Проф. Апостолова: Колкото по-дълго се задържа COVID-19 в организма, толкова по-голяма е вероятността от мутации

Янка Петкова Последна промяна на 27 октомври 2021 в 08:00 14584 1

Снимка Огнян Панов

Разговорът с проф. Маргарита Апостолова се състоя преди повече от месец, по време на срещата между здравни експерти и журналисти, организирана от фондация „МОСТ“ в Албена. Тогава все още се радвахме на зелена зона, ваксинацията беше замряла, а вирусолозите прогнозираха пик на поредната пандемична вълна в средата на октомври. Сега страната преживява невиждана до момента вълна на разпространение на COVID-19, точно както беше предречено, ваксинациите живнаха заради късновъведените зелени сертификати, а вирусът е все така своенравен и сее смърт сред населението с най-ниско имунизационно покритие в Европа. Оказа се, че мнението на хората с експертиза у нас е „манипулация“, а опасните неистини – „информация от първа ръка“. И все пак прогресът е „дете“ на експертите. Затова сме толкова упорити в търсенето на отговори от тях. Особено сега, когато на хоризонта се задава още по-заразният вариант – Делта +.

Проф. Апостолова, защо вече две години коронавирусът се съпротивлява на науката и продължава да нанася сериозни поражения върху живота ни?

Реално погледнато, той не се съпротивлява на науката, защото тя го разкри почти „до костите“ и трябва да ни изненадва с нещо, затова има все още нерешени въпроси. Това е нормалната еволюция, която всички вируси осъществяват и в зависимост от условията, в които са поставени – мутират.

Докога можем да очакваме да продължава да мутира и то във варианти, които могат да направят ваксините безсилни?

Съмнявам се, че някой може да предскаже колко дълго ще продължат мутациите, важни са областите, в които се осъществяват тези мутации, и колко са значими. Изчисляването е една чисто геометрична прогресия, с много пресмятания, а какво реално ще се случи е друг въпрос.

Казахте, че колкото по-дълго време се задържа вирусът в човешкия организъм, толкова по-голяма вероятност от мутация има? Вероятно става дума за тежките случаи?

Не е нужно случаите да са тежки. Има хора, които задържат вируса по-дълго и не са тежки случаи. Има възможност за повече мутации, защото човешките клетки, включително и вирусната система, имат възможност да се „поправят“. Тръгвайки да прави такива поправки, ако да речем имунната система на човека е компрометирана, тя не може да извърши правилните корекции и дава възможност на вируса да мутира.

Това са допускания, защото процесите, които протичат, не са напълно изяснени до този момент. Знае се, че всички клетки от човешкия организъм могат да го изчистят. За мен лично, вирусът циркулира в кръвотока, може да минава от една тъкан в друга до момента, в който имунната система, или терапията под някаква форма, подействат и той престане да се размножава.

Знаете ли как изглежда вирусът отблизо?

Не съм виждала под микроскоп вируса, защото в момента не разполагаме с необходимите условия. Има само една лаборатория с 3-то ниво на разрешеност за работа с особено опасни инфекции, която е при ветеринарите, но там не се провеждат изследвания със SARS-CoV-2. Виждала съм много изолати от пациенти и РНК-и, които са вирус, изолиран от назофагиалните секрети, които се вземат от потенциално заразени.

В презентацията си коментирахте PCR тестовете и тяхната чувствителност. Не са редки напоследък случаите, в които PCR-ът е отрицателен, а хората изкарват инфекцията и после се оказват с антитела. Това кога се получава?

Това се случва на ниво цялостна диагностика. Защото диагностиката, преди да отиде на PCR, започва от това да се вземе правилно пробата, да се пренесе правилно до лабораторията, да се изолира РНК и респективно да се проведе PCR. Има два основни момента – първият момент е от какво количество транспортна среда и попаднало количество вирус в нея се извършва изолацията на РНК.

Например, ако моята чаша с кафе е пълна догоре и тя има много вирус и аз използвам цялото количество, ще изолирам много вирусна РНК. Ако имам две глътки от кафето, със същата концентрация на вируса, пак ще изолирам толкова много вирусна РНК. Ако от цялата „чаша с кафе и вирус“ използвам примерно 1/3 - ще изолирам по-малко вирусна РНК.

Ако използвам PCR кит (реактиви) с много висока чувствителност, той ще определи и в трите случая количество на вирусната РНК и при всички положения този човек ще излезе положителен за носителство на SARS-CoV-2. Ако обаче изолираната РНК е малко, този човек с нискочувствителен PCR кит, може да не позитивира въпросната реакция и човекът ще бъде определен като отрицателен.

По-големият проблем е друг. На пазара има китове с различна чувствителност. Ако ние имаме еднакво количество на РНК, но имаме китове, които се различават хиляди пъти в своята чувствителност, по никакъв начин не можем да получим еднакви резултати.

Нали имаме сертифицирани лаборатории, не би ли трябвало да използват китове с еднакво добро качество?

Не, те са сертифицирани за извършване на правилните методики за изолиране, апликации и осъществяване на анализи. В България дори няма препоръчителна таблица за чувствителността на реактивите за PCR диагностика на SARS-CoV-2, както е в FDA (б.р. Агенция за контрол на храните и лекарствата – САЩ). На българския пазар има китове, които въобще не попадат в тази таблица.

FDA я въведе още миналата година, направи списък, за да се ориентират лабораториите какви тестове да използват. У нас от значение са опитът на лабораториите и цената на кита. Докато в едни държавни или лаборатории към медицински заведения хората са с опит и могат да преценят това, на други места в диагностичните лаборатории ги интересува тестът да е евтин, за да имат печалба и толкова.

В държавните лаборатории цената на PCR беше 130 лв, сега е 90, докато в частните имаше такива, които правеха изследването и за 80 лв., което предопределя хората да не отиват в държавните лаборатории, а там където им е по-изгодно и аз ги разбирам, защото цените са високи.

В други държави антигенните тестове продължават да са безплатни. Имаше и безплатна диагностика с PCR в началото, но България не е достатъчно богата, за да си позволи това. Въпреки всичко, имаше тестове, които правителството закупи и ги предостави на лабораториите, за да извършват тази диагностика.

Да се „гмурнем“ в конспиративни води. Вие подчертахте категорично, че към момента е доказано, че произходът на този вирус е от прилеп, не е лабораторен. Защо? И СЗО направи съобщение в тази посока, макар че сега подновява проучването.

Вероятно групата учени от СЗО, която посети Ухан, разполага с информация, която не е била оповестена публично, за да могат учените, извън тези делегации, да кажат какво мислят. Аз казвам категорично, че в момента, в който беше разчетен геномът на вируса и беше сравнен с коронавирусите, които са в прилепи, имаше много голям процент на съвпадение.

Смята се, че има и междинен гостоприемник – панголин – в който геномът на вируса съвпада 96% с вируса на SARS-CoV-2, но тази разлика от 4% в нормална еволюция, без човешка намеса, е много години.

Второто основно доказателство, че той не е изкуствено създаден е следното: когато хората, които извършват математическо моделиране, пуснаха сегашната РНК секвенция на SARS-CoV-2 без вариациите, тази която предизвика епидемията в Ухан, за да моделират как ще се свърже с АCЕ-2 рецепторите и как ще влезе в клетката, се оказа, че коефициентът на свързване е много малък.

Тоест, ако някой e искал да направи този вирус изкуствено, няма да подбере вирусната секвенция на SARS-CoV-2 от Ухан. Той би отишъл на други, с голям коефициент на свързване към АСЕ-2, защото цели да създаде нещо лошо. Затова се смята, че няма човешка намеса. Но остават съмнения, защото в лабораторията в Ухан, заедно с учени от САЩ при опити за създаване на ваксина срещу първия SARS-CoV са променяли генетично секвенцията на вируса, извършвайки молекулярно-биологични експерименти.

Променената генетична секвенция на SARS-CoV е довела до подобни остри респираторни заболявания у мишки. Не са успели да създават ваксина тогава и са престанали да разработват. Тази информация е публично достъпна в най-добрите, реферирани научни списания.

Преди доста време беше съобщено за някаква наша българска мутация, която обаче не се отличава с нещо особено. Като се има предвид ниското ваксинационно покритие може би тепърва ще се появи?

Доколкото знам този случай няма клинично значение, защото тогава човекът е бил хоспитализиран и е починал. Не е имало други заразени, които да пренесат тази мутация. Много е вероятно и ние да наблюдаваме локални варианти на вируса и ако се секвенират достатъчно изолати може и да се открият, въпреки че аз се съмнявам. Секвенирането у нас е изключително спорадично. По принцип България трябва да секвенира 5% от положителните си проби. Но не го правим. Сега положителността е много висока, ако имаме 1000 положителни теста на ден, трябва да секвенираме 50 проби дневно! Това не се случва.

Закъсняваме ли? Обикновено НЦЗПБ обявява секвенирани проби, взети преди седмици.

Не е необичайно, защото секвенирането изисква технологично време и съответен анализ. Според мен НЦЗПБ могат да секвенират поне 300 проби на ден, но не се случва. Допускам, че много от пробите се изпращат по международен обмен за секвениране в чужбина и резултатите също се връщат по-късно.

Проф. Маргарита Апостолова е учен, изследовател, ръководител на лаборатория по Медико-биологични изследвания към Институт по молекулярна биология „Академик Румен Цанев“ на Българската академия на науките. Завършила е Химическия факултет на Софийски университет „Св. Климент Охридски“, в който се дипломира с магистърска степен по неорганична и аналитична химия (1989). През 1993 г. получава научна степен Доктор по биология.
През периода 1994 – 2000 г. последователно специализира в Националния институт по околна среда в Цукуба, Япония, Университета на Западен Онтарио (Лондон, Канада), и Университета на Торонто, Канада. Носител е на индивидуална стипендия по програмата „Мария Кюри“ на Европейският съюз, изследвайки ролята на цинка в патогенезата на атеросклерозата в „Rowett Research Institute“ (Абърдийн, Шотландия, 2001 – 2002). През 1999 г. печели престижна научна награда за изследванията си в сферата на Токсикологията на металите (Metal Specialty Section of the Society of Toxicology, 1999 Student Research Award, Postdoctoral), Ню Орлиънс, САЩ.
От 2003 г. отново работи в Института по молекулярна биология „Академик Румен Цанев“ и от 2005 г. е ръководител на лаборатория „Медико-биологични изследвания“ към същия институт.

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови