"Ако погледнем последните 10 години - от 2012 до 2022 г.. - бюджетът в здравеопазването се е увеличил над два пъти, докато качеството е останало същото. Медико-статистическите показатели не са мръднали, останали са същите, основните от които са смъртността от лечими заболявания и смъртност от предотвратими заболявания, детска смъртност и т.н. Т.е., въпреки че бюджетът се увеличава два пъти, показателите остават същите".

Това каза в коментар за БНР д-р Николай Болтаджиев, председател на Центъра за защита правата в здравеопазването. Той подчерта, че Бюджет 2023 е за по-малко от година и не предлага никакви реформи.

Не очаквам нищо съществено в бюджета, той не е инструмент, с който да се подобри системата самостоятелно. Бюджетът трябва да се направи, за да се подпомогнат реформите, а ние това не го виждаме. (...) Има една логика, която може би са търсили в бюджета за здравеопазване - да се увеличат средствата за лекарства и доболничната помощ, тъй като там се доплаща най-много. Около 60% от общите доплащания в системата е за лекарства и 14% се доплаща в доболничната помощ, в болничната е едва 8%, посочи Болтаджиев.

България дава 3 пъти повече бюджетни средства за лекарства от средното за ЕС

Според Андрей Марков, заместник-председател на Българската болнична асоциация в Бюджет 2023 парите за здравеопазване не са повече.

В абсолютно изражение парите са повече, но парите за здравеопазване не са повече, те са по-малко и това е голям проблем на нашата система. Отново сме на последно място в Европа по отделени пари за здравеопазване, отнесени към БВП. (...) С малкото средства, с които разполагаме, продължаваме да изнасяме национален доход, за да развиваме здравната система на Турция, където за 2022 г. българите сме пациенти номер едно. Това е огромен проблем на нацията. Без реформа в здравната система нямаме шанс да се оправим, категоричен бе той.

По думите му единственият начин да не се доплаща е включване на застрахователите като основна част за поемане на разходите при заболеваемост на населението.