Най-малко седем случая на жени, починали в периода на бременността, раждането или послеродовия период през 2019 г., не са били отчетени от официалната национална статистика, съобщават от Българския Хелзинкски комитет.

Майчина смъртност

В официалните данни на Националния статистически институт (НСИ), публикувани през юни 2020 г. е вписана нулева майчина смъртност за предходната 2019 г. при 61 882 раждания. По данни на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) обаче, през годината лечебните заведения са отчели 7 смъртни случая по причини, свързани с бременността, раждането и послеродовия период. В писмо на здравния министър до експертния съвет по акушерство и гинекология по повод извършени 6 проверки на смъртни случаи на родилки от Изпълнителна агенция “Медицински надзор” през 2019 г. дори е възложено експертите да анализират причините, довели до майчината смъртност.

Според данните на НЗОК коефициентът на майчина смъртност през 2019 г. достига 11,3 на 100 000 живородени, което представлява притеснителен скок след сравнително устойчива тенденция в намаляването на майчината смъртност у нас, при коефициент 6,4 за 2018 г. и 7,8 за 2017 г. В статистиката на осигурителя обаче не биха попаднали смъртни случаи на пациентки, за които касата не е заплащала лечение, следователно данните не могат да се приемат за изчерпателни.

Достъп до здравни грижи на бременни от уязвими групи

За поредна година през 2020 г. не е отчетен системният проблем с достъпа до медицинска грижа на бременните жени от уязвими групи. До края на 2020 г. здравно неосигурените бременни имаха достъп до здравна помощ по две линии – Националната програма за подобряване на майчиното и детското здраве (НППМДЗ) и Наредба 26/14. 06. 2007 г. По данни от отчета за дейността на Министерството на здравеопазването, през първото полугодие на 2020 г. в здравно-консултативните центрове, разкрити в рамките на НППМДЗ са извършени 2590 медицински консултации и домашни посещения при 3 271 за същия отчетен период на 2019 г. Това означава, че всеки център е реализирал приблизително около 0,66 консултации или посещения на ден. Отчита се намаление на броя извършени консултации с близо 21% спрямо предходната година. Важен детайл по отношение на националната програма е, че действието ѝ изтече в края на 2020 г.

Въпреки заявените намерения на Министерството на здравеопазването тя да бъде актуализирана, за да се запази и развие дейността на създадените центрове, в бюджета на МЗ за 2021 г. са предвидени средства само за работа по актуализацията на програмата, но не и за заложените в нея дейности. Това предполага допълнително ограничение в достъпа на бременните от уязвими групи до медицинска грижа спрямо предходните години, при това в условията на дълбока здравна и социална криза, предизвикана от пандемията от коронавирусно заболяване.

По данни на НЗОК, по регламента на Наредба 26 в периода 1 януари – 31 октомври 2020 г. са платени ражданията на 5837 жени. Полагащите им се акушеро-гинекологични прегледи са получили 2412 неосигурени жени, а малко над 1200 са били изследвани еднократно за показатели на кръв и урина. Това означава, че всяка втора неосигурена жена ражда без изобщо да е била прегледана по време на бременността, а 4 от 5 – без да са им правени каквито и да било изследвания. Този дял на обхванатите от дейностите по Наредба 26 няма изменение спрямо предходната 2019 г. От тези данни може да се направи извода, че средно между 8 и 9% от всички родилки през годината, не могат да се възползват от правото си на медицинска грижа по време на бременността.

Медицински стандарти и качеството на грижите

По данни на НЗОК, около 51% (23 388 от общо 46 188) от ражданията на едноплодни бременности, платени от касата през 2020 г., са се случили чрез цезарово сечение. Препоръките на СЗО относно този метод на родоразрешение сочат, че той е от полза за майките и бебетата в до 20% от ражданията. В останалите случаи рисковете, които оперативното раждане носи спрямо вагиналното, са медицински неоправдани. Тази препоръка не се променя в периода на пандемията. Това означава, че над ¼ от всички родили през годината жени, са били обект на ненужна, тежка хирургическа интервенция, която носи медицински рискове за тях и бебетата им, и може да се характеризира като насилие. 

Достъп до медицинска помощ и качество на родилните грижи в условията на COVID-19

Пандемията от COVID-19 предизвика проблеми в организацията на медицинската помощ, включително и тази за бременните и раждащи жени и децата под 1 г. . При първата вълна през пролетта със заповед на министъра на здравеопазването бяха ограничени имунизации, плановата оперативна и терапевтична дейност на изпълнителите на здравна помощ за периода от 13 март до 21 април 2020 г. В пика на заболеваемостта имаше нееднократни сигнали, че лечебни заведения връщат раждащи жени или изискват от тях наскоро направен PCR тест, който се заплаща от джоба на пациентката.

Правото на раждащата жена да не бъде подлагана на ненужни инвазивни интервенции, припознавани вече и като насилие над нея, беше погазено чрез публичните препоръки от страна на ключови представители на здравните власти, всички жени да раждат с цезарово сечение в периода на епидемията. Препоръките противоречаха на утвърдения научен консенсус за родилна и неонатологична грижа.

Общият извод на БХК от достъпните данни е, че правата на раждащата жена не са добре разпознаваеми нито от институциите и професионалистите в сферата, нито от самите жени и семействата им. Липсва анализ какво костват тези дефицити като дългосрочни здравни и социални последици на цялото общество.