Становище на БПА: Психиатриите привличат вниманието само при инциденти

Вниманието към психиатричното обгрижване се привлича само по време на тежки инциденти, посочват в становище от Управителния съвет (УС) на Българската психиатрична асоциация (БПА) по повод публикации за инцидента в Първа психиатрична клиника, УМБАЛ „Св. Марина“ - Варна.

"Инцидентът в университетската психиатрична клиника във Варна е трагичен повод да изкажем дълбоките си съболезнования на близките на загиналия, но и да припомним липсата на цялостен и последователен подход на изпълнителната власт у нас въпреки постоянното алармиране от страна на съсловието към проблемите на психиатричното обслужване", пишат от УС на БПА и подчертават, че системата за полагане на психични грижи е "много трудно балансируема и резки промени в нея биха могли да доведат до непредсказуеми и опасни последици".

Психиатриите са малко, нямат противопожарни системи

По повод твърденията в медии, че подобни практики на имобилизация (връзване) на пациентите в психиатричните клиники и болници, се превръща в система и, че случаят във Варна не е изолиран – от асоциацията твърдят, подобни практики съществуват и ще съществуват, както у нас така и по света. "Това не е въпрос на злоупотреба и неглижиране на пациентите, а на осигуряване на сигурност и защита, както на пациенти и персонал, така и на обществото като цяло", подчертават те и допълват, че има ясна нормативна база за прилагането им, както и стандарти за добра практика в тази насока в действащия и актуализирания (внесен в Министерството на здравеопазването) медицински стандарт по психиатрия.

Според Българската психиатрична асоциация твърдението, че няма акредитация на болниците и никакъв контрол на лечебната дейност, не отговаря на истината по отношение на университетските психиатрични клиники.

В становището се посочва, че психичното здраве на българите със сигурност е оставено на заден план, но това се дължи и на цялостната политика на държавата през изминалите години, от която зависи финансиране, обезпечаване с болничен персонал, приемане на актуализирани стандарти и регламентиране на добри клинични практики.

"Следва да се припомни, че адресат на всички доклади на Комитета за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото и унизително отношение и наказание към Съвета на Европа по тези въпроси от последните около 30 години е правителството на Република България, а не българските психиатри", припомнят от асоциацията.

Въвеждането на клинични пътеки в психиатрията не би променило медицинския стандарт по психиатрия и добрата клинична практика по отношение на агресивни и автоагресивни пациенти, както и грижата за тях. Те са архаичен инструмент, който унифицира до крайност, а не персонализира грижата за психиатричния пациент. По отношение на отговорността смятаме, че такава не може да бъде търсена преди приключване на проверки от страна на Прокуратура и Медицински надзор, възложена от Министъра на здравеопазването. Без радикална промяна в инвестирането в психично здравното обслужване у нас и увеличаване на персонала в пъти рискът от лоши практики и инциденти ще остава актуален. Както и сатанизирането на психиатрията и псевдозагрижеността за правата на психиатричните пациенти., пишат от БПА.

Следете новините ни в GoogleNews