Учени започват да разнищват една от най-плашещите загадки на COVID-19 - защо при някои хора болестта, причинена от новия коронавирус, протича леко или без изявени симптоми, докато при други бързо води до фатален край, предаде Асошиейтед прес.

Международен екип от учени установи, че при някои хора с тежка форма на COVID-19 тялото се "обърква" и започва да атакува една от ключовите си имунни защити, вместо да се бори с коронавируса. Повечето от тези хора са мъже, което обяснява защо вирусът поразява по-тежко представителите на силния пол, отколкото жените, предава БТА.

Отделно изследване допуска, че децата се справят по-добре от възрастните благодарение на "корави" имунни клетки, които с годините намаляват.

Въпросните изследвания са най-новите в списъка с проучвания, разкриващи многобройни характеристики на сложната каскада на имунната система, които могат да наклонят везните към добър или лош резултат.

"Притежаваме знанието и способността да стимулираме много аспекти на имунната система. Не трябва обаче да използваме тежкия чук", предупреждава д-р Бетси Херолд от Медицинския колеж "Алберт Айнщайн" в Ню Йорк, един от авторите на детското изследване.

В допълнение към сложността, силно вариращите реакции на хората отразяват и други фактори, като например колко са здрави като за начало и на каква част или "доза" от вируса са били изложени.

"Инфекцията и това, което се случва след нея, е много динамично нещо", казва Алесандро Сете, изследовател от Института по имунология "Ла Хоя" в Сан Диего, който изучава един от аспектите на имунната реакция.

Как реагира имунната система

Имунната система има две основни оръжия. Вроденият имунитет е първата защитна линия. Веднага щом тялото открие чужд нашественик, ключови молекули като интерферони и цитокини започват широкообхватна атака.
Вродените имунни клетки също предупреждават по-бавно действащото "адаптивно" оръжие на имунната система - специфични клетки-стрелци, да се подготвят. B-клетките започват да произвеждат антитела за борба с вируса - прословутите протеини, които получават голяма част от вниманието в търсенето на ваксина.

Антителата обаче не са всичко. Адаптивният (придобит имунитет) включва и други компоненти, като клетките-убийци - Т-клетките, които унищожават заразените от вируса клетки, и Т- и В-клетките на паметта, които помнят инфекциите, за да могат да влязат в действие, когато отново се сблъскат с тях.

Обикновено, когато вирус нахлуе в клетката, в нейна защита се задействат протеини, наречени интерферони тип I, които пречат на вирусния растеж. Ново изследване обаче показва, че тези решаващи молекули на практика липсват при подгрупа хора с тежка форма на COVID-19.

Какво е обяснението

Международният изследователски проект разкрива две причини. В една от 10 кръвни проби, взети от близо 1000 пациенти с остра форма на COVID-19, специалистите откриват т.нар. "автоантитела" - антитела, които по погрешка атакуват тези, които се нуждаят от вирусни бойци. Особено изненадващо се оказва, че въпреки че автоимунните заболявания са по-често срещани при жените, 95 процента от тези пациенти с тежка форма на COVID-19 са били мъже. Изследователите на са открили нанасящите вреди молекули при пациенти с лека или асимптоматична форма на COVID-19.

При други 660 тежко болни пациенти същият екип открива 3,5 процента генетични мутации, които не произвеждат интерферони тип I. Някои интерферони се използват като лекарства и се изследват като потенциално лечение за COVID-19.

"Всяка една от тези тихи уязвимости е достатъчна, за да наклони везната в полза на вируса", казва д-р Жан-Лоран Казанова от университета "Рокфелер" в Ню Йорк.

Защо децата по-рядко боледуват от COVID-19

За специалистите остава неясно защо децата изглеждат изложени на по-малък риск от COVID-19. Понякога при някои малки пациенти обаче се налага хоспитализация, което дава възможност на екипа на д-р Бетси Херолд да сравни данни за 60 възрастни и 65 деца и тийнейджъри.

Децата произвеждат много по-високи нива на някои цитокини, които са сред първите респонденти на вродената имунна система. Когато тя се задейства на следващия етап, както възрастните, така и децата произвеждат антитела срещу коронавируса. Оказва се обаче, че придобитият имунен отговор на възрастните е по-често от типа, който може да предизвика възпалителнна свръхреация.

При децата ранната силна реакция позволява на имунната им система да изпревари вируса, правейки свръхреакцията по-малко вероятна и това ги защитава, обяснява Херолд.

"Трябва да имаме по-широк поглед и да не правим преждевременни заключения относно който и да е конкретен аспект на имунната система", отбелзва имунологът от Станфордския университет Бали Пулендран.

"В крайна сметка не всичко опира до имунната система. Има ли начин да разберем предварително кой е най-застрашен? Доста сме далече от това", казва Анита Макълрой от университета на Питсбърг, наблюдател на изследването.