Проф. Минкин: 1/4 от епилепсиите не се повлияват от лекарства

Една четвърт от епилепсиите са медикаментозно-резистентни и колкото и да се опитват лекарства не може да се помогне, казва неврохирургът проф. Красимир Минкин от УМБАЛ „Св. Иван Рилски“.

По думите му при тези пациенти се провеждат изследвания, за да се прецени възможността за хирургично лечение, при което да се отстрани зоната от мозъчната кора, която поражда пристъпите. Ако не може да се предложи и хирургично лечение, тогава вече се търсят други варианти като вагусовата стимулация, обяснява неврохирургът.

Асоциация на родители на деца с епилепсия и Портал на пациента, с подкрепата на университетската болница стартират информационна кампания за резистентна епилепсия „След хапчето“. Мисията на кампанията ще бъде да освети пътя и да даде нови решения на хората с епилепсия и близките им, при които лекарствата вече не действат.

Nervus vagus e нерв, разположен в шийната област. Той е смесен нерв, като 80% от влакната провеждат сетивна информация, а останалите 20% от тях носят моторна информация. Устройството за стимулация на вегетативната нервна система (вагусов -нерв стимулатор - ВНС) работи подобно на сърдечния пейсмейкър и се имплантира под лявата ключица. Възстановяването протича бързо, а процедурата е безболезнена. Пристъпите обикновено се редуцират с 20-50 %.

Дъщеря ми е минала през почти всички лекарства, които са подходящи като терапия за този вид епилепсия. Пробвали сме и такива, които са ни давали надеждата, че ще ѝ помогнат за разреждането на пристъпите. Проблемът при резистентната епилепсия е, че в един момент лекарството спира да действа. През 2021 г. обсъдихме идеята при нея да се приложи вагусов стимулатор. Пристъпите на дъщеря ми не спряха изцяло, но значително се разредиха. Поведението ѝ се промени – тя стана по-жизнена и контактна, споделя Антоанета Витева, майка на дете с епилепсия.

При имплантиране на ВНС при епилепсия се цели да се намалят абнормните импулси, които генерират епилептичните пристъпи. Стимулаторът се употребява в света от много години. У нас се прилага за първи път през 2013 г., когато влиза в списъка на НЗОК за приложение при деца. В момента в България са имплантирани 25 пациенти. Преди три години ВНС е реинбурсиран от Здравната каса и при възрастни пациенти.

Този вид терапия води при около 50% от пациентите до 50% намаление на пристъпите, което за някои много тежки епилепсии е съществено постижение. Когато тежките пристъпи, свързани с травматични падания или честите епилептични статуси бъдат намалени наполовина, това означава, че има голямо облекчение в живота на пациента, а това рефлектира и върху живота на неговото семейство. Това води и до намаляване на броя на хоспитализациите, съответно и до по-малки разходи за здравната система. Има и пациенти, при които стимулаторът няма толкова съществен ефект върху тежестта на пристъпите, но те пък посочват други благоприятни ефекти – намаляват страничните ефекти от лекарствата, чувстват се по-бодри, по-адекватни, по-работоспособни, а това в значителна степен подобрява техния всекидневен живот. А това е целта на всяко лечение – да се подобри максимално живота на пациента, споделя опита си неврологът доц. Петя Димова от УМБАЛ „Св.Иван Рилски“.

Информационната кампания за резистентна епилепсия „След хапчето“ ще включва интервюта и видеа със специалисти, както и с пациенти и близките им. Те ще се разпространяват в социалните мрежи и българските здравни информационни сайтове.

Следете новините ни в GoogleNews