След COVID-19 има повишен риск от сърдечносъдови и мозъчни усложнения, независимо от тежестта на заболяването

При всеки преболедувал COVID-19 съществува с 73% повишен риск от развитие на сърдечна недостатъчност и 66% повишен риск от възникване на ритъмни нарушения в последващата една година след поставяне на диагнозата, казва кардиологът проф. д-р Яна Симова, изпълнителен директор на Българския Кардиологичен Институт.  

Данните показват, че рискът от настъпване на животозастрашаващо състояние като миокарден инфаркт се увеличава с 61%, а за мозъчен инсулт – с 48%. Дългосрочните оплаквания се регистрират при 80% от преболедувалите. Tяхната продължителност може да надхвърли една година.

Въпреки че близо две години светът е изправен пред SARS-CoV-2 и лавинообразно се увеличава броят на преболедувалите, малко са анализите, отразяващи здравословното състояние след „оздравяване".

Американско проучване, въз основа на данните от най-голямата интегрирана здравна система в САЩ (VHA), доказа, че хората с преживян COVID-19 са с повишен риск от развитие на редица сърдечносъдови и мозъчносъдови заболявания. Тези изводи са валидни за всички, преживели COVID-19 и зависят в в различна степен от тежестта на протичане на инфекцията и необходимостта от хоспитализация. Повечето участници са от мъжки пол и бяла раса, което ограничава възможността за констатации за други групи от населението, съобщават авторите.

В проучването са обхванати три групи участници:

151 195 души, преживели COVID-19 инфекция и включени в изследването поне 30 дни след положителен тест; те са разделени на три подгрупи според тежестта на протичане на инфекцията: нехоспитализирани, хоспитализирани, хоспитализирани в интензивно отделение;

3 670 087 недиагностицирани с COVID-19 участници, които са потърсили здравна помощ през 2019 г.;

3 656 337 недиагностицирани с COVID-19 участници, които са потърсили здравна помощ през 2017 г.

Учените са се постарали да уеднаквят максимално демографски показатели, придружаващите заболявания и здравните характеристики – телесно тегло, тютюнопушене, лабораторни изследвания, прием на лекарства.

Резултатите показват, че при преживелите COVID-19, независимо от тежестта на протичане на болестта, рискът от мозъчен инсулт през следващите 12 месеца се повишава с 48% на , в сравнение с групата на недиагностицираните с COVID-19. С други думи, при тези пациенти рискът от настъпване на ритъмни нарушения през следващите 12 месеца се повишава с 66%, в сравнение с хората, които никога не са боледували. Tака близо 20 на 1000 пациенти с COVID-19 имат ритъмно нарушение а. Поданализът показва, че основен дял заема синусовата тахикардия: 82% риск от развитие при всички пациенти с преживян COVID-19.

Факт е, че когато човек е преболедувал коронавирусна инфекция, рискът от настъпване на миокарден инфаркт през следващите 12 месеца се повишава с 61%. Рискът от развитие на сърдечна недостатъчност сред преживелите COVID-19 се увеличава със 73% в сравнение с хората, които никога не са боледували от COVID-19. В цифрово изражение, 11,5 случая на сърдечна недостатъчност се регистрират на 1000 пациента с COVID-19.

Инфекцията със SARS-CoV-2 се явява голям рисков фактор за тромбоемболични усложнения. В проучването се съобщава, че преживелите COVID-19 имат 92% повишен риск от тромбоемболични епизоди през следващите 12 месеца спрямо тези, които не са диагностицирани с COVID-19 или с други думи 10,3 случая на тромбоемболичен епизод на 1000 пациента. При преживелите инфекцията най-голямо е повишението на риска от белодробна тробоемболия през следващите 12 месеца: с 206%. Със 73% се повишава рискът от тромбоза на повърхностните вени, а с 62% – рискът за дълбока венозна тромбоза в сравнение с пациентите, които никога не се боледували.

Резултатите от проучването са красноречиви: обстоятелството, че пациентите са преживели COVID-19, дори формата да е била изключително лека и изкарана на крак, се явява рисков фактор за редица последващи сърдечносъдови и мозъчносъдови заболявания.

Таблицата онагледява чувствително по-високия риск от сърдечни и мозъчни усложнения в рамките на една година след прекарване на COVID-19, разпределен според необходимостта от хоспитализация (в интензивно отделение или не) е в сравнение с хората, които не са били диагностицирани с пандемичното заболяване, но са потърсили лекарска помощ през 2019 г.:

Рискът от възникване на сърдечносъдово или мозъчносъдово усложнение нараства драстично, правопропорционално на тежестта на прекараната COVID-19 инфекция – колкото по-тежко е протекла инфекцията, съответно се е наложила има хоспитализация в стационар или интензивно отделение, толкова по-голям е процентът на увеличение на риска от развитие на някое от усложненията.

Подобни са данните от продължаващата национална безсрочна кампания на Българския Кардиологичен Институт „Живот след COVID-19", благодарение на която вече повече от година се консултират, анализират и лекуват пациенти с постковид синдром. До момента са обхванати над 2100 души.

Показателно е, че 80% от българите, включили се в програмата, имат признаци и симптоми, продължаващи месеци и дори повече от година след поставяне на диагнозата.

За дългосрочните последици върху сърдечносъдовата система свидетелстват доминиращите оплаквания: умора (60,5%), прескачане на сърцето (38,2%), задух при усилие (32,2%), болка в гърдите (29%), сърцебиене (23,6%). С малко по-малка честота са регистрирани и неврологични симптоми: главоболие (21,3%), нарушена концентрация (17,6%) и световъртеж (17,4%).

41% съобщават за измерване на високи стойности на артериалното налягане в домашни условия. Прояви на сърдечна недостатъчност се наблюдават при 21% от преболедувалите.

За да бъдат лекувано пълноценно дългосрочните последици от болестта, при над половината от излекуваните, са били направени допълнителни изследвания и промяна в терапията. Въпреки усилията, при 11% от от тях се е наложила повторна хоспитализация.

Следете новините ни в GoogleNews