Не е необходимо икономиката да замира заради пандемията и да се нанесат щети, които цяло едно полколение ще трябва да плаща. 

Всичко това е заради безсилето на здравната система, която е съсипана и от години го знаем. Очевидно тези „пътеки“, които корумпираха болниците, точенето на пари, бягството на лекари и сестри зад граница за по-добро заплащане, заиграването с лекарствата и какво ли още не, показват несъстоятелността на системата, но никой не си мръдна пръста, за да промени това – всички ние, които го виждахме, негодувахме, нищо не направихме и допуснахме да се стигне дотук.

Няма нужда да стоим вкъщи и да се чудим с какво да занимаваме децата, а те да губят от образованието си, потънали в устройствата. Няма смисъл двойките да се учат как да живеят 24 ч. заедно в 21-ви век, когато животът е различен от времето на патриархата. Не е необходимо всички да оставаме в изолация, насаме със страха и да отслабваме по този начин имунната си система.

Ясно е кои са рисковите групи - хората над 60 г. и тези със съпътстващи заболявания: сърдечни, белодробни, диабет и т.н. Това експертите могат да прецизират. Т.е. вкъщи трябва да останат хората в риск, от които по-голямата част не работят или могат да работят дистанционно.

Младите и силните трябва да продължат нормалния ритъм на живот - да работят и живеят, както преди или по-активно от преди, за да компенсират липсата на специалистите от по-горната възраст, които ще пазим.

Тогава животът няма да замре. Икономиката няма да замре. И ще се формира имунитет между по-младите и силните, които ще преодолеят болестта без фатални последствия. Ще има изключения, защото не са били добре преценени съпътстващите заболявания, които трябва да се сведат до минимум, но животът няма да се блокира, няма да има такива тежки икономически последствия, каквито се очертават сега. Няма да има и толкова трупове, ако санкциите за рисковите групи, които стигат до усложнения, са строги и се следи да се спазват стриктно. А по-възрастното поколение е по-отговорно и по-склонно да спазва правила от младото, както се вижда. Така че да спрем това безумие и да мислим рационално не само за настоящето, но и за бъдещето на нашите деца!

Горда съм, че реагирахме по-бързо и по-правилно от много модерни и богати общества с претенция за превъзходство, но е време за анализ и преоценка на ситуацията. Безсмислено е просто да чакаме „да падне таванът“. Като по-будни, по-адаптабилни и по-опитни в кризите може да дадем тон на света за промяна на курса и спасяване на това, което е останало, докато е време! 

---------------------------------------------------

Доц. Хариета Манолова е клиничен психолог с 30 години практика.