Здравеопазването като сергия: 5000 лв. за консултация, 28 000 лв. за клапа, която е платена и от НЗОК

Най-бедната страна в Европа наказва най-уязвимата част от населението си – болния човек, казва д-р Мими Виткова

Янка Петкова 09 април 2024 в 17:45 7113 2

д-р Мими Виткова

Снимка Архив/БТА

д-р Мими Виткова

Пет хиляди лева за предоперативна консултация и 28 000 за биологична клапа, която е заплатена и от НЗОК. Примерите за доплащане от пациента са умопомрачителни, призна д-р Мими Виткова, бивш здравен министър и председател на Управителния съвет на Асоциацията на лицензираните дружества за доброволно здравно застраховане.

Д-р Виткова взе участие в пресконференцията за представяне на резултатите от проекта "Достъп до онкологична грижа", реализиран от "Индекс на болниците" с участието на Асоциация на българските застрахователи и Съвместна онкологична национална мрежа.

Тя подчерта, че дори за хората с най-тежки заболявания не може да се гарантира покриване на максималните грижи от финансова гледна точка и се налага доплащане.

Онкологичната помощ в страната ни е в изключително тежко състояние. В ранното откриване на заболяванията сме далеч на задни позиции, превенцията е забравена. Като общество сме готови да платим повече за по-лоши резултати, когато болестта се открива късно. Онкологичната мрежа се нуждае от сериозна държавна политика как да бъде структурирана. Кои са нашите национални звена в онкологичната помощ, какво е тяхното методично въздействие върху мрежата? Може ли всяко лечебно заведение да оперира онкоболен? Има изградени световни стандарти, които изискват концентрация на тази патология заради спецификата, необходимостта от специално медицинско оборудване. Достигаме до ситуация, в която болници, които нямат нищо общо с Онкологията разкриват лъче- или химиотерапия, защото това са скъпи дейности, които търговския статут на мрежата позволява. Никой не си задава въпроса какво прави една химиотерапия в кардиологична болница, коментира бившият здравен министър.

Д-р Виткова очерта три направления, по които най-често се налага пациентът да дава пари от джоба си.

Изборът на екип, медицинските изделия и допълнителните грижи от медицинска сестра и санитар са нормативно регламентирани, но тази регламентация не води след себе си яснота и контрол за какво се прилагат тези вземания. По думите ѝ изборът на екип се е превърнал от право в задължение на пациента.

"При доплащането за медицински изделия сме свидетели на широко "творчество", тъй като в някои клинични пътеки има разписано за какво не заплаща Касата в други няма и е въпрос на виждане на лечебното заведение за какво да вземе пари. Никога не можеш да кажеш дали тези пари са законно или незаконно взети, защото няма ясна регламентация, каза д-р Виткова.

Не е ясно и какво се предлага срещу доплащането за допълнителни медицински грижи. "Много често на въпроса какви допълнителни грижи е получил пациентът отговорът е, че съгласно правилника за дейността на болницата това означава, че веднъж дневно при него може да влезе медицинска сестра или санитар. "Възниква въпросът, ако се налага да влезе санитар два или пет пъти какво се случва, ако пациентът не е доплатил?, запита бившият здравен министър. Според нея регламентирането в практиката е "врата в полето".

"Те са търговски дружества, могат да вземат за всичко"

"28 000 лв. са поискани в болница за поставяне на биологична клапа, за която на всичко отгоре е описано, че се заплаща от НЗОК. Когато попитаме какво ще предприеме държавата, най-честият отговор е - те са търговски дружества имат право да вземат за всичко", каза д-р Виткова и припомни друг пример - пациент с тромбоцитопения (остро кървене) в "Пирогов", за когото сумарно за медикаменти и кръвни продукти са платени 28 000 лв.

На всичко отгоре има допълнително творчество – поискани предоставени дейности. Поисканите и предоставени дейности се заплащат на строителна фирма, която работи в болницата. Отговорът на държавата е – ние проверяваме лечебното заведение, не се интересуваме от другите фирми. А защо не се провери на какво основание това лечебно заведение е насочило пари към фирми?, риторично попита Виткова.

Другият драстичен пример е за поискани 5000 лв. предоперативна консултация от медицински център към болница. И там отговорът на държавата е "те са търговско дружество".

Според д-р Виткова е неморално е да се принуждава болният, чийто живот е в чужди ръце, да подписва декларация за избор на екип. "В такава ситуация подписваш каквото ти се предостави, а после твърдят, че такова е било желанието ти", обяснява тя.

Система на празните обороти

"Търговията тежко деформира мисленето в системата. Това е най-трудно за корекция в бъдеще. Здравната система е така структурирана, че стимулира празните обороти, защото празният оборот носи пари без разходи за лечебното заведение. Затова има случаи като децата в Пловдив, които са били водени фиктивно на болнично лечение,  или като в кардиохирургията където пациенти са били оперирани два пъти, а всъщност операцията е била една", подчерта д-р Виткова.

Нужно е и политическо съгласие да се намери решение, за да се излезе от този търговски уклон на развитие на българското здравеопазване, защото той ни води към увеличаване на разходите без това да влияе на качеството на медицинската помощ. Нашите разходи за здравеопазване не са равни на европейските, но са близки –Европа харчи около 9-9,5% от БВП за здравеопазване, ние харчим около 8%. Но в Европа разходите от джоба на пациента са под 15% а у нас на 44-45% и делът се увеличава. Най-бедната страна в Европа наказва най-уязвимата си част от населението – болният човек. Системата се нуждае от коренно реформиране, но не съм оптимист, че това ще се случи скоро, обобщи бившият здравен министър.

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

5827

2

pisnamiotmutri

09.04 2024 в 23:00

В концлагерите също не ги е било грижа за болните, защо Ахмед да го е грижа за гяурите

-1974

1

Владè

09.04 2024 в 20:56

Сиреч , не друг да взима паръта , ами ний да га взимаме...независимите дружества...Нали бъгъздравиупазвъниту и бисплатно. Нали затуй гниха другарите по затворите , а сега гният по окопите. А някави правят часно.
 
X

Предизборно със Светльо Витков