Логопед: Екраните за малките деца трябва да се ограничат до 30 минути дневно

Екраните за малките деца трябва да са ограничени до 30 минути дневно. Това обясни по БНР Димитрийка Илиева, логопед от Пловдив. Според нея, ако до двегодишна възраст детето няма активен речник, времето пред екран трябва да бъде сведено до нула.

Тя е сред специалистите, които за втора година се включват в кампанията „Логопед с добро сърце“, в рамките на която през март могат да бъдат направени безплатни консултации за речеви нарушения.

Участие в кампанията взимат 88 специалисти от страната, сред които такива от Пловдив, Раковски, Пазарджик и Рудозем. За записвания родителите е необходимо да се свържат с избрания логопед на посочените контакти на сайта kauza.logopedia.bg.

Добрийка Илиева посочва, че родителите проявяват сериозна активност към инициативата не толкова заради безплатния характер на срещите, а по-скоро с цел превенция. Все повече родители искат да знаят дали артикулацията и развитието на детето им вървят в правилната посока.

По думите ѝ темата отдавна не е табу и ако в миналото се е смятало, че логопедът работи само с деца с увреждания, днес терапията се търси и при леки затруднения – било то в предучилищна възраст или по-късно в училище.

Консултациите могат да се провеждат както онлайн, така и в кабинет, а самото обследване продължава около 40 минути. Всичко минава под формата на игра, така че децата не се стресират.

Според логопеда за по-късното и трудно проговаряне на децата голяма роля играе екранната зависимост, но тя не е единствен фактор. Илиева отчита и трудностите при преминаването през различни етапи – от ясла в детска градина, от подготвителна група в първи клас. Причината е, че всяка промяна влияе на детската психика.

В практиката ѝ не са рядкост деца на две години и половина – три, които все още нямат активна реч или използват съвсем ограничен брой думи. По методика до три години и половина детето трябва да бъде разбираемо за околните, да говори като възрастен. Ако това не се случва, е добре да се потърси консултация като се отчитат индивидуалните особености на детето.

При децата, които растат в билингвистична среда, е добре първо да бъде усвоен езикът на страната, в която детето живее, а вторият език да се въведе по-късно, след стабилизиране на езиковите умения, подчертава Илиева.

Логопедът припомня и сигналите, които не бива да пренебрегват родителите и да потърсят консултация със специалист - неясна артикулация, ограничен речников запас, липса на социално взаимодействие. Макар да не поставят диагнози логопедите могат да насочат семейството към точния специалист.

По наблюдения на Илиева почти всяко пето дете има нужда от логопедична помощ. Тя съветва родителите при речеви затруднения да разговарят възможно най-често с децата, да използват интерактивни карти, игри и книги за проговаряне.

Игрите с рими също помагат, но са по-подходящи за по-големи деца.

В българския език най-трудно се усвоява сонорният съгласен „р“. Причината е, че той обикновено се формира между петата и седмата година, тъй като изисква добра моторика и характерна вибрация на езика.

По думите ѝ не бива да се чака последния момент. Колкото по-рано се работи, толкова по-лесно се преодолява трудността.

Проблемите с произношението невинаги са само фонетични – възможни са дефицити в слуховото възприятие, неправилна позиция на езика, особености в зъбния статус или други фактори, подчертава логопедът Добрийка Илиева.

Следете новините ни в GoogleNews