Липса на профилактика, занемарено проследяване на пациенти със сърдечно заболяване са част от констатациите на специалистите от Клиниката по кардиология на УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“, където бяха организирани безплатни прегледи. Консултация със специалист са потърсили 45 души, съобщиха от лечебното заведение.

Сред пациентите е Константин Танков, 83 г., който разказва, че е научил за възможността безплатно да проследи състоянието си от интернет. Споделя, че има сърдечносъдови оплаквания от 12-13 години. Наскоро обаче лекарят, който го е следил, починал и затова побързал да се възползва от безплатните прегледи.

73-годишната Йорданка Василева пък споделя, че от години има сърдечносъдово заболяване, което редовно проследява при личния лекар. За нея безплатните прегледи са възможност да се консултира на по-високо професионално ниво.

Най-младият пациент е на 24 години, без установена патология до момента. Специалистите му препоръчват профилактични лабораторни изследвания и промяна в начина на живот, тъй като е с наднормено тегло.

На 88 години е най-възрастният пациент, посетил безплатните прегледи. Мъжът е с множество придружаващи заболявания. Лекарите му назначават допълнителни изследвания и променят терапията му. Дни по-късно отново посещава кардиологичния кабинет, за да съобщи, че е със значително подобрение в общото състояние.

Основните заболявания, които наблюдавахме, за съжаление, с които сме и номер 1 в Европа, бяха артериална хипертония, исхмемична болест на сърцето, захарен диабет и пациенти с преживяно сърдечносъдово събитие. Голям брой от пациентите бяха с различни ритъмно-проводни нарушения, като най-често се наблюдаваше предсърдно мъждене. Предсърдното мъждене е ритъмно проводно нарушение, което крие висок риск от кардиоемболизация (запушване на кръвоносен съд), мозъчен инсулт, периферна емболизация. Възможно е да доведе до развитието на сърдечна недостатъчност, което освен симптоматика, води до влошено качество на живот и чести хоспитализации, обяснява д-р Кирил Джоманов, ръководител на екипа, провеждащ безплатните прегледи.

Той разказва, че трима от пациентите, диагностицирани с предсърдно мъждене, изобщо не са знаели за заболяването си и съответно не са провеждали никакво лечение. При двама от тях се е наложило дори да бъдат хоспитализирани за допълнителна диагностика. Други двама са били запланувани за 24-часов непрекъснат мониторинг.

Сред пациентите е имало и такъв, за когото се е наложило да бъде насочен към друго лечебно заведение за провеждането на коронарография поради нестабилна стенокардия. В последствие специалистите научили от колегите си в другата болница, че пациентът е добре, но при него е установена 80% стеноза на голям коронарен съд, което е наложило интервенция и имплантиране на стент, т.е. безплатните прегледи буквално са му спасили живота.

Д-р Джоманов разказа и за друг интересен случай - жена на средна възраст с напреднало увреждане на сърдечна клапа. „При нея се е чуваше добре шум, който никога досега не е споменаван. Това се доказа след проведена Ехокардиография“.

Той споделя, че на екипа е направило впечатление, че пациенти с преживяно сериозно сърдечносъдово събитие, на са преглеждани от кардиолог дълго време,което налага основна промяна в лечението и пълни лабораторни и образни изследвания.

Специалистът, който е един от лекарите получили европейска диплома по кардиология през тази година, обръща внимание върху отпечатъка от COVID-19 върху пациентите със сърдечносъдови заболявания.

При някои хора дълго време (повече от 12 седмици) след SARS-CoV2 заразяване персистира неврологична и кардиологична симптоматика. Това е така наречения постковид синдром. Подобни пациенти идват в нашия кабинет с разхвърляни оплаквания, като най-честите симптоми са сърцебиене, чувство за прескачане на сърцето, лесна умора, гръден дискомфорт, затруднено дишане и др. Коронавирусната инфекция би могла да засегне малките кръвоносни съдове на много органи, включително и на сърцето. Поради това не можем да изключим COVID19, като причинител за отключването на дадено кардиологично заболяване, казва той.

Освен д-р Джоманов в прегледите са участвали и специализантите д-р Гергана Войнова, д-р Мария Константинова, д-р Цветан Коцев, както и няколко стажант-лекари, които работят в Клиниката по кардиология на УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“ като доброволци или болногледачи.