По-здрави: Българите живеят средно 74,83 г. и по-малко боледуват от рак

Това показват данните от Годишния доклад за здравето на гражданите

OFFNews Последна промяна на 01 април 2020 в 11:45 1377 0

Годишният доклад за здравето на гражданите представя състоянието и тенденциите в основните показатели на общественото здраве през 2018 г. Средната продължителност на живота продължава да се увеличава и през 2018 г. достига 74.83 г., но все още е по-ниска от тази в ЕС - 80.9 г.

Ярко изразена тенденция за намаление се отбелязва по отношение на детската смъртност, която през 2018 г. бележи най-ниското ниво в историята на демографската статистика в България - 5.8 на 1000 живородени деца, при 6,4‰ през 2017 г.

Наблюдава се дълготрайна тенденция за намаляване на този показател - през 2000 г. детската смъртност е 13,3‰, 2010 г. - 9,4‰, а 2015 г. - 6,6‰. Благоприятни тенденции са налице и при възрастовите показатели за детска смъртност - неонатална и постнеонатална, които също намаляват.

Продължават негативните промени във възрастовата структура на населението и демографското остаряване, но това е проблем, характерен и задругите страни-членки на ЕС.

През 2018 г. се запазва тенденцията за намаляване на раждаемостта – коефициентът на общата раждаемост е 8.9‰, при 9.0‰ за 2017 г., което е близо до нивото в повечето европейски страни (9.7‰).

И през 2018 г. продължава да намалява заболеваемостта от злокачествени новообразувания спрямо предходната година - 406.7%ооо, при 424.8%ооо за 2017 г. и 569.5%ооо за ЕС.

Най-висока е заболеваемостта от рак на храносмилателните органи и рак на млечната жлеза при жените, следвана от рак на мъжките полови органи.

В доклада са представени и дейностите по опазване на общественото здраве, държавния здравен контрол, изпълнението на имунизационния календар, програмите, проектите и плановете в областта на общественото здраве. Разгледани са рисковите фактори, свързани с начина на живот като тютюнопушене, употреба на алкохол, нездравословно хранене и намалена двигателна активност.

Представени са данни за финансирането на здравните дейности, човешките ресурси в системата, дейността на лечебните заведения, финансирана от бюджета на Националната здравноосигурителна каса и от държавния бюджет, фармацевтичния сектор и лекарствената политика.

Чрез документа се отчита и изпълнението на Национална здравна стратегия 2020 през 2017 г.