Трансплантиран свински бъбрек работи в тялото на американец рекордните 271 дни

Бъбрек, трансплантиран от прасе, е функционирал в тялото на пациент в продължение на 271 дни – най-дългият период, регистриран досега, съобщават американски лекари, пише BBC.

Тим Андрюс казва, че трансплантацията му е дала „надежда“ и го е спасила от месеци, през които е трябвало да ходи в болница, за да бъде пречиствана кръвта му с помощта на диализна машина.

Според екипа на болница Mass General Brigham случаят показва, че органи от прасета могат да бъдат използвани като „мост“, докато стане възможна трансплантация на човешки орган.

В крайна сметка свинският орган е отказал да функционира и е бил отстранен. Така Андрюс е трябвало за кратко отново да бъде подложен на диализа, преди да бъде намерен човешки донор.

Лекари и учени проучват ксенотрансплантацията – използването на органи от други животински видове – заради недостига на органи за трансплантация.

Близо 100 000 души в САЩ чакат за бъбречна трансплантация, докато годишно се извършват едва около 25 000 такива операции. Във Великобритания повече от 7000 души са в списъка на чакащите за бъбречна трансплантация.

На Андрюс било казано, че може да са необходими седем години, за да стигне до върха на списъка с чакащи. В същото време обаче хората на диализа живеят средно само около пет години.

„Имах известен недостиг на време… става много потискащо“, казва той и описва идеята за трансплантация от прасе като „надежда“ и „светлината в края на тунела“.

„Надеждата е най-важното нещо – възможността да се освободя от диализната машина и да живея живота си.“

Прасетата се смятат за идеалния животински вид за ксенотрансплантация. Органите им са приблизително с подходящия размер, а хората имат дългогодишен опит в отглеждането им.

Модификация за нуждите на човешкия организъм

Но не можете просто да отидете във фермата, да вземете бъбрек от прасе и да го поставите в човек. Човешкият организъм незабавно би разпознал органа като чужд и би задействал унищожителна имунна атака, която ще разруши бъбрека. Той би почернял само за минути, тъй като във всяка клетка ще се образуват разрушителни отвори, а органът ще се съсири отвътре.

Затова изследователите са разработили миниатюрни прасета от породата Юкатан, чиито геноми са претърпели 69 генетични модификации, за да бъдат органите им „хуманизирани“.

Тези модификации премахват някои характеристики на свинските клетки, които човешката имунна система разпознава и атакува. Добавя се и човешка ДНК, която действа като своеобразна камуфлажна мрежа, помагаща на свинската тъкан да се скрие от имунната система. Направени са и допълнителни промени, които инактивират вируси, скрити в ДНК на прасетата, за да се предотврати инфекция.

Андрюс е бил с терминална бъбречна недостатъчност в резултат на диабет тип 2 и бъбреците му са отказвали.

Той е бил на 66 години, когато е претърпял ксенотрансплантацията на 25 януари 2025 г.

Според подробностите, публикувани наскоро в медицинското списание The Lancet, трансплантираният свински бъбрек е започнал да функционира незабавно.

Бъбрекът е продължил да функционира 271 дни, докато не е бил отстранен през октомври същата година. След това Тим е бил на диализа в продължение на 82 дни, докато през януари тази година не е получил орган от човешки донор. Този бъбрек функционира добре.

Д-р Леонардо Риела от Центъра за трансплантационни науки към Mass General Brigham заявява, че недостигът на органи за трансплантация означава, че „се намираме в криза“.

„Работим изключително усилено, за да дадем надежда, и наистина смятаме, че ксенотрансплантацията може да бъде алтернатива за пациентите, които нямат жив донор. Така потенциално бихме могли да избегнем диализата и да ги доведем до трансплантация“, казва той.

При Андрюс са се появили ранни признаци, че имунната му система отхвърля органа, но това успешно е било овладяно чрез коригиране на медикаментозното му лечение.

Около шест месеца след трансплантацията обаче кръвоносните съдове в бъбрека започнали да се увреждат, органът се възпалил и впоследствие започнал да отказва.

Не е ясно каква точно е причината, тъй като не са открити признаци за наличие на антитела, атакуващи свинския бъбрек.

„Този случай показва както потенциала, така и оставащите предизвикателства пред клиничната бъбречна ксенотрансплантация“, заключават лекарите в публикация за The Lancet. 

Следете новините ни в :