Хроничните бъбречни заболявания не се диагностицират навреме. Това съобщиха нефролози, участващи в симпозиума "Хронични бъбречни заболявания - предизвикателства на клиничната практика". Форумът е организиран от Отделението по нефрология към болница „Токуда“, в партньорство с Българското дружество по нефрология, предава БТА.

Един човек от десет души в света е засегнат от хронично бъбречно заболяване (ХБЗ), а хиляди умират поради липса на достъп до лечение или поради ниската си информираност за тези заболявания, каза доц. Лъчезар Лозанов, началник на Клиниката по вътрешни болести в „Токуда“. По думите му в България повече от 20 на 100 хиляди души население ежегодно умират от бъбречно заболяване. За лечение на ХБЗ е необходима ранна диагностика и лечение, за да се забави прогресията им, добави той и припомни, че и през 2023 г. нефролозите са се обединили около нуждата от повишаване на осведомеността на пациентите, от осъществяване на системен скрининг, от насърчаване на превантивно поведение, от подчертаване на ролята на проблема пред здравните власти.

Проф. Иван Стайков, медицински директор на болницата, каза, че при липса на адекватни мерки се очаква ХБЗ да станат петата водеща причина за смърт сред населението. По думите му основните фактори, водещи до увеличаване на случаите на ХБЗ, са застаряването на населението, увеличаване на броя на болните от диабет, пациентите, които имат лош контрол на хипертонията си. Необходима е стратегия за превенция на тези заболявания, допълни той.

ХБЗ не се диагностицират навреме и се определят като едни от най-подценяваните заболявания, каза д-р Ралица Григорова от Клиниката по нефрология в Александровска болница. По думите ѝ по време на ковид пандемията пациентите не са провеждали профилактичните си прегледи, което е забавило диагностиката на тези болести.

По време на виртуална среща между нефролози от Балканите е обсъдено дали съществуват разработени и изпълнявани скринингови програми, предоставя ли се достъпна информация на пациентите за характера на заболяването, предизвикателствата и диагностичните опции в лечението на ХБЗ и др. По думите ѝ в страните от Източна Европа и на Балканския полуостров липсват регистри на болните, както и извършени епидемиологични проучвания.

По-високо разпространение на ХБЗ в стадиите 3-5 има в държавите от Източна Европа в сравнение със западните страни, допълни тя. Вариант за справяне с проблема е създаването на единен изследователски протокол за страните от Източна Европа, проект за епидемиологично проучване в Балканския регион, извличане на ретроспективни данни от електронни данни, посочи още тя.

За поставянето на диагнозата е необходимо извършване на ежегодни изследвания на кръв и урина, каза още д-р Григорова и допълни, че голям процент от пациентите се насочват към нефролог в късен стадий на бъбречното заболяване. По думите ѝ голям процент от пациентите, засегнати от ХБЗ, са инвалидизирани и нетрудоспособни.

Днес се отбелязва Световният ден за борба с бъбречните заболявания.

Припомняме, че по време на заседание на парламентарната комисия по здравеопазване през февруари пациенти и лекари настояха ХБЗ да бъде включено сред социалнозначимите заболявания в Националната здравна стратегия 2030 г