Определянето на минимална основна заплата за медиците не противоречи на Конституцията

На заседание на 4 ноември 2025 г. Конституционният съд отхвърли искането на Върховния административен съд за обявяване на противоконституционност на разпоредби от чл. 55, ал. 2, т. 3б и 3в от Закона за здравното осигуряване. 

С разпоредбите се въвеждат изисквания за основните трудови възнаграждения на медицинските специалисти, работещи в лечебни заведения за болнична помощ в изпълнение на договори с НЗОК, които са не по-малко благоприятни от предвидените в колективен трудов договор в отрасъл "Здравеопазване"; лечебни заведения, които извършват медицински дейности в населени места в труднодостъпни и/или отдалечени райони или единствени изпълняват съответната дейност на територията на общината. 

Съдът обръща внимание, че гарантирането на определен минимален размер на трудовите възнаграждения на медицинските специалисти обвързва в еднаква степен всички лечебни заведения за болнична помощ, получаващи средства от бюджета на НЗОК по силата на сключени договори за закупуване на медицинска помощ, и в този смисъл не накърнява тяхната равнопоставеност.

КС приема, че тази уредба е насочена към защита на конституционно гарантираното право на достъпна медицинска помощ на граждани, които не трябва да бъдат поставени в по-неблагоприятно положение поради териториалната им връзка с определен район, който по причини, стоящи вън от тяхната воля и възможности, не е обезпечен със съответната здравна инфраструктура. Финансирането, предвидено в оспорената уредба, е мярка, която е насочена към обезпечаване на произтичащото от Основния закон задължение на държавата да закриля здравето на гражданите и да им осигури достъпна медицинска помощ, мотивира решението си съдът.

За разпоредбата, която предвижда, че националните рамкови договори за медицинските и за денталните дейности трябва да съдържат методика за финансиране осигуряването на медицински персонал в лечебните заведения за болнична помощ по чл. 45, ал. 2а ЗЗО, т.е. в приоритетни многопрофилни лечебни заведения за болнична помощ, Съдът посочва, че тя е насочена към постигане на легитимна цел от конституционен ранг, каквато е гарантирането на правото на здраве на гражданите, което по силата на Основния закон е задължение на държавата.

Тази уредба не нарушава принципа на равенство, тъй като третира еднакво всички лечебни заведения за болнична помощ, които отговарят на определени критерии в законовата и подзаконовата уредба независимо от собствеността им. Във връзка с това Съдът обръща внимание, че оспорената разпоредба се отнася не изобщо за всички многопрофилни лечебни заведения за болнична помощ, а само за такива, които осигуряват спешна помощ, както и лечение на тежки и усложнени случаи в определени области на медицината, преценява Конституционният съд.

В заседанието са участвали 11 конституционни съдии. Решението е прието с 10 гласа, с особено мнение на съдия Соня Янкулова и становище на съдия Сашо Пенов

Следете новините ни в GoogleNews