машиностроене, химическата промишленост и дори строителството и хранителната промишленост, при сегашните условия ще бъде невъзможно.

В много сектори: от нефтопреработката и металургията, до строителството и транспорта ще възникне огромно „свръхпредлагане” (още днес се наблюдава свръхпроизводство на мазут). Логистиката е един от най-пострадалите бизнеси, а именно тя през последните години се развиваше най-бързо.

Днешните официални прогнози сочат спад на ВВП през 2022 г. с 8-12%, стагнация през 2023 г. и ръст от до 6.4% през 2024 г. Но аз изобщо не виждам причини, поради които икономиката би започнала да се възстановява след сегашното падение и смятам, че нейното падане ще продължи с още 2-3% и през 2024 г.

Руската икономика ще се върне към равнището си от 2007 г., само ако сегашният режим рухне, и то не веднага. А при неговото съхранение – никога. Опитът на Венецуела показва, че тя все още не може да достигне пиковия показател за ВВП на глава от населението, отбелязан през 1977 г.

Но тъй като кризата е породена не от вътрешно системни причини, а възникна в резултат на политически авантюри и външен натиск, не трябва да се очаква, че ще възникне дезорганизация на държавното управление и на финансовата система. Няма причини за краха на рублата, за хиперинфлация или за разпадане на държавата. Износът устойчиво ще надвишава вноса, постъпленията на валута ще продължат, банковият сектор и борсовата търговия ще бъдат под стриктната регулация на Централната банка.

Инфлацията ще бъде висока: не по-малко от 25% през т.г. и от 12 до 20% през 2023 г. Но нейна главна причина ще бъде не паричните емисии и не обезценяването на рублата, а обратното въздействие на дефицита на много критично важни компоненти и оборудане.

Ще наблюдаваме типична инфлация на производствените разходи, не на търсенето и това ще бъде сериозно изпитание за населението, тъй като нарастването на доходите няма да догонва ръста на цените. В търговския сектор ръстът на заплатите може въобще да се прекрати. Реалните разполагаеми доходи през 2022 г. ще спаднат с 8%, и с по 3.5-5% през 2023 и 2024 г.

В рамките на възможното държавата ще се старае да подпомага пенсионерите, работещите в бюджетната сфера и семействата с деца, но няма да бъде в състояние да компенсира инфлационния ефект.

Що се отнася до конкретните, осезаеми изменения в страната, ще се очертае окончателното изчезване на признаците на социален оптимизъм. Забележимо ще стане ограничаването на престижното потребление. Младежта, която особено в крупните административни центрове до скоро имаше възможност да намери високоплатена работа, ще бъде лишена от такъв шанс и сериозно ще бъде принудена да преосмисли своето отношение към живота. Най-силно ще пострадат високата и средната класа в мегаполисите, по тях кризата ще удари най-силно, а именно техните стереотипи доскоро задаваха поведенческите тенденции в цялата страна.

Това ще стане още по-очевидно на фона на стремителната „деглобизация” на руската икономика. Върху ежедневния живот ще оказват влияние не само ограниченията, произтичащи от санкциите, но преди всичко спадът на вноса, който през третото и четвъртото тримесечие на 2022 г. в сравнение с последното тримесечие на 2021 г. ще надхвърли 50%. Върху доходите ще оказва съществено влияние и очакваният спад в износа на нефт и газ (към края на 2023 г. с 25-39% и с 60-70% съответно), тъй като това съществено ще намали доходите в бюджета.

Важна черта ще стане „примитивизацията” на предлаганите стоки и услуги. От една страна оцеляването на бизнеса налага съкращаване на производствените разходи, а от друга външният вид и качеството на стоките съществено ще се променят. И държавата ще бъде принудена да се включи в процеса на примитивизацията: вече отпаднаха редица изисквания за качеството на горивата и за екологическите стандарти на двигателите с вътрешно горене.

Сферата на услугите ще деградира даже по-ускорено от съответните сектори на икономиката, при това както в частния, така и в държавния сектор.

Най-осезаем на първо време ще бъде ударът в сферата на образованието, което за година-две ще се превърне в сектор за индоктринация и дезинформация, несравним даже с времената на СССР.

Сериозно ще бъде засегнато здравеопазването, където през последните години нарастна пълната зависимост от вноса на оборудване, на разходни материали, на лекарства и на фармацевтични субстанции.

Ремонтите на оборудването, особено в сферата на изчислителните технологии ще се сблъскат с катастрофалните последици от санкциите, засягащи както липсата на запасни части, така и поради масовата емиграция на специалисти.

В допълнение към примитивизацията на стоките и услугите в Русия ще се засили доминацията на контрабандните и на фалшивите стоки. Дори в момента вече е узаконен вносът на широк спектър от стоки без гаранция и без гаранционно обслужване.

Там където вносът или производството се окажат невъзможни или прекалено скъпи, ще започне процес на „канибализация” – демонтаж на възли и агрегати като запасни части от нефункциониращото оборудване.

Почти напълно ще бъде прекратено съблюдаването на всякакво законодателство и административни наредби, засягащи търговските марки и авторските права.

Като цяло действията на властите ще оказват върху икномиката предимно деструктивно въздействие.

Опитите да се възсъздаде плановата икономика ще се провалят напълно. През последните тридесет години Русия загуби способността да управлява развитието на отделните отрасли. Което се доказва с провала на всички досегашни опити за заместване на критична елементна база, на на възли и агрегати от внос. Това се отнася и за селското стопанство, където не е постигната пълна самодостатъчност на всички етапи от производттвения цикъл.

Даже ако не са в състояние да стимулират икономически ръст, властите ще бъдат в състояние, поне в перспективата до края на тази година да задържат ръста на безработицата чрез натиск върху крупния бизнес да не съкращава работни места. И чрез запазване на числеността на заетите в бюджетната сфера.

Финансовата сфера също няма да претърпи съществени изменения. Най-сложно ще бъде обслужването на кредитите, заради повишаването на лихвените проценти и намаляване на доходите.

Поради това, че през следващите 12 месеца се очаква ръст на цените от поне 25%, при стабилния курс на долара и еврото към рублата няма да бъде гарантирано запазването на стойността на спестяванията.

Важно изключение от общата тенденция в развитието на цените ще засегне имотния пазар. Още от тази есен ще се наблюдава спад в цените на недвижимото имущество, както в рубли, така и във валута заради съкращаване на ипотечния пазар, спешната продажба да имоти, придобити с ивнестиционна цел и поради масовите продажби от страна на лица, напускащи страната.

Новият етап в развитието на руската икономика няма да бъде толкова катастрофален както кризата през 1990.1993 г. Няма да бъде и толкова скоротечен както по време на икономическия спад през 2008-2009 г. Никакво връщане към „съветските времена” няма да се случи също. Но ще настъпи устойчиво движение „надолу”, на което властите няма да са в състояние да противодействат.

На смяна на 2000-те години, като десетилетие на развитието и на 2010-те години, като десетилетие на стагнацията, ще последват 2020-те години на деградация и упадък.

(със съкращения от Riddle)